Кратко резюме на тезите, изложени в текста:
– Аспиринът, традиционно използван за облекчаване на болката, показва обещаващи противоракови свойства. Последните изследвания подчертават потенциала му за превенция и лечение на рака, като по-мощният аналог – 2,6-дихидроксибензоена киселина – е още по-обещаващ.
– Комбинирането на аспирин с витамин С демонстрира по-добри резултати при свиването на туморите и удължаването на времето за оцеляване в сравнение с всяко от двете съединения самостоятелно или с конвенционалните лекарства за химиотерапия, като същевременно е по-щадящо за здравите клетки
– Дългосрочната употреба на ниски дози аспирин (75 mg+ дневно в продължение на няколко години) може значително да намали заболеваемостта и смъртността от рак на дебелото черво, като ползите са най-силно изразени при проксимален рак на дебелото черво и след над 20 години употреба
– Потенциалът на аспирина за борба с рака се простира отвъд колоректалния рак, като обещава да намали рисковете от рак на хранопровода, стомаха, белия дроб, простатата и гърдата, като общата честота на рака може да се намали с 20-30 % след три до пет години употреба
– За максимална полза изберете аспирин с незабавно освобождаване без добавки. Оптималната доза варира от 82 mg до 325 mg дневно, приемана по време на хранене. Генетичното изследване може да помогне за персонализиране на употребата на аспирин за превенция на рака в бъдеще
Аспиринът е основен продукт в аптеките по целия свят, известен най-вече с болкоуспокояващите и противовъзпалителните си свойства. Последните изследвания обаче хвърлят светлина върху една потенциално променяща се роля на това често срещано лекарство: превенцията и лечението на рак.
Макар че противораковите свойства на аспирина са били загатнати в различни проучвания през годините, тази функция до голяма степен е била пренебрегвана в полза на по-нови и по-скъпи лекарства. Сега новаторски експерименти не само потвърждават потенциала на аспирина в борбата с рака, но и разкриват по-мощен аналог, който може да промени подхода ни към лечението на рака.
Тази забравена функция на аспирина и неговият още по-мощен братовчед могат да дадат нова надежда в борбата с едно от най-продължителните здравни предизвикателства за човечеството. Нека разгледаме вълнуващите разработки, които карат изследователите да погледнат по нов начин на това познато лекарство.
Аспирин и рак: 2,6-дихидроксибензоена киселина
В интервюто ми с Георги Динков, дадено по-горе, той обсъжда експериментите си с мишки, при които използва комбинация от витамини от група В – В1, В3 и В7 – и аспирин за борба с изключително смъртоносна форма на човешки мантелноклетъчен лимфом. Той установява, че докато витамините сами по себе си спират растежа на тумора, добавянето на аспирин в еквивалентна на човешката доза от около 1,5 грама на ден води до пълна регресия на тумора и при трите тестови субекта.
Въз основа на успеха с аспирина Динков въвежда по-мощен аналог на аспирина, известен като 2,6-дихидроксибензоена киселина. Тя е не само много по-силна, но и много по-липофилна, което означава, че има по-голям афинитет към липидите (мазнините), отколкото към водата. Липофилните съединения са склонни да се абсорбират по-лесно през клетъчните мембрани.
Динков обяснява теоретичната основа за използването на това съединение, която се основава на понижаването на вътреклетъчното рН, за да предизвика смъртта на раковите клетки:
„Една от основните теории на Рей [Пийт] беше, че … раковите клетки … [са] метаболитно дисфункционални, всички знаем това, и обикновено такава клетка извършва апоптоза. Но за да се извърши апоптоза, този механизъм се контролира почти изцяло от вътреклетъчното рН. А за да се осъществи апоптоза, то трябва да е в киселинния диапазон.
Но раковите клетки са алкални, тъй като изнасят лактат и водородни йони. Така че, ако нещо може да понижи вътреклетъчното рН, тези ракови клетки, тъй като са дерайлирали, всъщност би трябвало да изчезнат от само себе си.
И едно от предложенията на Пийт по онова време беше: „Защо не използвате лекарството ацетазоламид?“, което като инхибитор на карбоанхидразата увеличава въглеродния диоксид. Въглеродният диоксид е киселинен и това би трябвало да позволи на раковите клетки да извършат апоптоза.
Има някои изследвания in vitro и in vivo, които показват, че ацетазоламидът може да действа, но той не лекува туморите. Наблюдава се по-бавен растеж, частична регресия и това показва, че идеята е на прав път.
