Солта – един от най – съществените минерали за човешкото тяло, отговаря за някои от основните функции на организма като кръвното налягане и пренасянето на нервните импулси. Въпреки изключителната й важност за доброто здраве на всички ни, най-често съветите на лекарите и специалистите в областта на здравословното хранене са да ограничаваме консумацията на сол до минимум.
Смята се, че при прием на големи количества сол (натриев хлорид) човек изпитва нужда да пие повече вода, разреждайки кръвта достатъчно, за да поддържа по – ниска концентрацията на натрий. В крайна сметка излишните количества сол и вода се изхвърлят от организма чрез урината.
Днес обаче науката успява да докаже тези относно консумацията на сол, които до скоро биха звучали абсурдно за всеки. Проучване проведено с помощта на екип руски космонавти, живеещи в изолирана среда – симулирайки космическо пътуване, установи че с консумацията на по – голямо количество сол не само, че не ужадняваме повече, но и ставаме по – гладни.
Проучването публикувано наскоро в Журнал за клинични изследвания разбива много от досегашните представи за това как влияе солта на организма. Неговите резултати изумили най – вече специалистите в областта на бъбречното здраве.
Знаеш ли колко болести са причинени от висок естроген?Прочети ТУК
Според Д-р Мелани Хюниг, асистент професор по медицина в медицинското училище на Харвард тези нови проучвания са забележително оригинални. Д-р Джеймс Р. Джонстън, професор по медицина от Университета в Питсбърг се захванал да отбелязва с маркер иновативните твърдения в публикацията на научния експеримент. След първия прочит целият текст бил подчертан.
Тези нови проучвания са резултат от дългогодишния труд на Д-р Джейнс Титзе, специалист нефролог в Медицинския център към Университета Вандербилт и Центъра за клинични изследвания в Ерланген, Германия.
През 1991г. като студент по медицина в Берлин, той преминал курс по човешка физиология в екстремни условия. Професорът, водещ лекциите работил с Европейската космическа програма. Той представил на студентите си данни от 28-дневна симулативна мисия на космически екипаж, живеещ в малка капсула. Данните включвали и резултати от тестове с урина и други физиологични маркери.
Това, което Д-р Титзе забелязал още тогава било, че обемът на урината на космонавтите се увеличавал и намалявал за цикъл от седем дни. Така се създало първото противоречие с всичко, което знаел до момента от учебниците си по медицина. Науката няма обяснение за подобен тип цикличност.
През 1994г. Руската космическа програма провела 135-дневна симулация на космическата станция Мир. Д-р Титзе незабавно взел решението да замине за Русия, за да изследва резултатите от тестовете с урина на руските космонавти. Във фокусът на неговите проучвания било влиянието на солта в диетата върху урината на космонавтите.
В своя анализ Титзе установил, че не съществува пряка връзка между количеството натриев хлорид, задържан в телата на космонавтите и количеството урина, което те отделяли. През 2006г. немският изследовател получил още един шанс да доразвие проучването си, участввайки в нови две симулации, продължили 105 и 520 дни.
По време на по-кратката симулация космонавтите спазвали диета, при която приемали 12гр. сол дневно в рамките на 28 дни, последвани от 28 дни с 9 гр. сол дневно и 28 дни с 6 гр. сол дневно. След края на мисията, Д-р Титзе измерил обемът урина, количеството натриев хлорид, изхвърлен чрез нея, както и концентрацията натриев хлорид в кръвта на участниците. В дните със завишен прием на сол космонавтите отделяли и повече натриев хлорид , с по-голямо количество урина. Концентрацията на натриев хлорид в кръвта устанала непроменена.
Истинската изненада произлязла от факта, че в дните с най-висок прием на сол, космонавтите не само, че не консумирали повече течности, а напротив – приемали много по-малко вода от обикновено. Така възникнал въпроса как тялото успява да отделя повече течности в тези дни. Д-р Титзе предположил, че организма е способен да произвежда по-голямо количество вода с приемането на повече сол.
Друг факт, предизвикващ изключителен интерес бил постоянният глад, който космонавтите споделили, че изпитват в дните с 12гр. сол дневно. Тук тестовете с урина обясняват по-силния глад със засиленото производство на глюкокортикоидните хормони, които оказват влияние върху метаболизма и имунната система.
За да получи още отговори по темата, Титзе провел и експеримент с лабораторни мишки. Както предполагал, колкото повече сол приемали мишките, толкова по-малко вода консумирали. И този път разбрал защо.
Мишките си набавяли вода, но не чрез пиенето й. Високите нива на глюкокортикоидните хормони стопявало мазнините и мускулната маса в собствените им тела, което освобождавало излишно количество вода в организма. Този процес обаче изисква енергия, за това мишките консумирали 25% повече храна при диета с висок прием на сол.
Същите хормони, най-вероятно, причинили и странните колебания в обема на урината.
Знаем, че подложено на глад (калориен дефицит), тялото изгаря мазнини и мускули, за да задоволи енергийните си нужди. В този смисъл, същото явление следствие от диета с висок прием на сол е истинско откритие.
Д-р Марк Зидел, нефролог към Медицинското училище на Харвард, пише публикация, с която защитава тезата на Титзе. Той смята, че хората, също като камилите, които живеят в пустинята, черпят водни запаси от разграждането на собствените си мазнини.
И все пак самият Д-р Титзе не препоръчва да се правят опити за намаляване на телесното тегло с по-висок прием на сол, защото този тип диета действа стимулиращо за апетита. Още повече – високите нива на глюкокортикоидните хормони се свързват със заболявания като остеопороза и диабет тип 2, със загубата на мускулна маса и други метаболитни проблеми.
Остава въпроса как е възможно да консумираме големи количества сол и да не изпитваме жажда. В реалността, според Д-р Зидел, хората и животните ужадняват заради неврони в устната кухина, улавящи вкуса на солта, които изпращат съобщение до мозъка, че организма се нуждае от вода, дори това да не е така.
Всички тези открития отварят много нови въпроси за експертите в областта.
Д-р Мелани Хюниг сама признава, че“ науката не е съвсем наясно какво въздействие може да има натриевия хлорид върху организма. Това въздейстствие може да се окаже далеч по-комплексно от установените до момента закони за движението на течностите в тялото.“
Източник: NEY YORK TIMES
Знаеш ли колко болести са причинени от висок естроген?Прочети ТУК
