fbpx

Много от твърденията в полза на „горенето на мазнини“, че подобряват регулацията на кръвната захар, когнитивната функция и либидото са директно свързани с хормоналните ефекти, които са резултат от употребата на мазнините като източник на енергия.

Нашите хормони играят съществена роля в адаптацията ни към средата  и рефлектират върху основния ни енергиен статус. Ето защо промените в достъпната за усвояване енергия, или достъпните въглехидрати и мазнини, имат голямо влияние върху хормоните.

Хормоните и наличнотта от енергийни източници

Както вече стана ясно, мазнините са резервен източник на енергия, складиран за стресови ситуации като недохранване или гладуване, когато има липса на въглехидрати. Влиянието на тези ситуации върху енергийния баланс се изразява в използването на мазнините като гориво и по този начин се забавя производството и усвояването на енергия. Паралелно с това се повлиява и хормоналният баланс, което още повече подтиква организма да консервира енергията си, за да може да оцелее по-дълго време.

Влиянието върху хормоните започва с промени в наличността на глюкозата. Глюкозата е първичен източник на енергия и нейната наличност диктува кое от горивата да бъде използвано за производството на енергия (12) . Когато сме на високо-въглехидратна диета, при която имаме обилни доставки на глюкоза, глюкозата е първичното гориво, използвано за производство на енергия. Когато сме на ниско-въглехидратна или кетогенна диета, или когато не се храним въобще (например фастинг), се наблюдава редукция в глюкозната наличност. В такива случаи телата ни се адаптират по няколко начина.

Първо, започваме да използваме мазнините като първично гориво, при което глюкозата, която по принцип се използва е заменена. Но мазнините са неефикасен източник на енергия и не могат да се изпълзват от мозъка. И така, нашите тела ще произвеждат глюкоза, с която да захранва мозъка чрез процес, наречен глюконеогенеза.

Глюконеогенезата се развива в черния дроб и при нея главно се преобразуват аминокиселини в глюкоза. Ако няма достатъчни количества наличен протеин от храненето, които да осигурят тези аминокиселини, телата ни резорбират своите собствени от мускулните тъкани или дори от органи, за да има наличности за преобразуването им в глюкоза.

Без значение какъв е източникът на аминокиселини, глюконеогенезата е неефективен и много енергоемък процес (3) . В допълнение на произвеждането на глюкоза, тялото произвежда и кетони чрез процес, наречен кетогенеза, който може да замени до 60% от глюкозата, необходима за мозъка (4) .

Всички тези процеси основно се управляват от хормоните, регулиращи кръвната захар – хормоните за интензивна регулация на енергията.

Когато не приемаме въглехидрати за няколко часа, пада нивото на кръвната захар, което намалява наличността от гориво. Така се повишава продукцията на глюкагон, което води до отпускането на глюкоза от складирания глигоген в черния дроб, както и на мастни киселини от запасите от тялото и повишеното тяхно окисление. 

В последствие, ако все още няма прием на въглехидрати от храната, черният дроб започва да се изчепва от гликоген, което предизвиква синтезирането на адреналин и кортизол. Тези хормони причиняват разграждане на тъканите и подтикват гликонеогенезата, с цел да се осигури достатъчно количество глюкоза, което да повиши кръвната захар и да се осигури енергия за работа на мозъка. Тези хормони също повишават използването на мазнини за енергия, като стимулират кетогенезата, за да може да се съхрани глюкозата и мускулната тъкан.

В обобщение,

ако не приемаме въглехидрати, или гладуваме (фастинг), тялото ни започва да използва основно мазнини, нашето резевно гориво, за да се произвежда енергия, докато захранва мозъка с глюкоза и кетони чрез процеса на глюконеогенезиса и кетогенезиса. Тези глюкозо-консервиращи механизми са почти изцяло медиирани от стресовите хормони.

Тези процеси стават все по-интензивни през времето, ако продължаваме да сме на ниско-въглехидратна или кетогенна диета, тъй като гликогеновите запаси се редуцират поради липсата на достъпна глюкоза. Това води до повишена нужда от окисление на мазнини, глюконеогенеза и кетогенеза (567) .

Стресовите хормони потискат функции от високо ниво и редуцират продукцията на про-метаболитен тироид и репродуктивни хормони с цел консервирането на енергия. Тези адаптационни енерго-консервиращи процеси ни позволяват да оцелеем по-дълго, когато гладуваме или при други екстремно стресови ситуации, резултат от ниско-въглехидратната или кетогенна диета (489) .

Обратното се случва, когато сме на високо-въглехидратна диета – ефективно е регулирана кръвната захар. В този случай, глюкозата се осигурява с храненето, наличността от гликоген е адекватна, като по този начин има съществено по-малка нужда от горенето на мазнини като източник на енергия, или да се стимулира глюконеогенезата и кетогенезата.

И така, количеството на стресови хормони, които се секретират за доставка на енергия е минимално, в сравнение с постоянното секретиране на стресови хормони, които са необходими за поддръжка на доставките на мастни киселини, глюконеогенезата и кетогенезата на ниско-вълглехидратна и кетодиети.

Стресорите и наличността от енергийни източници

В състояние на покой, ниско-въглехидратните и кетогенни диети потенциират среда, в която мазнините стават основния източник на енергия. Тогава глюконеогенезата и кетогенезата осигуряват гориво за мозъка, като в резултат се индуцира постоянен стрес.

Стресорите, които могат да бъдат резултат от физическа активност и спорт, повишават нуждите на тялото от енергия. Йерархията на използването на енергийни източници в състояние на покой се отразява в състояние на стрес, при което глюкозата е основния източник на енергия, последвана от мазнините като резервен вариант, и кетони като заместител на някои от глюкозните дефицити.

Така че, когато имаме стресори и сме на високо-въглехидратна диета, повишените нужди от енергия ще са обезпечени от гликоген, кайто изисква секретирането на глюкагон. Глюкагонът също повишава изпускането на мастни киселини за подпомагане на глюкозата. Всички останали енергийни нужди ще бъдат осигурени от усиленото окисление на мазнини и евентуално глюконеогенеза, чрез секрецията на адреналин и кортизол. Глюкозата също може да бъде набавяна чрез прием на въглехидрати, което редуцира, или изцяло преобръща стресовия отговор, дори в тежки обстоятелства (1011) .

Всичко това е в контраст на стресовия отговор, който се дава при виско-въглехидратната и кетодиетата.

В този случай, съществуват малки количества глюкоза и гликоген на разположение в състояние на покой, така че основния източник на енергия е мазнината, която се медиира най-вече от повишено производство на глюкагон и в по-малка част от повишената секреция на адреналин и кортизол.  Когато сме изправени пред допълнителен стрес, са необходими по-големи количества адреналин и кортизол за осигуряването на енергия, чрез освобождаването на мастни киселини от запас и производството на по-големи количества глюкоза и кетони чрез глюконеогенеза и кетогенеза.

Така че, излагането на стресори при ниско-въглехидратен хранителен режим или кетогенна диета повишава производството на стресови хормони в по-големи количества, отколкото при режим с прием на повече въглехидрати (671213) .  Това води до дори по-голямо потискане на важни функции в тялото на високо ниво и по-нататъчни редукции в производството на про-метаболитни хормони.

Какво означава това за нашето здраве?

Телата ни обикновено използват комбинация от въглехидрати и мазнини като гориво, като това варира спрямо времето от денонощието, нивото на активността и други фактори. Това се отразява на хормоналния ни профил.

Променянето на количествата въглехидрати в хранителния ни режим има огромно значение за това, кое гориво е основно за производството на енергия и до каква степен то е предпочетено пред другото, както и хормоните, които регулират тези процеси. Така че, погледнато от тази перспектива, високо-въглехидратната диета предлага значителни ползи.

Нормално е хормоналният профил и свързаните с него симптоми, като нарушения в регулацията на кръвната захар, когнитивната функция и либидото да се подобрят при ниско-въглехидратна или кетогенна диета, когато сме приключили наскоро с  високо-въглехидратна диета, където са потиснати окисленията на глюкозата и мазнините.

Това обаче не прави тези диети идеални за нашето здраве, тъй като ни поставят в статус на ниско-енергийно оцеляване, което довежда до адаптивен отговор – повишаване на секрецията на стресови хормони и усвояване на мазнини и кетон, с цел консервирането на енергия.

За поддържането на оптимален, високо-енергиен статус, трябва да се обърне внимание първо на потискането на клетъчното дишане. Една високо-въглехидратна диета може да осигури горивото, необходимо за оптималния високо-енергиен статус и хормонален статус.