Затова си казах: „Нека намерим нещо, което е много по-киселинно от въглеродния диоксид“. И това е тази 2,6-дихидроксибензоена киселина, която е просто една допълнителна хидроксилна група на върха на аспирина. Всъщност салициловата киселина е 2-хидроксибензоена киселина. И тогава това нещо е около 10 пъти по-силно от аспирина.“
Последващите проучвания дават обещаващи резултати, като туморите регресират след една седмица. Динков отбелязва, че 2,6-дихидроксибензоената киселина е: „Свободно достъпна. Няма патент, няма нищо върху нея. Имаше доста изследвания, но наистина е много обща молекула… И е много евтина. По-евтина е от аспирина. „
Точно както аспиринът е разработен от естествен източник (кора от върба), други природни съединения, включително тези, получени от листата на лечебното растение Lithraea molleoides5 , също показват цитотоксични ефекти, добавяйки към нарастващия брой доказателства, че съединенията от растителен произход могат да имат значителен противораков потенциал.
Съединенията, изолирани от Mangifera zeylanica, вид мангово дърво, произхождащо от Шри Ланка, също имат цитотоксично и апоптотично действие.
Комбинация от аспирин и витамин С лекува солидни тумори по-добре от химиотерапия
Докато изследванията показват, че 2,6-дихидроксибензоената киселина може да бъде обещаващо средство срещу рака, аспиринът също показва огромни перспективи. Организмът ви може да извлече още по-голяма полза, когато аспиринът се комбинира с витамин С, който също има противотуморно действие. Последните проучвания показват, че тази комбинация може да бъде по-ефективна срещу раковите клетки, като същевременно остава по-щадяща за здравите клетки в сравнение с конвенционалните лекарства за химиотерапия като доксорубицин.
При лабораторни тестове комбинацията от аспирин и витамин С показва силен цитотоксичен ефект върху раковите клетки на черния дроб, но е много по-малко вредна за нормалните белодробни клетки. Тази селективност е от решаващо значение за намаляване на страничните ефекти, свързани с лечението на рака. Синергията между тези две често срещани вещества изглежда засилва индивидуалните им противоракови свойства, предлагайки по-безопасна алтернатива на тежките химиотерапии.
Потенциалът на аспирина и витамин С се простира отвъд лабораторията, като има окуражаващи резултати при проучвания върху животни. При тестване върху плъхове с химически индуциран рак на черния дроб комбинираната терапия показва забележителни резултати. След 90-дневно лечение черният дроб на лекуваните плъхове има значително подобрение както на външния вид, така и на функциите.
Важно е да се отбележи, че повечето от чернодробните тъкани изглеждат нормални при микроскопско изследване. Тази комбинирана терапия превъзхожда доксорубицина по отношение на възстановяването на здравето на черния дроб и намаляването на туморните маркери.
Аспиринът действа синергично с витамин С
В друго проучване комбинацията от аспирин, известен още като ацетилсалицилова киселина (ASA), и витамин С, или аскорбат (AS), показва по-добри резултати в свиването на туморите в сравнение с всяко от съединенията самостоятелно. Когато мишки със солидни тумори са третирани с комбинацията, обемът на туморите им намалява с 46%, в сравнение с 40% само с ASA и 36% само с AS.
Този синергичен ефект вероятно се дължи на съчетаването на противовъзпалителните свойства на аспирина с мощните антиоксидантни способности на витамин С. Изглежда, че двете съединения работят заедно, за да създадат по-неблагоприятна среда за раковите клетки, възпрепятствайки техния растеж и пролиферация.
Като атакува туморите чрез множество механизми едновременно, комбинацията от аспирин и витамин С може да преодолее някои от адаптациите, които раковите клетки обикновено развиват, за да избегнат лечението с едно съединение.
Освен че свива туморите, комбинацията от аспирин и витамин С значително удължава времето на преживяемост и изглежда подобрява цялостното здравословно състояние на мишките, носители на тумори. Мишките, лекувани с комбинацията, преживяват средно 93,5 дни в сравнение с едва 54 дни при нелекуваните мишки с тумори – 73% увеличение на продължителността на живота.
Комбинацията също така превъзхожда всяко от съединенията самостоятелно при нормализирането на различни биомаркери на чернодробната, бъбречната и сърдечната функция, които са били нарушени от рака. Забележително е, че комбинацията е в състояние да повиши нивата на хемоглобина, което може да облекчи анемията, често свързана с рака.
