„Месечният цикъл при жената, при който на кратко естрогеновата доминантност е последвана от продължително излагане на прогестерон, който е много важен фактор при възобновяването на клетките на мозъка и другите органи, включително и на тези на репродуктивните органи. Дневните ритми на хормоните и метаболизма са част от регулацията на клетъчното възобновяване.“
„Клетките реагират на стимулацията на естрогена чрез производство на разнообразни молекули, включващи протеина на „ прогестероновия“ рецептор. Когато прогестеронът навлиза в клетката, свързвайки се с тези протеини, естрогеновата стимулация се прекъсва от серия от реакции, при които естрогеновите рецептори се разпадат, и в които естрогенът става разтворим във вода чрез активирането на ензими, свързващи сулфат или захарна киселина. Така естрогенът напуска клетката и се включва в кръвния поток, където чрез деактивиране на друг вид ензим се предотвратява неговото повторно навлизане или формиране в клетката, окислявайки го към по-малко активна форма. Прогестеронът терминира клетъчните функции на естрогена с екстремна акуратност.“
„В поликистозните яйчници, при симптомите на менопаузата, при артрита, стенокардията, множествената склероза, при някои видове деменция, мигрена и емфизем, може да се постигне бързо и ефективно облекчение просто чрез подобрение на клетъчния енергиен метаболизъм.“
„Например, фоликуларната фаза е период, през който се произвеждат малки количества стероиди от яйчниците, почти до края на фазата, когато точно преди овулацията се повишава естрогенът. Лутеалната фаза се характеризира с висок синтез на прогестерон и естроген. Много публикации описват фоликуларната фаза като период с висок естроген, а лутеалната фаза – като период с нисък естроген, което е обратното на реалната ситуация.“
„Всеки месец в яйчниците настъпва продуктивна криза с формирането на естрогена, простагландините, въглеродния монооксид, както и другите сигнални субстанции, предизвикващи бързи локални и системни промени при водата, хормоните и нутриентите, натрупващи се около яйцеклетката. В последствие, при разпукването на фоликула и освобождаването на яйцеклетката възпалителният стрес се регулира чрез масовата синтеза на противовъзпалителна, анти-стресова субстанция – прогестерон. Тези ежемесечни процеси са свързани с растежа, те са част от епигенетичното развитие на органа.
Повечето, ако не всички субстанции, свързани с физиологията на яйчниците, са обвързани със заболяванията на стреса и стареенето, които се развиват в пряко съотношение с липсата на механизми за справяне с възпалителните процеси и възстановяването от тях до стабилно състояние. Яйчникът е основен източник на естроген, който може да предизвика стимулирани, активизирани и пролиферативни състояния във всяка тъкан на тялото, въпреки че действа основно върху матката, гърдите и хипофизата. Също така обаче яйчниците могат да произвеждат големи количества от защитния прогестерон, който прекъсва възпалителното въздействие на естрогена върху различните тъкани и органи, най-вече чрез потискане на протеините, които задържат естрогена в клетките (особено „естрогеновия рецептор“), но също и чрез променяне на дейностите на много ензими. Свързаните с растежа процеси в яйчниците водят до продължителни епигенетични процеси в други органи, предизвиквайки забележими промени в структурата им всеки месец.“
„Естрогеновата доминантност, необходима за започване на репродуктивния цикъл, с клетъчна пролиферация (образуване на нови клетки) в маточната лигавица, гърдите и хипофизата, иначе не е от полза за организма, и се контролира и регулира по време на бременност чрез постоянно повишаване продукцията на прогестерон.“
„Норките, които се чифтосват през зимата не имплантират оплодената яйцеклетка в матката до пролетното равноденствие, когато прогестеронът им се повишава изведнъж и позволява на матката и ембриона да за започнат гестационите процеси. Прогестеронът осигурява кислород, необходим за успешното имплантиране на ембриона, докато естрогенът и серотонинът понижават нивата на кислород вътре в матката.
В нормални условия, пременструалната (лутеална) фаза от месечния цикъл наподобява бременността, като период с прогестеронова доминантност, в която изобилието от прогестерон предизвиква понижаване съдържанието на естроген в клетките. Лутеалната фаза всъщност е първият етап на бременността и ако има внедряване на ембрион, всички процеси, които започват от овулацията прогресират постепенно до раждането. Ако не се осъществи внедряване на ембрион, доминацията на прогестерона по време на лутеалната фаза престава, позволявайки на естрогена да навлезе в тъканите и да предизвика менструация. Внезапното понижение в производството на прогестерон преди менструацията е подобно на понижението в хормоналния синтез точно преди раждане. Същите са причините за пременструалния синдром и могат да доведат до прееклампсия, токсемия на бременността, еклампсия и следродилна депресия, ако не бъдат коригирани от производство на прогестерон от плацентата. Подобни са проблемите, свързани с менопаузата. Когато и да бъде понижена продукцията на прогестерон, тъканите са податливи на естроген.
