Кокосовото палмово дърво е може би най-разпространеното в световен мащаб растение с многостранни хранителни и медицински свойства, което е почитано от местните култури заради широко-обхватните си ползотворни ефекти:
- Аналгетик (болкоуспокояващо)
- Анти-бактериални свойства
- Против диабет
- Против гъбички
- Против хипертония
- Против вируси
- Против паразити
- Против възпаления
- Антиоксидант
- Срещу малария
- Срещу трихомоноза
- Анти-канцероген
- Подкрепящ костната система
- Кардиопротектор
- Антидепресант и против гърчове
- Протекция на бъбреците
- Протекция на черния дроб
С течение на времето и научно доказано, кокосовото масло традиционно се доказва като много полезно здравето на мозъка, на сърцето и дори и при стрес и депресия.
В проучване, направено в Tufts University се открива, че кокосовото масло е високо ефективно при контролиране на прекомерния опортюнистичен растеж на гъбен патоген Candida albicans при мишките.
Публикувано в American Society for Microbiology’s journal mSphere и озаглавено „Манипулация на диетата на гостоприемника за редуциране на гастроинтестиналната колонизация от Опортюнистични патогени Candida albicans“, изследване идентифицира C. albicans като най-често срещания човешки болестотворен организъм, с ниво на смъртност около 40%, когато причини системни инфекции.
C. albicans нормално се среща в човешкия гастроинтестинален тракт, но при лечение на патологични отклонения в числеността им антибиотиците могат да унищожат и полезните бактерии, които в нормални обстоятелства задържат популациите на Candida в нормална численост. Според изследването, компрометираният имунитет е също основен фактор за прекомерния растеж на C. albicans и „системните инфекции, причинени от този патоген могат да доведат до инвазивна кандидоза, която е четвъртата най-често срещана кръвна инфекция сред хоспитализираните пациенти в САЩ.“
В допълнение, съществуват доказателства за взаимовръзката между прекомерния растеж на C. albicans и канцерогенезата. Ето защо е необходимо да се изучават всички пътища, по които може да се потиска развитието на прекомерна численост на патогена, тъй като в глобален мащаб все повече хора са засегнати от ракови заболявания – основна причина за смъртност.
Както и конвенционалната терапия за лечение на рак – химиотерапията, анти-микотичните лекарства носят със себе си значителен риск от странични ефекти. Тяхната постоянна употреба води до развитието на лекарствено-резистентни щамове от гъбични патогени. Това прави лечението с естествени природни продукти все по-привлекателно. Изследователите изказват хипотеза, че е възможно редуцирането на причинените от Candida инфекции при мишките, чрез подлагането им на диета с включено кокосово масло като добавка. Публикуваните в ScienceDaily.com дизайн и резултати от изследването са следните:
„Екипът от учени разследват ефектите на три различни мазнини като хранителни добавки върху количествата на C. albicans в червата на мишките: кокосово масло, говежда лой и соево масло. Контролна група от мишки се захранва с нормална стандартизирана диета за мишки. Кокосовото масло е селектирано на основата на предишни проучвания, които разкриват неговите анти-микотични качества в лабораторни условия.“
„ Диетата, богата на кокосово масло редуцира числеността на C. albicans в гастроинтестиналния тракт, в сравнение с диетите на говежда лой и соево масло. Само с кокосово масло, или в комбинация с говежда лой се наблюдава редукция на патогена с повече от 90%, в сравнение с другите хранителни режими.“
„ Кокосовото масло дори понижава гъбичната колонизация, когато на мишките е променена диетата от добавка на говежда лой към кокосово масло, или когато мишките са захранвани и с двата вида мазнини по едно и също време. Това води до изводите, че ако се прибавя кокосово масло към настоящата диета на пациента е възможно контролирането на прекомерния растеж на C. albicans в червата, както и намаляване на риска от гъбични инфекции от този патоген“ споделя д-р Кумамото – професор по молекулярна микробиология и генетика.