Тези подобрения във функциите на органите и параметрите на кръвта предполагат, че лечението с аспирин и витамин С може да има широкообхватни ползи за цялостното здраве и качеството на живот, освен антитуморните си ефекти.
Ключов механизъм зад ефекта на комбинацията от аспирин и витамин С изглежда е мощната модулация на оксидативния стрес и възпалението в организма. Проучването установява, че при мишки с тумори се наблюдават значително повишени нива на маркери за оксидативен стрес като малондиалдехид (MDA) и азотен оксид (NO), както и изчерпани антиоксидантни защитни сили.
Лечението с аспирин и витамин С драстично обърна тези дисбаланси, като намали MDA и NO и същевременно повиши общия антиоксидантен капацитет, глутатиона и каталазната активност. Създавайки по-малко възпалителна и по-малко окислителна среда в организма, комбинацията може да затрудни развитието и разпространението на раковите клетки.
Това възстановяване на баланса на редокс състоянието може да има широкообхватни ефекти в целия организъм, което може да обясни подобренията, наблюдавани в множество органни системи. Резултатите от проучването подчертават важността на справянето с хроничното възпаление и оксидативния стрес като част от цялостния подход към лечението и превенцията на рака.
Обещаваща роля на аспирина в превенцията на колоректалния рак
Аспиринът може също така значително да намали риска от колоректален рак (КРР) – една от водещите причини за смъртност, свързана с рак, в световен мащаб. Проучванията показват, че приемът на поне 75 милиграма (mg) аспирин дневно в продължение на няколко години може да намали както честотата, така и смъртността от КРК.
Интересно е, че благоприятният ефект изглежда е най-силно изразен при проксималните видове рак на дебелото черво, които обикновено са по-трудни за предотвратяване чрез стандартните скринингови методи като колоноскопия или сигмоидоскопия.
Дългосрочната употреба на аспирин, особено в продължение на повече от 20 години, се свързва със забележително намаляване на честотата на раковите заболявания с 35 %.
Тези констатации предполагат, че включването на ниски дози аспирин в дългосрочната ви здравна стратегия може да предложи значителна защита срещу тази често срещана форма на рак.
Освен превантивния си ефект, аспиринът може да подобри и резултатите при вече диагностицираните с колоректален рак. Проучванията показват, че редовната употреба на аспирин след диагностициране на рак на дебелото черво е свързана с намалени рискове както от обща, така и от специфична за рак на дебелото черво смъртност. Тази полза изглежда е особено изразена при тумори, които свръхекспресират циклооксигеназа-2 (COX-2).14 Освен това защитните ефекти на аспирина не се ограничават само до колоректалния рак.
Проучванията показват, че дългосрочната употреба на аспирин може да намали 20-годишния риск от смърт от какъвто и да е вид рак с 20 %, като при смъртните случаи от рак на стомашно-чревния тракт намалението е още по-значително – 35 %. Тези констатации показват, че ако сте с повишен риск от рак или вече сте диагностицирани, употребата на аспирин може да бъде ценна част от вашата стратегия за лечение и профилактика.
Проучванията сочат, че аспиринът може да помогне за потискане на туморния растеж, намаляване на метастазите и дори за повишаване на ефективността на други методи за лечение на рак. Този многостранен подход прави аспирина особено обещаващо средство в борбата с колоректалния рак. За хората с по-висок риск от рак на дебелото черво, като например тези с анамнеза за колоректална неоплазия или генетична предразположеност, аспиринът може да предложи още повече обещания.
Систематичен преглед на проучвания, включващи хора с предшестваща колоректална неоплазия, установи нестатистически значимо намаляване на напредналата неоплазия при употреба на ниски дози аспирин. Освен това при носителите на гените на синдрома на Линч високите дози аспирин в продължение на две години са свързани с намален риск от колоректален рак.
Лицата със синдрома на Линч имат значително по-висок риск от развитие на колоректален рак през целия си живот. Националният институт за здравеопазване и високи постижения препоръчва на пациентите, диагностицирани със синдрома на Линч, да започнат ежедневна терапия с аспирин, за да намалят риска от колоректален рак.
Широкия потенциал на аспирина за борба с рака
Анализите на дългосрочни сърдечносъдови проучвания разкриват и неочакваната сила на аспирина в борбата с рака на различни места. Проучванията показват значително намаляване на смъртните случаи от рак на хранопровода и стомаха сред дългосрочно употребяващите аспирин, а данните сочат, че той може да понижи и риска от рак на белия дроб, простатата и гърдата.
