Описание
Дозировка:
Приема се по 5 капки (50мг.) 3-5 на ден , за предпочитане с храната. Да не се превишава дневна доза от 3 грама на ден. (максимална доза)
Оптимална дневна доза около 300мг.
Не съдържа: Сол, захар, мая, нишесте, царевица, соя, глутен, яйчни и млечни деривати
Съхранение: при стайна температура без пряка слънчева светлина. Да се пази от достъп на деца
Др. Рей Пийт пише много за лечебните свойства на никотинамида, познат още като ниацинамид или витамин В3. В тази статия ще опитаме да съберем всички цитати, които открихме относно невероятните свойства на В3, описани от Рей Пийт през годините.
“Ниацинамидът е нутриент, който стимулра освобождаването на мастни киселини, активира фагоцитната активности и намалява нивата на фосфатите. Той предпазва от развитие на белези при увреждане на гръбначния мозък, ускорява възстановяването при мозъчни увреждания и ускорява възстановяването като цяло. Ниацинамидът укрепва цялостно имунната система и предпазва организма от развитието на автоимунни заболявания. Може да предизвика както узряване, така и разпад на туморни клетки, но удължава репликиращия живот на култивираните клетки и предпазва от екзотоксичност.
Необходимите количества изглеждат големи ако ниацинамидът се разглежда като „витамин В3“, но той би трябвало да се разглежда преди всичко като фактор, компенсиращ нашето нефизиологично излагане на неподходящи мазнини. Аспиринът и витамин Е са други естествени вещества, които са терапевтични в „неестествено“ големи дози.“
„Глюкозата и ниацинамидът взаимодействат много тясно помежду си и с тироидния хормон при подържането и възстановяването на клетките и тъканите. Когато един от тези фактори в производството на енергия липсва, промените в клетъчните функции (един вид предвъзпалително състояние) активират коригиращите процеси.“
„Ниацинамид, един от витамините В, осигурява енергия на митохондриалната система. При стрес и силна възбуда клетките изхвърлят ниацинамид (NADH), но самият ниацинамид има седативно противовъзпалителен ефект и с някои от своите действия наподобява хормон. Естрогенът често се намесва в образуването на ниацин от триптофан. Триптофан, вместо да образува седативен ниацин (пиридин карбоксилова киселина), може да бъде насочен от полиненаситените мазнини към образуването на вузбуждаща хинолинова киселина (пиридин дикарбоксилова киселина). Възбудата (еxcitation) трябва да бъде в баланс с енергийните ресурси на клетката и тук ниацинамидът може да играе няколко защитни роли – да намали възбудата, да увеличи производството на енергия и да подпомогне възстановителните процеси в организма. Състоянието на възбуда и видът на енергийния метаболизъм са решаващи фактори при управлението на функциите на клетките и тяхното оцеляване.“
„Въпреки, че това е до голяма степен екологичен проблем, щетите могат да бъдат минимализирани чрез избягването на полиненаситените мазнини и многото токсини, които синергизират с тях. Едновременно с повишаване на нивото на глюкоза, ниацинамид, въглероден диоксиди други фактори, които поддържат метаболизма с високи нива на енергия (включително адекватното излагане на светлина с дълги вълни и избягването на вредните лъчи). Докато съществуват защитни фактори, повишените количества прогестерон, тироиден хормон, захар, ниацинамид и въглероден диоксид могат да се използват терапевтично и превантивно.“
“Някои публикации, които твърдят, че ресвератролът увеличава продължителността на живота, съобщават, че ниацинамидът има обратен ефект, като потиска Sir2 (ген за дълголетие), и съкращава продължителността на живота на организма. И все пак, тези твърдения би трябвало да се поставят в контекст, като се имат предвид множеството експерименти свързани с лечение чрез ниацинамид.
Той защитава нервите, съдовите клетки, инсулинпродуциращите клетки на панкреаса и много други от клетъчна смърт, причинена от недостатък на кислород, ексцитотоксичност, ендотоксин, различни стресови фактори и токсини. (В много отношения ниацинамидът е с противодействие на ресвератрола; например, ресвератролът възпрепятства способността на бета клетките да отделят инсулин [Shkudelski, 2007]).
Ниацинамидът предпазва митохондриалното дишане от много възрастови фактори, които могат да увредят митохондриите и да намалят производството на енергия. Липополизахаридът, бактериален ендотоксин, увеличава производството на свободно радикален азотен оксид, което води до секреция на възпалителни медиатори и потискане на производството на енергия от митохондриите. Тези ефекти са блокирани от ниацинамид (Fukuzawa, et al., 1997). Ограничаването на калориите също предпазва митохондриалното дишане, в дрожди (Lin, et al., 2002) и плъхове (Бродерик и др., 2002) „възпроизвеждащата продължителност на живота“ на човешки клетки in vitro се удължава чрез лечение с ниацинамид (Kang, et al., 2006).
В експеримент с човешки кератиноцити in vitro, ресвератролът има противоположен ефект, намалявайки способността им да се разделят (Blander, et al., 2009). Според определенията за „стареене“, използвани от поддръжниците на теорията за скоростта на живота, този експеримент предполага, че ресвератролът причинява преждевременно стареене. Естрогенът има подобен ефект върху кератиноцитите. Ресвератролът, азотният оксид и естрогенът, за разлика от ниацинамида, потискат митохондриалното дишане. Ресвератролът инхибира образуването на прогестерон (Chen, et al., 2007), който се синтезира в митохондриите.”
„Ниацинамидът, чрез намаляване на липолизата, действа като противовъзпалително средство, което би могло да помогне за прекъсване на дегенеративните процеси, инициирани от излагане на радиация.”
„Лечението“ на вътреклетъчната умора включва нормализиране на тиреоидния и стероидния метаболизъм. Необходима е диета, включваща плодов сок, мляко, няколко яйца, черен дроб и желатин, осигуряването на достатъчно количество калций, калий, натрий и магнезий и използването на добавки – ниацинамид, аспирин и въглероден диоксид, когато това е необходимо.”
„Ниацинамидът, чрез свойството му да намалява съдържанието на свободните мастни киселини и да регулира на редокс системата, поддържаща окисляването на захарта, е полезен в целия спектър от метаболитни дегенеративни заболявания.”
„Същите прости метаболитни терапии като суплементирането с тиреоиден хормон, прогестерон, магнезий и въглероден диоксид са подходящи за широк спектър от привидно различни заболявания. Други биохимични вещества, като аденозин и ниацинамид, имат по-специфични защитни ефекти.“
„Тиреоиден хормон, витамини А и Е, ниацинамид (за инхибиране на липолизата), магнезий, калций, прогестерон, захар, наситени мазнини и желатин – всички изредени допринасят за предотвратяване на възпалителни състояния, които в крайна сметка водят до амилоидни заболявания. Дефицитът на дегенеративни мозъчни заболявания при високопланинските популации е в съответствие със защитната роля на въглеродния диоксид.”
„Изключването на полиненаситените мазнини (PUFA) от диетата е от голямо значение за постигането на резултат при всяка една терапия. Аспиринът и салициловата киселина могат да блокират много от канцерогенните ефекти на PUFA. Наситените мазнини имат различни противовъзпалителни и антитуморни ефекти. Някои от тези ефекти са директни, други са резултат от блокирането на токсичното действие на PUFA. Поддържането на натрупаните ненаситени мазнини от кръвообращението в кръвта е полезно, тъй като отнема много години, за да ги премахнете от тъканите, след като диетата се промени. Ниацинамид инхибира липолизата. За да се избегне свръхпроизводството на липолитичен адреналин, е необходим адекватен тиреоиден хормон, както и корекция на диетата, за да се сведат до минимум колебанията в нивата на кръвната захар.”
„Характеристиките на стресовия метаболизъм включват повишаване на нивата на стресовите хормони, лактат, амоняк, свободните мастни киселини и синтеза на мазнини, както и намаляване на въглеродния диоксид. Фактори, които намаляват нивото на хормоните на стреса, увеличават въглеродния диоксид и помагат за понижаване на нивата на циркулиращите свободни мастни киселини (лактат и амоняк), включват витамин В1 (за увеличаване на СО2 и намаляване на лактат), ниацинамид (за намаляване на свободните мастни киселини), захар (за намаляване на кортизол, адреналин и свободните мастни киселини), сол (за намаляване на нивата на адреналин), тиреоиден хормон (за увеличаване на СО2). Витамините D, K, B6 и биотин също са тясно свързани с метаболизма на въглеродния диоксид. Дефицитът на биотин може да причини аеробна гликолиза с повишен синтез на мазнини (Marshall, et al., 1976).”
„Натрупаните в организма полиненаситени мастни киселини (PUFA), освободени от стрес или глад, забавят метаболизма. Ниацинамидът помага да се намалят нивата на свободните мастни киселини и доброто хранене ще позволи на черния дроб бавно да детоксикира PUFA, освен ако не бъде наводнен с голям брой от тях. Малко количество кокосово масло с всяко хранене увеличава способността за окисляване на мазнините, спирайки антитиреоидния ефект на PUFA моментално. Аспиринът също намалява свързаното със стрес увеличение на свободните мастни киселини чрез стимулиране на метаболизма. Приемането на добавки за щитовидната жлеза е разумно, докато съотношението на наситените мазнини към PUFA стане приблизително 2 към 1.”
„Конкуренцията между мастни киселини и глюкоза, която вече около 50 години се нарича „цикъл на Рандъл“, може да се прилага за лечение на диабет и други дегенеративни/стресови проблеми чрез корекция на диета или с помощта на добавки, като ниацинамид и аспирин, които подобряват окислението на глюкозата чрез намаляване на съдържанието на свободни мастни киселини в кръвния серум.”
„Ниацинамид, прогестерон, захар, въглероден диоксид и червена светлина предпазват от свободни мастни киселини и простагландини.”
„Ниацинамидът потиска освобождаването на свободни мастни киселини от тъканите.”
„Окисляването на мастните киселини трябва да се потиска, за да се подобри свиването на сърдечния мускул и да се повиши ефективното използване на кислород (Chandler, et al., 2003). За тази цел се използват различни лекарства, включително ниацинамид, който подобрява работата на сърцето като намалява концентрацията на свободни мастни киселини.”
„Точно както лактат може да причини вазодилатация и нарушен енергиен метаболизъм (Rnedle, et al., 2001), ниацинамид, прогестерон, витамин К и коензим Q10 могат да подобрят метаболизма и функцията на тъканите.”
„Аминокиселината теанин, съдържаща се в чая намалява количеството серотонин в мозъка, вероятно намалявайки синтеза и увеличавайки разграждането му. Това изглежда е обратното на процесите в хибернация. Прогестерон, тиреоиден хормон и ниацинамид (а не никотинова киселина или инозитол хексаникотинат ) са други безопасни вещества, които помагат да се намали образуването на серотонин и/или да го ускори елиминирането му. (Ниацинамидът изглежда увеличава усвояването на серотонин.)”
„Възпалителните фактори, които могат да допринесат за растеж на клетките, с малки вариации, разрушават клетъчната енергия до такава степен, че клетките умират от енергийните разходи в процеса на възстановяване или мутират от неефективно възстановяване. Ниацинамидът може да има „противовъзпалителна“ функция, като предотвратява смъртта от полиорганна недостатъчност чрез прекъсване на реакциите към азотен оксид и пероксинитрит (Cuzzocrea, et al., 1999). Типът клетки, околната среда и историята са определящи за различните резултати.”
„Тъй като кръвта коагулира, става по-концентрирана и по-гъста през нощта (особено през дългите зимни нощи), вероятността за сърдечен удар или инсулт в този момент е много висока. Рисковете могат да се ограничат чрез консумацията на портокалов сок, сутрин преди ставане и вечер преди лягане. Това ще разреди кръвта и ще намали нивото на адреналина и свободните мастни киселини, които допринасят за повишена склонност към образуване на съсиреци сутрин. (Проучете значението на адреналина в сутрешната /зимната внезапна смърт; Antoniades и westmorland показват, че наличието на глюкоза може да потисне основните стимуланти на съсирването и кървенето.)
„Начини, по които могат да се редуцират свързаните със стреса коагулопатии:
Захар и ниацин, за да се сведе до минимум отделянето на мастни киселини; прогестерон и тиреоиден хормон за защита от естроген и за избягване на хипогликемия (която повишава адреналина и свободните мастни киселини и ускорява съсирването на кръвта); магнезий и желатин (или глицин) за предпазване от вътреклетъчно претоварване с калций и хипоксия; витамин E и салицилова киселина за противовъзпалително действие. Това са основните хранителни вещества, които предпазват кръвоносната система от съсирване, кървене, отоци и тумори.”
„Ниацинамидът, подобно на прогестерона, потиска производството на азотен оксид и също като прогестерона подобрява възстановяването от мозъчно увреждане (Hoane, et al., 2008).”
„Храните, които подхранват пациента достатъчно добре, за да поддържат процеса на лечение и възстановяването на организма, като същевременно позволяват натрупването на енергийни запаси, също са храни, които не пречат на хормоните и не предизвикват фалшиво възбуждане/възпаление на тъканите. Полиненаситените мазнини директно стимулират хормоните на стреса, активират стимулиращи аминокиселинни сигнали и предизвикват възпаления в клетките. Докато наситените мазнини, които имат противоположни ефекти, действат противовъзпалително и не възпрепядстват работата на митохондриите. Когато ядем повече въглехидрати, отколкото организмът може да окисли, някои от тях се превръщат в наситени мазнини и Омега-9 мазнини, които поддържат производството на енергия от митохондриите. Въглехидратите в диетата също помагат да се намали мобилизирането на мастни киселини от запасите; ниацинамидът и аспиринът поддържат този ефект.”
Философията “ по-добре късно, отколкото никога “ може да се приложи към болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и други дегенеративни нервни заболявания. Аспиринът предпазва от няколко вида токсичност, включително екситотоксичност (глутамат), допаминова токсичност и оксидативна токсичност на свободните радикали. Тъй като въздействието му върху митохондриите е подобно на това на тиреоидния хормон (Т3), използването и на двете може да подобри производството на енергия в мозъка. (Чрез активиране на Т3, аспиринът понякога може да повиши температурата и пулса. В такъв слуячай могат да се приемат магнезий, ниацинамид и други вещества подкрепящи нервната система.”
Обобщение за полезните свойства на ниацинамид
Редуцира стреса
Поддържа регенерацията и възстановяването на организма
Намалява нивата на вредните свободни мастни киселини
Предпазва от белези
Помага при мозъчни травми
Поддържа имунитета
Предпазва от автоимунни заболявания
Подобрява метаболизма и функцията на тъканите
Предпазва нервите
Възстановява клетките и тъканите
Предпазва съдовите клетки
Предпазва панкреаса
Защитава митохондриалното дишане
Намалява образуването на серотонин и/или ускорява отделянето му
Стимулира липолизата
Предпазва от простагландини
Регулира редокс-системата
Поддържа окисляването на захарта
Инхибира азотния оксид
Източник:
Отзиви
Все още няма отзиви.