Предварителните резултати имат огромни последствия за практиката на медицината, според становището на д.н. Х. Лихтенщайн – директор на сърдечно-съдовата лаборатория при Jean Mayer USDA Human Nutrition Research Center on Aging at Tufts University:
„ Това изследване маркира първите стъпки в разбирането как живото-застрашаващи гъбични инфекции при чувствителните индивиди могат да бъдат редуцирани в краткосрочен план чрез прилагането на специфични видове мазнини в хранителния режим. Трябва да се има предвид, че голяма част от възрастните американци са подложени на голям риск от развиването на сърдечни заболявания – основна причина за смъртността в САЩ. Потенциалната употреба на кокосово масло за контрол на прекомерния растеж на гъбичната популация в краткосрочен план не би трябвало да се счита просто като профилактичен подход за предотвратяване на гъбични инфекции.“
Първият автор на изследването Кърни Гунзалус, Ph.D. в Institutional Research and Academic Career Development (IRACDA), също изказва мнението си:
„Бихме желали да предложим на пациентите си лечение, което да ограничи нуждата за анти-микотични препарати. Ако можем да използваме кокосовото масло, което е безвредна хранителна добавка, като алтернатива, можем да минимизираме употребата на препаратите против гъбични инфекции, прилагайки ги само в критични ситуации.“
В друго предишно изследване, достъпно на view on GreenMedInfo.com, разкрива че кокосовото масло също е ефективен агент срещу гъбични инфекции срещу растежа на дерматофити – вид дрожди, причиняващи инфекции на кожата, ноктите и косата, защото имат способността да усвояват кератин.
Субстанциите, които прилагаме върху кожата си се усвояват директно вътре в тялото. Проучвания, проведени при аутопсия на човешко тяло показват, че минералните масла проникват дълбоко във вътрешните органи. При опити с животни е открито, че широко употребяваните марки овлажняващи козметични продукти могат да причинят формирането на тумори. Ето още една причина за търсенето на алтернатива и употреба на здравословна „храна-козметика“.
По-голяма част от масово употребяваните продукти за грижа за кожата днес са почти изцяло съставени от химически вещества, деривати на петрола, всеизвестни с тяхната токсичност. Например парабените – нефто-химични продукти с негативно влияние върху ендокринната система, които се откриват в концентрации от 1 милион пъти надвишаващи нивата на естрогена/естрадиола, естествено намиращ се в тъканта на гърдите. Това е доста притеснително, като се има предвид, че синтетични хормони от химикали като парабените могат фактически да доминират над дейността на ендогенно синтезираните естествени хормони при децата.
Когато втриваме големи количества от тези химически вещества върху кожата си, те директно навлизат в циркулиращата лимфна система, натрупвайки се във вътрешните ни органи и телесни мазнини невъзпрепятствано. Ето защо не трябва да слагаме нищо върху кожата си, което не става, или не бихме искали да ядем.
За нещастие, големите производители на доверени марки са също толкова вредни, колкото и по-евтините и това прави все по-трудно избягването на токсичния ефект върху човешкото здраве. Решението е да се използват напълно природни продукти за грижа за тялото.
Например, през 2009г, в Journal of Investigative Dermatology е публикувано много притеснително изследване със заглавие “Туморогенни ефекти на някои широко употребявани овлажняващи кремове, повърхностно приложени върху предварително третирани с УВЛ мишки“. В него се открива, че овлажняващи кремове на известни марки, сред които Dermabase, Dermovan, Eucerin Original Moisturizing Cream (Eucerin), или Vanicream, повишават скоростта на образуване на различни видове рак. [1]
Говорителите на козметичните компании много обичат да подчертават, че ние не сме мишки, наблягайки на това, че предварително клинично изследване като това не би трябвало да „развява червен флаг“. Но трябва ли да чакаме точно тази индустрия, предлагаща ни отровни продукти, да финансира доброволно мулти – милионни, рандомизирани, плацебо-контролирани изпитвания, за да определи дали техните продукти причиняват рак и при хората?
Лишено от легален мандат, инкриминиращо проучване като това никога няма да бъде извършено, не само защото то само по себе си ще е много неетично (т.е. нарочно причиняване на отравяне на субектите на опита), но и защото то ще разкрие истина с огромни легални и финансови пасиви. Нужно е да се приложи логичния подход на принципа на предпазливостта – когато при оценка на токсикологичния риск при животните покаже високо ниво на вреда, да се предприеме разумна стъпка за избягване на експериментирането върху хората като цяло.
