Интервю на Мери Шомън с д-р Рей Пийт

Мери Шомън: Защо жените с лекуван хипотиреоидизъм често имат високи нива на холестерол и високи триглицериди и какво могат да направят за намаляване на тези нива?

Д-р Рей Пийт: Често това е така, защото се лекуват с тироксин, вместо с активен хормон на щитовидната жлеза, но хипертриглицеридемията може да бъде причинена от различни неща, които взаимодействат с хипотиреоидизма. Лечението с естроген е честа причина за високите триглицериди и дефицита на Магнезий, Мед и протеин, може да повиши нивата на холестерол и триглицериди. Токсините, включително някои лекарства и билки, могат да раздразнят или стимулират черния дроб да произвежда твърде много триглицериди. Т3 (трийодтиронин) е активният хормон на щитовидната жлеза и се произвежда (главно в черния дроб) от тироксин, а женският черен дроб е по-малко ефективен от мъжкия при производството му, както и женската щитовидна жлеза. Щитовидна жлеза, която все още произвежда T3, ще намали производството си при наличие на повишен тироксин. Следователно, тироксинът често действа като „антихормон на щитовидната жлеза“, особено при жените. Едно изследване на нивата тироксин при здрави млади студенти от женски пол показало, че той функционира „точно като хормона на щитовидната жлеза“, но при хора, които са сериозно хипотиреоидни, той може да потисне още повече техния окислителен метаболизъм. Много честа и сериозна грешка е да наречем тироксина „хормон на щитовидната жлеза“.

Високият холестерол е по-тясно свързан с хипотиреоидизма, отколкото хипертриглицеридемията. Повишеният Т3 веднага ще увеличи превръщането на холестерол в прогестерон и жлъчни киселини. Когато хората имат анормално нисък холестерол, мисля че е важно да повишат холестерола си, преди да приемат натурален хормон, тъй като техните стероидо-образуващи тъкани няма да могат да реагират правилно на хормона без адекватен холестерол.

Мери Шомън: Казвате, че прогестеронът може да има антистресови ефекти, без да навреди на надбъбречните жлези. Терапията с прогестерон е нещо, което смятате, че е полезно за много или повечето пациенти в хипотиреоидно състояние? Как пациентът да разбере дали има нужда от прогестерон? Препоръчвате ли кръвни изследвания? И ако е така, в кой период от месечния цикъл?

Д-р Рей Пийт: Естрогенът блокира отделянето на хормон от щитовидната жлеза, а прогестеронът улеснява освобождаването. Излишъкът на естроген или дефицитът на прогестерон обикновено води до разширяване на щитовидната жлеза, във връзка с хипотиреоидно състояние. Естрогенът може да активира надбъбречните жлези да произвеждат кортизол, което води до различни вредни ефекти, включително стареене на мозъка и загуба на костна маса. Прогестеронът стимулира надбъбречните жлези и яйчниците да произвеждат повече прогестерон, но тъй като прогестеронът предпазва от катаболните ефекти на кортизола, неговите ефекти са противоположни на тези на естрогена. Прогестеронът има противовъзпалителни и защитни ефекти, подобно на кортизола, но няма вредните му ефекти. При хипотиреоидизъм има тенденция за твърде много естроген и кортизол, и твърде малко прогестерон.

Кръвните изследвания могат да бъдат полезни, за да покажат на лекарите какъв е проблемът, но не мисля, че са необходими. Има доказателства, че използването на 50 или 100 пъти повече прогестерон от естрогена е желателно, но аз не подкрепям „заместващата терапия на прогестерон” по начина, по който често се разбира. Прогестеронът може незабавно да активира щитовидната жлеза и яйчниците, така че не е желателно да се използва ежемесечно. Ако прогестеронът се използва последователно, той може да отложи менопаузата за много години.

Холестеролът се преобразува в прегненолон и прогестерон от яйчниците, надбъбречните жлези и мозъка, ако има достатъчно щитовиден хормон и витамин А, и ако няма смущаващи фактори, като например прекалено много каротин или ненаситени мастни киселини. Недостигът на прогестерон е показател, че нещо не е наред и използването на прогестеронова добавка, без да се изследва същността на проблема, не е добър подход. Нормално използването на прогестерон е през „втората половина“ на цикъла – двете седмици от овулацията до менструацията. Ако се използва за лечение на епилепсия, рак, емфизем, мигрена или артрит или нещо друго, толкова сериозно, че редовната менструация не е проблем, то може да се използва по всяко време. Ако прогестеронът се използва последователно, той може да отложи менопаузата за много години.

Мери Шомън: Какви добавки смятате, че са от съществено значение за повечето хора с хипотиреоидизъм?

Д-р Рей Пийт: Тъй като качеството на комерсиалните хранителни добавки е опасно ниско, единствената добавка, която по принцип подкрепям, е витамин Е и трябва да се използва пестеливо. Понякога предлагам ограничена употреба на други добавки, но като цяло е много по-безопасно да се използват истински храни и да се изключат храни, които са бедни на хранителни вещества. Магнезият обикновено е в недостиг при хипотиреоидизъм и най-сигурният начин да го набавите е чрез консумация на портокалов сок, месо и чрез използване на вани с Епсом соли. Магнезиевият карбонат може да бъде полезен, ако човекът не изпитва странични ефекти като главоболие или хемороиди.

Мери Шомън: Има ли някакви специални съображения при лечение на мъже с хипотиреоидизъм?

Д-р Рей Пийт: Добавките (хормон) за щитовидната жлеза могат да бъдат полезни при хипертрофия на простатата и някои случаи на импотентност и безплодие. Мъже, които не могат да наддадат тегло, откриват, че добавката на щитовидната жлеза позволява нормалното му покачване. Мускулни спазми, безсъние и депресия често са резултат от хипотиреоидизъм. Сърдечна недостатъчност, гинекомастия, чернодробно заболяване, плешивост и десетки други проблеми могат да бъдат резултат от хипотиреоидизъм.

Мери Шомън: Много хора описват как са клинично хипотиреоидни, с повишени нива на TSH, но имат изключително висок пулс. Имате ли идея на какво може да се дължи това?

Д-р Рей Пийт: При хипотиреоидизъм тиреотропин-освобождаващият хормон (TRH) обикновено се повишава, увеличавайки освобождаването на TSH. Самият TRH може да причини тахикардия (сърцебиене), високо кръвно налягане, лениви черва, повишаване на очното налягане и хипервентилация с алкалоза. Той може да увеличи отделянето на норепинефрин, но сам по себе си той действа като адреналин. TRH стимулира отделянето на пролактин и това може да попречи на синтеза на прогестерон, което само по себе си влияе върху работата на сърцето.

Смятам, че дори най-ниските нива на TSH в „нормалните граници“ е свързано с хипотиреоидизма; в добро здраве е нужен много малко TSH. Когато функцията на щитовидната жлеза е ниска, тялото често компенсира чрез прекомерно производство на адреналин. Ежедневното производство на адреналин понякога е 30 или 40 пъти по-високо от нормалното при хипотиреоидизъм. Адреналинът има тенденция да поддържа кръвната захар, въпреки метаболитната неефективност на хипотиреоидизма и може да помогне за поддържане на телесната температура, като причинява вазоконстрикция в кожата, но също така нарушава съня и ускорява пулса. През нощта циклите на покачване на адреналин могат да причинят кошмари, будност, притеснение и учестен пулс. Понякога човек, който хронично е имал сърдечна честота от 150 удара в минута или по-висока, ще има много по-ниска сърдечна честота след употреба на добавка за щитовидна жлеза за няколко дни. Ако температурата или сърдечната ви честота са по-ниски след закуската, отколкото преди, вероятно е те да са били повишени в резултат на нощното повишаване на адреналина и кортизола, причинено от хипотиреоидизъм.

Мери Шомън: Написахте, че при някои хора има проблем с преобразуването на Т4 в Т3, но следната комбинация от храни може да помогне. Препоръчвате парче плод или сок или мляко между храненията, плюс адекватен протеин, с цел да се подпомогне черния дроб да произвежда хормони. Можете ли да обясните малко повече за тази идея и как тя работи?

Д-р Рей Пийт: Количеството глюкоза в чернодробните клетки регулира ензима, който превръща Т4 в Т3. Това означава, че хипогликемията или диабетът (при който глюкозата не влиза ефективно в клетките) ще доведе до хипотиреоидизъм, когато Т4 не може да бъде превърнат в Т3. Когато човек гладува, първоначално гликогенните запаси в черния дроб ще осигурят глюкоза за поддържане на производството на Т3. Когато гликогенът се изчерпи, тялото прибягва до разграждане на тъканите, за да осигури енергия. Мобилизираните мастни киселини пречат на употребата на глюкоза, а някои аминокиселини потискат щитовидната жлеза. Яденето на въглехидрати (особено плодове) може да позволи на черния дроб да възобнови производството си на T3.


Мери Шомън: Препоръчвате, ако се използва допълнителен Т3, хипотиреоидните пациенти “да гризкат 10-15 mg Cytomel през целия ден“. Можете ли да обясните защо?

Д-р Рей Пийт: Повечето хипотиреоидни пациенти могат успешно да използват добавка, която съдържа четири части тироксин за всяка част от Т3, но някои хора се нуждаят от по-голяма част от Т3 за по- добро функциониране. Организмът обикновено произвежда няколко микрограма Т3 на всеки час, но ако се приеме голямо количество допълнителна щитовидна жлеза за кратко време, черният дроб бързо инактивира част от излишния Т3. Приемането на няколко микрограма на час осигурява това, което тялото може да използва, и не потиска производството на хормона от черния дроб или щитовидната жлеза.

Рядко съм срещал случаи, в които е имало добри резултати с така наречения T3 с „удължено освобождаване“ и съм виждал анализи на проби, в които е имало малко или никакво T3. Трудно е да се комбинира правилно Т3 и това зависи от конкретния случай и как работи храносмилателната система на човека, за да се определи, дали Т3 се освобождава наведнъж, или изобщо не се освобождава. Не мисля, че има валидна научна основа да използваме термина “удължено освобождаване на T3“.

Разбрах, че компанията, която сега притежава името Armour и произвежда „Armour thyroid USP“, е добавила полимер към формулата и мисля, че това би обяснило историите, които съм чувал за очевидната й неефективност. Някои хора са открили, че таблетките са преминали през червата им неразградени, така че мисля, че е препоръчително таблетките да се раздробяват или стриват.

Мери Шомън: Казвате, че прекомерното аеробно натоварване може да бъде причина за хипотиреоидизъм. Можете ли да обясните това допълнително? Колко е твърде много?

Д-р Рей Пийт: Не съм сигурен кой въведе термина „аеробно“, за да опише състоянието на анаеробния метаболизъм, което се развива по време на стресови упражнения, но имаше много вредни последствия. В експериментите производството на Т3 се спира много бързо дори чрез „суб-аеробно” упражнение, вероятно поради комбинацията от понижаване на кръвната глюкоза и увеличение на свободните мастни киселини. При здрав човек почивката ще е склонна да възстанови нормалното ниво на Т3, но има доказателства, че дори много добри спортисти остават в хипотиреоидно състояние дори в покой. Хроничното повишаване на млечната киселина и кортизола показва, че нещо не е наред. „Стройните мускули“ на издръжливите бегачи са признаци на катаболно състояние, което е доказано дори в сърдечния мускул. Бавният пулс много често предполага хипотиреоидизъм. Хората с хипотиреоидит, за които има вероятност да произвеждат млечна киселина дори в покой, са особено податливи на вредните ефекти от „аеробните“ упражнения. Добрият ефект, който някои хора усещат от упражненията, вероятно е в резултат на повишаване на телесната температура; топла вана ще направи същото за хора с ниска телесна температура.

Мери Шомън: Казвате, че хроничният дефицит на протеини е честа причина за хипотиреоидизъм. Колко протеин трябва да получават хората (70-100 грама на ден?) И какви видове протеин, за да се предотврати хипотиреоидизъм?

Д-р Рей Пийт: Стандартът на Световната здравна организация беше ревизиран нагоре от изследователите в MIT, а наскоро стандартът MIT беше ревизиран отново нагоре от военните изследователи; това е описано в публикация на Националната академия на науките (National Academy Press, Ролята на протеина и аминокиселините в поддържането и повишаването на ефективността, 1999). Когато се консумира твърде малко или неподходящ вид протеин, възниква стресова реакция, която подтиска функцията на щитовидната жлеза. Много от хората, приемащи добавка на щитовидната жлеза не се повлияват от нея, понеже не ядат достатъчно количество добър протеин. Разговарял съм с много, уж добре образовани хора, които получават само 15 или 20 грама протеин на ден. За да оцелеят на това количество, метаболизмът им става изключително нисък. Качеството на повечето растителни протеини (особено боб и ядки) е толкова ниско, че едва ли функционира като протеин. Мускулните меса (включително мускулите на домашните птици и рибата) съдържат големи количества аминокиселини, които потискат щитовидната жлеза и не трябва да са единственият източник на протеини. Добра идея е всеки ден да се консумира литър мляко (около 32 грама протеин), освен разнообразие от други висококачествени протеини, включително сирена, яйца, миди и картофи. Протеинът в картофите е изключително висококачествен, а количеството, като процент, е подобно на това на млякото

Мери Шомън: Говорите за тъмнината и по-късите зимни дни, че са стресови за щитовидната жлеза. Известно е, че по висока доза хормони на щитовидната жлеза са необходими на някои пациенти при по-студено време. Има ли други неща, които препоръчвате на пациентите, за да направят метаболизма си по- устойчив през зимните месеци?
Д-р Рей Пийт: Ярки лампи с нажежаема жичка са полезни, защото светлината действа върху и възстановява същите митохондриални ензими, които се управляват от хормона на щитовидната жлеза. При катериците хибернацията се предизвиква от натрупването на ненаситени мазнини в тъканите, потискайки дишането и стимулирайки повишеното производство на серотонин. При хората “зимната болест” се усилва от същите тези антитироидни вещества, така че е важно да се ограничи консумацията на ненаситени мазнини и триптофан (който е източникът на серотонин). Когато човек използва добавка на щитовидната жлеза, е обичайно да се нуждае от четири пъти повече през декември, отколкото през юли.

Мери Шомън: Казвате, че прегненолон може да бъде полезен за пациентите на Грейвс с екзофталм. Можете ли да обясните по-нататък?

Д-р Рей Пийт: Болестта и екзофталмът на Грейвс могат да възникнат с хипотиреоидизъм или еутиреоидизъм, както и с хипертиреоидизъм. Прегненолонът регулира биохимичните процеси в мозъка по начин, който предотвратява прекомерното производство на АКТХ и кортизол и спомага за стабилизирането на митохондриалния метаболизъм. Явно действа директно върху различни тъкани, за да намали задържането им на вода. През последните няколко години всички хора, с които съм разговарял и са били диагностицирани с хипертиреоидизъм, всъщност са били хипотиреоидни и са се повлиали добре от увеличаване функцията на щитовидната си жлеза. Някои от тях също са били диагностицирани с болест на Грейвс.

Мери Шомън: Вие сте привърженик на употребата на кокосово масло от пациенти със заболявания на щитовидната жлеза. Можете ли да обясните защо?

Д-р Рей Пийт: Важна функция на кокосовото масло е, че поддържа митохондриалното дишане, увеличавайки производството на енергия, която е блокирана от ненаситените мастни киселини. Тъй като полиненаситените мастни киселини инхибират функцията на щитовидната жлеза на много нива, кокосовото масло може да я насърчи просто като намали тези токсични ефекти. Това позволява нормален митохондриален окислителен метаболизъм, без да производство на токсичната липидна пероксидация, което се повишава от ненаситените мазнини.

Мери Шомън: Какво ще посъветвате пациентите с понижена функция на щитовидната жлеза, които се опитват да направят всичко правилно и въпреки това все още не могат да отслабнат?

Д-р Рей Пийт: Кокосовото масло, добавено към диетата, може да увеличи скоростта на метаболизма. Малките чести хранения, всяко от които комбинира правилните въглехидрати и протеини, като плод и сирене например, често помагат за поддържане на метаболизма по-висок. Яденето на сурови моркови може да предотврати абсорбцията на естроген от червата, което позволява на черния дроб да регулира по-ефективно метаболизма. Ако човек не губи излишно тегло при умерено нискокалорична диета с адекватен протеин, става ясно, че метаболитният процент е нисък. Броят на изгорените калории е добър показател за метаболизма. Количеството загубена вода от изпаряването е друг груб показател: За всеки литър изпарена вода се изгарят около 1000 калории.

Мери Шомън: Говорите за вътрешното недохранване, като проблем за много пациенти с понижена функция на щитовидната жлеза, поради ниска стомашна киселина и лениви черва. Има ли начини пациентите, които се лекуват от хипотиреоидизъм, да си помогнат за облекчаване на този проблем.

Д-р Рей Пийт: Усвояването и задържането на Mагнезий, Натрий и Мед и синтеза на протеини обикновено са лоши при хипотиреоидизъм. Жаждата за сол е често срещана при хипотиреоидизъм, а консумацията на допълнителен натрий има тенденция да повишава телесната температура и като намалява производството на алдостерон, помага да се сведе до минимум загубата на магнезий, което от своя страна позволява на клетките да реагират по-добре на хормона на щитовидната жлеза. Вероятно затова диетата с ниско съдържание на натрий увеличава производството на адреналин и ето защо, консумация на достатъчно натрий понижава адреналина и подобрява съня. Пониженият адреналин също може да подобри чревната функция.