Съществуват няколко причини за прогестеронов дефицит. Проблеми с щитовидната жлеза, холестерола, недостатъчен витамин А са сред най-често срещаните. Също така може да се предизвика и от недостатъчно излагане на светлина, от повишен прием на полиненаситени мазнини, които влияят негативно върху щитовидната и половите жлези. Висок серотонин също може да предизвика прогестеронов дефицит.“
„В яйчниците и матката, здравословното редуване на стимулацията и покоя обикновено продължава в течение на много години, а при гризачите често приключва със състояние на „постоянно разгонване“, при което периодът на стимулация не приключва по обичайния начин, чрез производството на прогестерон. При хората, менопаузата е аналогична, тъй като фоликул стимулиращият хормон (ФСХ) от хипофизата е в прекомерни количества, яйчниците продължават да произвеждат естроген, но не могат да произведат прогестерон и хипофизата не може да преобразува ФСХ в ЛХ (лутеинизиращ хормон). При гризачите е известно, че състоянието на „постоянно разгонване“ се дължи на хронично завишени нива на естроген, докато при хората се отрича, че точно той е причината за менопаузата и стареенето.
Увеличаването на количествата на основния подбудител на възпалението – серотонинът, който е асоцииран с влиянието на естрогена, може да има подобни ефекти върху репродуктивния цикъл (Cooper, et al., 1986). Индустрията влага с необходимите средства за манипулиране на медицинските изследвания и обществото, за да повярва, че репродуктивното стареене е свързано основно с дефицита на естроген.“
„Стресът използва прогестерон и може да причини спиране на менструалния цикъл. Момичетата, които започнат регулярни тренировки (като танци) преди пубертета, имат по-късно сексуално развитие.“
„Стресът, травмата и шокът предизвикват възпалителни процеси, които причиняват продължително увреждане на органите, включително и на черния дроб. Приемът на прогестерон след нараняване предпазва от повишаването на TNF (тумор некротизиращ фактор), IL-6 (интерлевкин-6), както и от изтичането на чернодробни ензими (Kuebler, et al., 2003). Прогестеронът притежава подобни ефекти върху мозъка, белите дробове и други органи. По време на нормалния менструален цикъл, IL-6 е обратнопропорционално свързан с нивата на прогестерон (Angstwurm, et aI., 1997).”
Препоръките на д-р Пийт за дозиране на прогестерона
За повърхностно третиране на изгоряла от слънцето кожа, акне, тъмни петна, олио с прогестерон може да бъде апликирано директно върху засегнатите зони.
Тъй като прогестеронът няма нито един от страничните ефекти на другите хормони (освен промяната в менструалния цикъл, ако се приема в неправилното време от месеца), основната процедура би следвало да бъде употребата му в достатъчни количества, докато не изчезнат симптомите. Това означава да се използва само между овулация и менструация, освен ако симптомите не са прекалено сериозни, или ако пропускането на цикъл не е важно за вас.
Ако има увеличена щитовидна жлеза, прогестеронът подтиква секрецията и разтоварването на запасените колоиди и може да предизвика временен хипертиреоидизъм, който е оздравителен процес. Добавките с тироидни хормони могат да бъдат използвани за свиване на гушата преди започването на приема на прогестерона.
Нормалните количества прогестерон подтикват тироидната секреция, докато дефицитът му, особено когато присъства прекалено много естроген, предизвиква увеличение на щитовидната жлеза.
Някои споменават като „страничен ефект“ на прогестероновата употреба еуфорията, но тя е просто индикация за добро физиологично състояние. За да се избегне неочаквана анестезия, правилната доза следва да се определи чрез приемането на 10 mg (3-4 капки) на един път, което да позволи разпространяването му по мембраните в устата. Дозата трябва да се повтори след 10 минути и така, докато симптомът е контролиран.
Увеличено съотношение на естроген/прогестерон (би трябвало да е 1 част естроген към 10 части прогестерон) е причина за неприятния симптом на изтънялата и синкава кожа. Пониженията в тироидните хормони е една от причините за повишаването на естрогена, а когато високия естроген е комбиниран с занижена тироидна функция, кожата изглежда бледа и безкръвна.
Симптомите при жените са най-чести около овулацията и в пременструалната седмица, когато съотношението естроген/прогестерон е нормално най-високо. Пубертета, ранните 20 години, късните 30 години и менопаузата са възрастите, когато това съотношение е често нарушено. Това са също и възрастите, когато щитовидната жлеза е най-уязвима.
Индивидите, които страдат от прогестеронов (и/или тироиден) дефицит притежават тенденцията за развиването на други проблеми по различно време. С циклична депресия или мигрена на 22 годишна възраст има голям шанс за развитие на заболяване на гърдите на по-късен етап, или са възможни проблеми с бременността. Жените с история на тежки симптоми е най-вероятно да имат здравословни проблеми около менопаузата. Пренаталното излагане на лошо балансирани хормони може да предразположи детето на по-късни хормонални дисбаланси.
