Хроничният стрес понижава допамина и причинява психични заболявания

Доказателствата за ролята на хроничния стрес в почти всички здравословни състояния, за които лекарите имат наименование, продължават да се трупат. За съжаление, дори в това последно проучване учените продължават да настояват, че има някаква мистериозна и неизмерима разлика между хроничния стрес, който „увеличава риска“ и „причинява“ патология. Същите тези учени обаче нямат проблем да заявят в други проведени от тях изследвания, че „хроничният непредсказуем лек стрес“, който е животинският еквивалент на човешкия стрес/недоволство, директно причинява депресия, отчаяние, анхедония и дори внезапно спиране на сърдечната дейност и т.н. Предполагам, че „да не губим пари от субсидии„ е сред основните новогодишни желания на всеки изследовател и тази група не прави изключение. В днешно време е просто край на кариерата да се твърди, че нещо като Хроничен непредсказуем лек стрес, който доказано причинява психични (и физически заболявания) при всеки тестван досега животински модел, е пряко приложимо при хората. Дори когато това твърдение се потвърждава от доказателствата от изследването върху хора по-долу и дори когато всички предложени „генетични“ причини са развенчани. Наречете ме наивен, но докато не видя сериозни доказателства за обратното, най-разумното предположение е, че ВСИЧКИ психични разстройства също не са генетично обусловени, а стресът/диетата са основен причинител.

https://xenobg.com/en/golyama-chast-90-ot-sluchaite-na-depresia-se-dalzhat-na-stres/

https://xenobg.com/en/nyama-takova-neshto-kato-gen-na-depresiyata-i-vsyako-dokazatelstvo-na-protivnoto-e-izmislitsa/

Що се отнася до въпросното проучване – то показва, че хроничният стрес/неприятности понижават синтеза на допамин, така че при възникване на нова стресова ситуация човекът, който се сблъсква с нея, не само не е в състояние да реагира правилно на допаминовия прилив, но и реакцията му на кортизол е притъпена. Нещо по-лошо – при хората, изложени на хроничен стрес, изходните нива на допамин са много по-ниски, но изходните нива на кортизол са по-високи. Този тип дисфункция се наблюдава при почти всички психични състояния, но е особено изразена при посттравматично стресово разстройство, депресия и генерализирани тревожни разстройства (ГТР). Липсата на допамин, разбира се, води и до хронична анхедония, която е един от най-надеждните предиктори за бъдещо самоубийство. Резултатите от изследването веднага посочват и серотонина като причинител на тази дисфункция. Как така? Ами, установен факт е, че допаминът е основният ендогенен прекъсвач на производството на серотонин, поради това че първият е най-мощният ендогенен инхибитор на ензима, който синтезира серотонин – триптофан хидроксилаза (ТПХ). Освен това самият серотонин има инхибираща роля върху синтеза на допамин. Така веднага става ясно как хроничният стрес създава порочен кръг от нисък допамин -> висок серотонин -> по-нисък допамин -> по-висок серотонин и т.н., и т.н. Серотонинът е и главният регулатор на синтеза на кортизол, като регулира aдренокортикотропния хормон (ACTH) чрез рецептора 5-HT2C. Най-успешните антидепресанти (и особено Прозак) всъщност са антагонисти на 5-HT2C и като такива понижават АCTH (и по този начин изходния кортизол) и увеличават допамина. Тези лекарства все още са ужасно токсични поради инхибирането на SSRI, но ключовият момент тук е, че те лекуват депресията, като всъщност (частично) блокират ефектите на серотонина на рецепторно ниво (и като такива понижават кортизола) и/или увеличават нивата на допамина.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC20038

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11919662

Това е само част от историята и тя е добре скрита, защото дори психиатрите не са наясно с частичните антисеротонинови ефекти на тези лекарства и продължават да папагалстват идиотски каквото им подадат фармацевтичните представители. Въпреки продължаващата пропаганда, че серотонинът все още е „хормонът на щастието“, множество компании от Голямата фармацевтична индустрия (начело с Pfizer и нейния антисеротонинов препарат тергурид) понастоящем провеждат клинични изпитвания с различни лекарства, които или блокират серотонина на рецепторно ниво (напр. тергурид), или потискат синтеза му чрез блокиране на TPH. Тези изпитвания обхващат разнообразни, сериозни хронични заболявания, обхващащи спектъра на диабета, болестното затлъстяване, белодробната артериална хипертония, сърдечната недостатъчност/фиброза, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, инфекциозни заболявания като ебола или дори ХИВ и много други. И въз основа дори на едно-единствено проучване като това по-долу, веднага можем да видим, че всички тези състояния могат да произтичат от нещо толкова „доброкачествено“ или дори прозаично и широко прието като хроничния стрес.

https://elifesciences.org/articles/46797

https://elifesciences.org/for-the-press/49f3ac1d/chronic-adversity-dampens-dopamine-production

“…We already know that chronic psychosocial adversity can induce vulnerability to mental illnesses such as schizophrenia and depression,” explains lead author Dr Michael Bloomfield, Excellence Fellow and leader of the Translational Psychiatry Research Group at University College London, UK. “What we’re missing is a precise mechanistic understanding of how this risk is increased.” To address this question, Dr Bloomfield and his colleagues used an imaging technique called positron emission tomography (PET) to compare the production of dopamine in 34 volunteers exposed to an acute stress. Half of the participants had a high lifetime exposure to psychosocial stress, while the other half had low exposure. All of them undertook the Montréal Imaging Stress Task, which involved receiving criticism as they tried to complete mental arithmetic. Two hours after this stress task, the participants were injected with small amounts of a radioactive tracer that allowed the scientists to view dopamine production in their brains using PET. The scans revealed that in those with low exposure to chronic adversity, dopamine production was proportional to the degree of threat that the person perceived.”

“…In people with high exposure to chronic adversity, however, the perception of threat was exaggerated whilst their production of dopamine was impaired. The researchers found that other physiological responses to stress were also dampened in this group. For example, their blood pressure and cortisol levels did not increase as much as in the low-adversity group in response to stress. “This study can’t prove that chronic psychosocial stress causes mental illness or substance abuse later in life by lowering dopamine levels,” Dr Bloomfield cautions. “But we have provided a plausible mechanism for how chronic stress may increase the risk of mental illnesses by altering the brain’s dopamine system.”

Източник: