Колкото по-малко тренировки се пропускат, толкова по-добре е за здравето. Според американско изследване на хора над 65-годишна възраст, които се занимават с фитнес, рискът от смъртност при редовните посетители на залата е много по-малък , отколкото при тези , които пропускат тренировки.
През 2002 г. учени от университета Дюк (Duke University) публикували резултати от свое изследване в списанието на американското гериатрично общество (American Geriatrics Society). Те наблюдавали 135 души на възраст над 65 години в период от 6 месеца до 10 години. Всички участници били включени във фитнес програма, създадена специално за по-възрастни военнослужещи.
Програмата се състояла от 3 контролирани тренировъчни сесии от по 60 – 90 минути всяка седмица. Тя включвала кардио тренировка , земна гимнастика и силова тренировка с тежести и уреди.
Повечето от участниците били болни, страдащи от хронични заболявания – имали сърдечно-съдови проблеми, диабет, наднормено тегло, артрит, паркинсон, рак, болки в гърба, анемия, фибромиалгия или депресия.
Изследователите наблюдавали колко често участниците присъстват на тренировъчните сесии. За 6 месеца били организирани 78 тренировки. Тези, които са направили по-малко от 47, били категоризирани като „незаинтересовани“, а другите, които имали повече посещения, били „заинтересовани“.
Когато учените пресметнали колко от участници в 10-годишния експеримент са починали, те забелязали, че шансът за оцеляване на групата на „заинтересованите“ е няколко десетки процента по- голям от този на групата на „незаинтересованите“.
Били коригирани данните в редица фактори, включително базовото здравословно състояние на наблюдаваните. Не е вярно, че редовното посещение на тренировките е вследствие на по-доброто здраве на възрастните хора, но е вярно, че тези от групата на „заинтересованите“ имат по-големи шансове да оцелеят.
Учените обобщават, че за възрастните хора с хронични заболявания и висок риск от внезапна смърт е много полезно да правят редовни упражнения , да имат физическа активност. С това трябва да са наясно и здравните специалисти, които се занимават с подобни дългосрочни програми.
Източник: J Am Geriatr Soc. 2002 Dec