Мери Шомън: Споменавате яйцата, млякото и желатина като добри за щитовидната жлеза. Можете ли да обясните малко повече за това?

Д-р Рей Пийт : Млякото съдържа малко количество щитовидна жлеза и прогестерон, но също така съдържа добър баланс на аминокиселини. За възрастните, аминокиселинният баланс на сиренето може да бъде по-добър, тъй като суроватъчната част на млякото съдържа повече триптофан от изварата, а излишъкът от триптофан е доста неблагоприятен за функцията на щитовидната жлеза. Мускулните меса съдържат толкова много триптофан и цистеин (който е едновременно антитиреоиден и потенциално екситотоксичен), че диетата с чисто месо може да причини хипотиреоидизъм. В бедните страни хората обикновено изяждат всички части на животното, в това число- крака, глави, кожа и др, които са богати на колаген. Около половината от протеина в животното е колаген (желатин), а колагенът не съдържа триптофан и цистеин. Това означава, че в цялото животно балансът на аминокиселини е подходящ за изискванията за възрастен човек. Изследванията за нуждите на аминокиселини при възрастни са били много неадекватни, тъй като до голяма степен са насочени към намиране на методи за производство на селскостопански животни с минимални разходи за фураж. Месната индустрия не се интересува от адекватна диета за поддържане на растежа в дългосрочен план на пилета, свине и говеда в напреднала възраст. В резултат на това възрастните плъхове са предоставили по-голямата част от пряката ни информация за протеиновите нужди на възрастните и тъй като плъховете продължават да растат през по-голямата част от живота си, е малко вероятно техните нужди от аминокиселини да бъдат същите като нашите.

Мери Шомън: Смятате ли, че по-голямата част от хората с хипотиреоидизъм получават твърде много или твърде малко йод? Трябва ли хората с хипотиреоидизъм да добавят повече йод, като водорасли, морски водорасли и т.н.?

Д-р Рей Пийт: Преди 30 години беше установено, че хората в САЩ получават около десет пъти повече йод, отколкото им е необходимо. В планините на Мексико и в Андите и на няколко други отдалечени места йодният дефицит все още съществува. Келп и други източници с високо съдържание на йод могат да потиснат щитовидната жлеза, така че те определено не трябва да се използват за лечение на хипотиреоидизъм.

Мери Шомън: Какви са вашите препоръки за пациентите с болест на Грейвс? Необходимо ли е да бъдт лекувани с радиоактивен йод, или има естествени неща, които биха могли да опитат временно – или дори трайно за да постигнат ремисия?

Д-р Рей Пийт: Понякога човек с гуша временно ще стане хипертиреоид, тъй като жлезата освобождава колоидните си запаси при корективен процес. Някои хора се наслаждават на периода на умерен хипертиреоидизъм, но ако почувстват дискомфорт, обикновено могат да го контролират само като ядат много черен дроб, салата или сок от сурово зеле. Пропранолол ще забави ускореният пулс. Ефектите на тиреоидния инхибитор, PTU, пропилтиоурацил, са сравнени с тези на тироидектомия и радиоактивен йод. Резултатите от химичното лечение са по-добри за пациентите, но не са толкова изгодни за лекарите.Освен няколкото души, изпитали т.нар. „освобождаване“ на гушата, както и един човек от Мексиканските планини, който стана хиперметаболитичен след като се премести в Япония (вероятно от рязкото увеличаване на йод в диетата му, може би и от по- малкото количество месо), всички останали, с които съм провеждал разговори през последните десетилетия и които са били диагностицирани с хипертиреоидизъм- не бяха хипертиреоидни.Нито един от тях, не е бил проучен правилно, за да се определи естеството и причината за тяхното състояние, преди да бъдат подложени на лечение с радиойод.От това мога да заключа следното: Лечението с радиойод е неразумен и неподходящ медицински подход.

Източник: https://www.facebook.com/notes/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%88%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD-%D1%81-%D0%B4-%D1%80-%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%82/805954366516663/

http://www.thyroid-info.com/articles/ray-peat.htm?fbclid=IwAR1K8b8g9fpQMFGdwprk2bIsHwB-r1JjiDAmeR7No3N0lLuCwLCY-SANspE