Може би най-вълнуващ е потенциалът за 20-30 % намаление на общата заболеваемост от рак само след три до пет години ежедневна употреба на ниски дози аспирин. Освен това проучванията постоянно показват, че ниските дози – само 75 mg до 100 mg дневно – са също толкова ефективни, колкото и по-високите дози за намаляване на риска от рак.
Ефективността на нискодозовите режими сочи и уникален механизъм на действие. Вместо да въздейства пряко върху тъканите в цялото тяло, аспиринът може да действа чрез потискане на тромбоцитите, които играят решаваща роля, както за ранното развитие на рака, така и за по-късните метастази. Въпреки че някои ползи от употребата на аспирин могат да се проявят в рамките на няколко години, други намаления на риска от рак се появяват при продължителна употреба.
Проучвания, проследяващи участниците в продължение на 20 или повече години, са установили, че защитните ефекти на аспирина срещу рак на стомашно-чревния тракт стават по-изразени с течение на времето. При колоректалния рак се наблюдава значително намаляване на заболеваемостта и смъртността 10 до 20 години след началото на употребата на аспирин. Този дълготраен ефект предполага, че аспиринът може да променя основни процеси в развитието на рака, предлагайки трайна защита срещу това заболяване.
Потенциалът на аспирина като лекарство с променено предназначение за терапия на рака е друга вълнуваща област на изследване. Аспиринът действа, като инхибира ензимите COX, по-специално COX-1 и COX-2. Този механизъм не само помага за предотвратяване на сърдечни пристъпи, но може също така да се бори с рака по множество начини. Като инхибира СОХ-1, аспиринът намалява агрегацията на тромбоцитите около туморните клетки, което прави тези злокачествени клетки по-видими за имунната система. Това може да помогне за предотвратяване на разпространението на рака в тялото.
Освен това ефектът на аспирина върху СОХ-2 може да окаже пряко въздействие върху растежа на тумора. COX-2 произвежда простагландин Е2, който стимулира растежа на туморните клетки. Като намалява производството на простагландин Е2, аспиринът може да забави или предотврати развитието на тумора.
Бъдещето на аспирина в превенцията на рака може да се крие в персонализираната медицина. Новите изследвания идентифицират няколко генетични маркера, които биха могли да помогнат да се предвиди кой ще има най-голяма полза от терапията с аспирин. Например някои вариации в гени като UGT1A6 и ALOX12 са свързани с повишена ефикасност на аспирина за намаляване на риска от колоректален рак.
Освен това нивата на експресия на ензими като 15-PGDH могат да повлияят на това колко добре реагирате на противораковите свойства на аспирина.
Съвети за дозировката и продължителността на прием на аспирина
Когато избирате аспирин, избирайте формули с незабавно освобождаване, а не покрити версии с удължено освобождаване, за да избегнете ненужните добавки. Разгледайте внимателно списъка на неактивните съставки; в идеалния случай царевичното нишесте трябва да е единствената добавка в списъка.
Когато става въпрос за превенция на рака, дозата и продължителността на употребата на аспирин се оказват решаващи фактори. Доказано е, че ниските дози аспирин (от 75 до 300 mg/ден) са също толкова ефективни, колкото и по-високите дози, за намаляване на смъртността, свързана с КРК32 , което предполага, че не е необходимо да приемате големи количества, за да извлечете потенциалните ползи. Въпреки това изглежда, че постоянството и дългосрочната употреба са от ключово значение.
Проучванията показват, че ползите от аспирина се увеличават с продължителността на употребата му, като най-значително намаляване на риска от рак се наблюдава след пет до 7,5 години редовна употреба. С напредването на изследванията аспиринът може да се окаже нов мощен инструмент в арсенала ви за превенция и лечение на рака – такъв, който през цялото време е бил в аптечката ви.
Източник:
https://articles.mercola.com/sites/articles/archive/2024/09/19/aspirin-anticancer.aspx
- Стереотипите за тестостерона (Т) вероятно са погрешни
- Ниацинамидът може да подобри симптомите на ALS
- Избягването на слънчева светлина може да е толкова вредно за здравето, колкото пушенето на кутия цигари на ден
- Емоционалната травма на родителите може да промени биологията на децата им
- Горилите са развили „общества“, подобни на човешките, които не се основават на роднински връзки.