За съжаление не само океаните се замърсяват с петролни продукти. Хората био-акумулират тези вещества в телата си за цял живот. В едно от малкото проучвания върху биологичната акумулация на нефтохимични продукти се твърди, че в 48% от черните дробове и 46% от жлъчките след извършени 465 аутопсии на тела са открити следи от липогранулома, индуцирана от минерални масла (възел от некротична, мастна тъкан свързана с грануломатозно възпаление или реакция срещу чуждо тяло около депозит от мастна субстанция). Това показва колко широко разпространена е патологичната промяна в тъканите, свързана с употребата на нефтохимични продукти.
Не трябва да сме изненадани, тъй като петролът е навсякъде – захранваме колите си, имплантираме пластмаса в гърдите си, покриваме зеленчуците със слоеве одобрен от хранителната администрация „петрол от хранителен клас“. Цялата глобална хранителна система е задвижвана от употребата на обогатители на основата на азотни торове, пестициди и подобни агро-химикали, които са всички с нефтохимичен произход. Деривати на минерални масла и въглеводороди формират основата на молекулярните градивни единици на много синтетични патентовани медикаменти, дори и някои витамини (вкл. ДЛ-алфа-токоферол). Трудно е да си представим как може да предотвратим зависимостта си от нефтохимични продукти, тъй като те са дълбоко интегрирани във всеки аспект от нашия модерен живот, дори и във всяка част от тъканите на нашето тяло.
Съществуват конкретни стъпки, които могат да се предприемат за подобряване на тази ситуация. На първо място трябва да започнем от нашите тела. Една от тези стъпки е да се върнем към употребата на древните „храни-козметики“ като кокосовото масло. То е употребявано като храна, лекарство и козметичен продукт от хилядолетия, като все повече научни изследвания се осъществяват в последните няколко десетилетия, които разкриват неговите ползотворни качества.
Кокосовото масло е по-добро средство за лечение на суха кожа, отколкото минералните масла. В контролирано изследване се сравняват минералните масла като овлажнители с екстра върджин кокосово масло при лека до средна ксероза (много суха кожа) и се открива, че кокосовото масло изпълнява овлажняващата функция също толкова добре от минералното масло, по отношение на обективните измервания, и дори и по-добре по отношение на субективните възприятия на тези, които го използват. [2]
Кокосовото масло е по-добро средство за защита на косата от минералните масла. Изследване, публикувано през 2001г в Journal of Cosmetic Science открива, че кокосовото масло пенетрира косъма, докато минералното масло не. Тази разлика се дължи на високия афинитет на кокосовото масло към протеините, изграждащи косъма: „Резултатите показват, че тази разлика е благодарение на полярността на кокосовото масло, в сравнение с неполярността на минералното масло. В изследването се установява, че благодарение на кокосовото масло косъмът се уврежда по-трудно, пречейки на водата прекомерно да прониква и изцежда от кутикулите на космите, благодарение на специфичния си пермеабилитет. [3]
Кокосовото масло защитава скалпа от гъбични инфекции. Друго изследване, публикувано през далечната 1993г, в списанието Mycoses, е фокусирано върху разнообразни често употребявани препарати, съдържащи масла за коса в Индия. Там се открива, че кокосовото масло е ефективно при намаляване на броя на гъбички, познати като дерматофити, което дава възможно обяснение за това защо гъбичната инфекция на скалпа -tinea capitis, е толкова рядко срещно в Индия. [4]
Кокосово масло + анасон срещу паразити по главата. В изследване, публикувано в European Journal of Pediatrics през 2010г се установява, че спрей, съставен от кокосово масло и анасон е значително по-ефективен от високо токсичния инсектицид Permethrin, като алтернатива за третирането на коси, заразени с въшки. [5]
След толкова много години на мис-интерпретация, кокосовото масло набира все-по голяма приемственост, не само като храна, но и като медикаментозен агент, способен да възстановява, подхранва и лекува тялото по начини, по които ксенобиотичните химични вещества не могат.
