Имунодефицитът (слабост на имунната система) може да има много форми. СПИН например се отнася до имунодефицит, който е „придобит“, а не „вроден“. Радиационните и растителните масла могат да причинят „придобита имунодефицит“. Ненаситените масла, особено полиненаситените, отслабват функцията на имунната система по начини, подобни на вредите, причинени от радиация, хормонален дисбаланс, рак, стареене или вирусни инфекции. Медиите обсъждат имунодефицит, предаван по полов път и предизвикан от наркотици, но все още не се счита за учтиво да се обсъжда имунодефицитът, предизвикан от растително масло.
Ненаситени масла: Когато едно масло е наситено, това означава, че молекулата има всички водородни атоми, които може да държи. Ненаситеността означава, че някои водородни атоми са били отстранени и това отваря структурата на молекулата по начин, който я прави податлива на атака от свободни радикали.
Свободните радикали са реактивни молекулни фрагменти, които се срещат дори в здрави клетки и могат да повредят клетката. Когато ненаситените масла са изложени на свободни радикали, те могат да създадат верижни реакции на свободни радикали, които разпространяват увреждането в клетката и допринасят за стареенето на клетката.
Неефективността на маслата се получава, когато те са изложени на кислород, в тялото, точно както в бутилката. Образуват се вредни свободни радикали и се изразходва кислород.
Според учебниците есенциалните мастни киселини са линолова киселина и линоленова киселина и те трябва да имат статут на „витамини“, които трябва да се приемат в диетата, за да се направи животът възможен. Въпреки това, ние сме в състояние да синтезираме собствените си ненаситени мазнини, когато не ядем „EFA“, така че те не са „съществени“.
Олио от слънчоглед, соево, ленено, канола, шарлан, гроздови семки, бадемово, палмово, царевично, сусамово са ненаситените масла /PUFA/, за които често си говорим и не ядем.