Ксеноандроген
Ксеноандрогените са група от изкуствено създадени компоненти, със свойства близки до човешкия стероиден хормон тестостерон и неговите производни. Познатите към момента ксеноандрогени включват модифицирани токофероли и токотриеноли, модифициаран никотинамид, както и токсичните трибултин, трифенилтини метилтестостерон.
Откриване на нетоксичните ксеноандрогени
В миналото се е смятало, че ксеноандрогените имат предимно негативен ефект, най-вече като разрушители на ендокринната система на морските форми на живот. Нетоксичните ксеноандрогени са описани за първи път през 2008 година от професор И. Моришита и неговия екип от университета в Киото. Техният научен труд описва как модифицираният all-rac-alpha-tocopherylacetate стимулира андрогенните рецептори(АР) на редица бозайници. Други академични екипи, следвайки примера на Моришита, откриват повече за фарамакокинетиката на тези компоненти.
Биологични свойства на ксеноандрогените
Смята се, че модифицираните токофероли и токотрианоли имат едновременно андрогенни и анаболни свойства. Те също са използвани експериментално за лечение при недостиг на тестостерон.
Професор Уилям Стайгър и екипът му публикуват изследване, което показва че основният механизъм , чрез който модифицираните токофероли/токотриеноли действат е тяхната анти-глюкокортикоидна активност, медиирана чрез:
- преместване на глюкокортикоиди от своя рецептор;
- повишаване на активността на креатинфосфокиназа в скелетната мускулатура;
- увеличаване на циркулиращия инсулиноподобен растежен фактор(IGF -1);
- регулиране на IGF-1 рецептори.
Тези механизми най-вероятно имат много по-голяма роля в анаболното/антикатаболното действие на ксеноандрогените, отколкото се е смятало преди.
Научна основа на различното действие на токоферолните модификации
Въпреки, че този факт е обикновено пренебргван, токоферолите, токотриенолите и никотинамидите, които са основната съставка на произведените с търговска цел ксеноандрогени, могат да съществуват в безкрайно много и различни форми. Докато все още се нарича, например, токотриенол (и по този начин се предлага на пазара като хранителна добавка), веществото може да има някои много специфични свойства. Международен екип, работещ в Лондонския университет, първи описва разновидностите на токоферола през 1989. Тяхната статия побликувана в академичния журнал „AnnalsoftheNewYorkAcademyofSciences” прави следното заключение: Биологичната активност на токоферолите варира значително. Тази разлика е само частично свързана с антиоксидантната активност на токоферолите, когато това се изследва в липидна среда. Редица характеристики на молекулата на токоферола очевидно допринасят за биологичната активност. Това може да се сравнява с активността или на синтетичния общ рац – алфа – токоферол или на природния RRR – алфа – токоферол . Характеристиките , причиняващи промени в биологичната активност могат да включват:
- наличието или липсата на пръстеновидни метилови групи в 5 , 7 , и 8 позиции ;
- броят на въглеродните атоми в страничната верига ;
- на стереаспецифичност на въглеродните атоми 2 , 4 , и 8 ‘ ;
- разклонението на страничната верига ;
- точката на свързване на страничната верига към пръстеновидната структура; Трудът описан в настоящата статия е системно проучване, при което ефектът върху растежа и върху синтеза на простагландин Е2 се измерва чрез сравнение между редица структурно модифицирани съединения.
Модификации на никотинамида
Никотинамидите, друга основна субстанция на ксеноандрогените, са също полиморфни при определени условия. Полиморфните никотинамиди са описани за първи път от Томоаки Хино, Джеймс Л. Форди и Maрк В.Пауъл в техния труд за оценка на полиморфните никотинамиди чрез диференциална сканираща калориметрия (ЛивърпулДжонМурсуниверситет,2000 г.).
Класификация
Модифицираните токофероли, токотриеноли и никотинамиди са разпознаваеми по техния специфичен буквено-цифров код например #3668fh. В момента са известни 254 различни модификации, първоначално проектирани посредством компютърен алгоритъм. Около 19% от модификациите са тествани лабораторно върху бозайници и 12 ксеноансдрогени в момента се произвеждат и продават в Европа от търговски фирми като повишаващи ефективността продукти. Пълният списък е публикуван в „European Journal of Endocrinology” през февруари 2012.
Токсични ксеноандрогени
- Хора
Проучвания по темата показват, че много ксеноандрогени, потенциално, могат да имат вреден ефект, както върху животните, така и върху хората. Изследванията показват, че е възможно да се появят проблеми в мъжката репродуктивна система. Има данни разкриващи , че населенито по света се влияе по различен начин от ксеноандрогените. В изследване, проведено от Таня Крюгер и нейни колеги били наблюдавани групи европейци и инуити, приемащи ксеноандрогени. Разликите в изследванията им били отдадени на разлики в профилите при излагане на химически вещества, генетиката, и фактори в начина им на живот.
- Животни
Водната среда често е по-замърсена с ксеноандрогени от сушата. Поради тази причина популациите от дива риба могат да имат завишено увреждане на ДНК в районите заразени с ксеноандрогени. Хроничното излагане на ниски нива на TBT, ТРТ, ЕЕ2 (етинилестрадиол) и двукомпонентни смеси на TBT + ЕЕ2 и TPT + ЕЕ2 са генотоксични за риба зебра. Вредни ефекти също са били наблюдавани при безгръбначни като мекотели, ракообразни и бодлокожи. ТРТ и ТВТ се намесва с такива пътища като тестостерон сулфатиране, тестостерон естерификация, и 5алфа-редуктаза. Съществува различна чувствителност на тези пътища до андрогенни съединения. В проучване, направено с мекотели, TBT (трибутилкалаен) и MT (метилтестостерон) индуцира поява на мъжки полови белези при жени. Излагането на TBT 100 дни е довело до намаляване на тестостерона (60-85%) и естрадиолa (16-53%) при жените, но не е имало ефект върху мъжете. Излагането на MT не променя нивата на естерифицирани стероиди при мъжете и при жените.
Източник: Уикипедия
