[grwebform url=“https://app.getresponse.com/view_webform_v2.js?u=SUJON&webforms_id=10951105″ css=“on“ center=“off“ center_margin=“200″/]Някои здравословни вещества имат много по-добър ефект, дозирни в малки количества. Едно от тях е и т.нар. бета криптоксантин. Това е провитамин А съединение, един от приблизително 50-те каротеноиди, които могат да се конвертират в тялото в ретинол (активната форма на витамин А).
В допълнение към алфа каротина и бета каротина, бета криптоксантинът е сред най-консумираните картеноиди. Можете да осигурите на организма си бета криптоксантин чрез диета богата на червени чушки, папая, цараевица, портокали, диня, авокадо, грейпфрут, кантарион и др.
Както вече споменахме, бета криптоксантина е изключително сходен с бета каротена и също като него се конвертира във Витамин А. Приеман в по-големи количества Витамин А може да бъде токсичен, може също така да увеличи риска от развитие на рак при пушачите. За това тук минималният прием е препоръчителен– от 5 до 15мг дневна доза бета криптоксантин са напълно достатъчни, за да усетите неговия позитивен ефект върху организма.
Според някои стари проучвания на японски изследователи, ежедневното суплементиране с няколко милиграма бета криптоксантин има редуциращ ефект върху мазнините в тялото.
Японските учени направили експеримент с помощта на две групи опитни мишки с наднормено тегло от вида Tsumura Suzuki. Мишките в едната група освен наднормено тегло имали и диабет.
Учените разделили тези две групи на още две подгрупи – едната приемала бета криптоксантин с храната си, другата не. Човешкият еквивалент на дозата бета криптоксантин, приемана от опитните мишки е около 5-10 мг дневно. Тази минимална доза може да се набави съвсем естествено чрез подходящ хранителен режим.
Резултатите от проучването показват, че с помощта на бета криптоксантин мишките подобрили цялостното си физическо състояние. Особено забележителни били промените при групата мишки с диабет.
Точният механизъм, по който бета криптоксантина успява да редуцира мазнините е показан в таблицата по-долу. Тя ни разкрива ефекта от този вид суплементирането вурху синтеза на протеина PPAR-alpha. Тази позитивна регулация в мускулните клетки предполага, че те започват да горят повече мазнини, а позитивната регулация в мастните клетки може да означава и намалено освобождаане на протеините с влияние върху инсулина.
Учените предполагат,че суплементирането с бета криптоксантин влияе върху човешкия организъм по същия начин, по който влияе и на мишките. Тези предположения се подкрепят и от друга публикация с резултат от експеримент, в който доброволец с наднормено тегло губи мазнини в областта на корема. И все пак, липсват резултати от проучвания с група от хора, които биха направили тезата статистически значима. При всички положения храните, богати на бета криптоксантин са изклчително полезни за всички ни, а резултатите от проучването на японските изследователи ни дава още една добра причина да ги включим в ежедневното си меню.
Източник: Front Neurol.
