Последните научни материали в сферата на модифицираните токофероли/токотриеноли предлагат някои алтернативи на фармакодинамиката, които биха могли да обяснят анаболните свойства на тези съединения.
Професор Уилям Щайгер (Университета в Бостън) и неговият екип публикували проучване, което показва основния механизъм, по който модифицираните токофероли/токотриеноли действат. Основното е в техния антиглюкокортикоидна активност, която предизвиква промяна чрез изместване на глюкокортикодите от техните рецептори, повишаване на активността на креатин фосфокиназата в скелетните мускули, повишаване на циркулиращия инсулиноподобен растежен фактор (IGF-1), както и повишена регулация на IGF-1 рецептори. Тези механизми може да изиграят много по-голяма роля в анаболните/антикатаболните действия на ксеноандрогените, отколкото се предполагаше доскоро.
Предишните описания на механизмите на действието на ксеноандрогените беше на основата на тяхното свързване с андрогенните рецептори, което обаче не обяснява анаболните им свойства.
Модифицираните токофероли / токотриеноли неотдавна бяха въведени в производството, когато група от инвеститори получи търговски права за най-известните ксеноандрогени и стартира продуктова линия, насочена към анаболни андрогенни стероиди.
Кратка история на ксеноандрогените(ксенохормони)
Химични / биологични съединения могат да влияят на метаболизма по два начина: те имат или анаболен (стимулиране на клетъчния растеж) ефект, или катаболитен (където тъканните клетки се разграждат и най-накрая се използват в дишането) ефект.
Доскоро се смяташе, че единствените съединения, известни със своите силни анаболни свойства (което означава, че стимулират анаболните процеси в човешкото тяло) са производни на мъжкия полов хормон тестостерон. Те са известни като анаболни стероиди (понякога наричан също анаболни-андрогенни стероиди, тъй като те обикновено също стимулират андрогенните рецептори).
През 2008 г. група учени от университета в Киото (Япония), водени от професор И. Моришита, публикували революционна статия, която описва нова група от съединения с почти идентични свойства като тестостерона. Екипът на проф. Моришита се опитал да модифицира група от токофероли на мулекулярно ниво. Полуяените субстанции постигнали много интересни ефекти върху лобораторните плъхове. Японците изследвали само стимулирането на андрогенните рецептори (АР), но други научни екипи от САЩ и Чехия също открили значителни анаболни ефекти на модифицираните токофероли и токотриеноли.
От 2008 г. модифицираните токофероли (познати като ксеноандрогени или ксенохормони) са тествани върху няколко животински вида, включително и маймуни. Най-накрая чешките учени публикували изследване, в което описват ефекта на ксеноандрогените върху хора с дефицит на тестостерон.
Защо токоферол?
Използването на токоферол като основен материал за предизвикване на андрогенни ефекти може да изглежда странно като за начало, и както изглежда, това е въпрос на случайност. Въпреки това, като се има предвид комплексната и лесна за модифициране мулекула на токоферола, той се доказва като ценно вещество.
Революционен софтуер
Поне част от успеха на няколко наши отбори се дължи на използването на ксеноандрогени и прилагането на новите компютърни алгоритми, разработени първоначално за генно секвениране. Такъв подход може да ни даде възможност за значително ускоряване на редица подобни експерименти.
Източник : Европейският ендокринологичен журнал