Завишеният стрес, тъмните дни без слънчева светлина, токсините и дефицитът на хранителни вещества са сред факторите, коитомогат да блокират синтеза на прогестерон и да повишат естрогена. Много често срещана причина за повишен естроген е дефицитът на хранителни протеини, тъй като при тяхната недостатъчност, черният дроб не може да детоксикира естрогена.
Диетите с висок прием на протеини и витамин А, както и при прием на заместители на тироидни хормони могат да редуцират нивата на прогестерона. При тези жени не се наблюдава ефект дори от приемането на 100 mg прогестерон. Те трябва да променят начина си на хранене, за да нормализират нивата на естрогена, пролактина и кортизола си.
Прогестеронът стимулира яйчниците и надбъбречните жлези да произвеждат още прогестерон, също така активира и щитовидната жлеза. Не е необходимо да се приема прогестерон безкрайно, освен при жените с премахнати яйчници. При по-слабите жени в пост-менструален период, 10 mg на ден трябва да е достатъчно за предотвратяване на прогестеронов дефицит.
В 10% разтвор на прогестерон във витамин Е, една капка съдържа около 3 mg прогестерон. Нормално тялото произвежда 10-20 mg на ден. Доза от 3 или 4 капки обикновено довежда кръвните му нива до нормални, но тази доза може да бъде повтаряна през деня за контрол на симптоматиката.
За обща употреба е най-икономично и ефективно да се приема разтворен прогестерон във витамин Е орално, например няколко капки на езика или в устните, или да се втрива във венците. (Това също е добре за общото здраве на венците.) Техните мембрани са много тънки и ето защо прогестеронът може лесно и бързо да навлезе в кръвта. Когато е погълнат, витамин Е позволява да се абсорбира през стените на стомаха и червата.
Както беше споменато по-горе, повърхностното нанасяне на олиото подпомага лечението на изгоряла от слънцето кожа. За повърхностно лечение на артрит, остеопороза, тендонит, бурсит и варикозни вени, за да се забърза абсорбцията е най-добре да се приложат няколко капки зехтин върху областта, а после да се намаже и с разтвора прогестерон – витамин Е върху и около засегнатата зона.“
„Прогестеронови добавки“
Симптоматика: За тендонит, бурсит, артрит, слънчеви изгаряния, прогестеронът и витамин Е може да се прилага локално, след апликация на малко зехтин върху кожата за по-лесно разпространение на прогестероновия разтвор.
За мигрена се приема орално при поява на симптом.
За ПМС: Нормалният модел на прогестероновата секреция по време на месеца е яйчниците да произвеждат голямо количество през вторите две седмици от менструалния цикъл (т.е. 14-28 ден), започвайки от овулацията и приключвайки при започване на менструацията. В последствие се произвежда по-малко (в оставащите две седмици). Обикновено организмът произвежда около 30 mg на ден през вторите две седмици. В разтворът за добавка на прогестерон се съдържа приблизително 3 или 4 mg от него в една капка. Три или четири капки, или 10-15 mg прогестерон обикновено е достатъчно да нормализира неговите нива в тялото. Това количество може да бъде приемано през периода 14-28 ден от менструалния цикъл, както и да бъде повтаряно един или два пъти през деня за преодоляване на симптомите. Тъй като основният механизъм на действието на прогестерона включва противопоставянето му на естрогена, по-малки количества от него могат да бъдат ефективни, когато производството на естроген е ниско. Ако обаче естрогенът е много висок, дори и големи количества прогестерон не биха имали ясен ефект. В този случай от главно значение е да се регулира естрогеновият метаболизъм чрез подобряване на диетата, коригиране на дефицита на хормоните на щитовидната жлеза и т.н. (Ненаситените мазнини действат анти-тироидно и синергизират с естрогена.)
Перименопауза: Симптомите и промените в тялото, водещи до менопауза се свързват с понижаване на производството на прогестерон, по време, в което естрогенът е в големи количества. Цикличното приемане на прогестерон – две седмици, след което две седмици пауза, би поддържал появата на менструален цикъл. Три или четири капки, осигуряващи 10 или 12 mg прогестерон е нормален прием за деня, но някои жени предпочитат да повтарят това количество. Прогестеронът е винаги по-ефективен, когато диетата съдържа адекватни количества протеини, както и когато тя не съдържа големи количества ненаситени мазнини. Постменопауза: Някои жени продължават да използват циклично прогестерон след менопаузата, тъй като той е важен регулатор за функцията на хипофизата и мозъка. Хипофизата има влияние върху надбъбречните жлези и други органи, а прогестеронът има защитна функция срещу небалансираното действие на пролактина, кортизола и андрогенните хормони на надбъбречните жлези. Прогестероновият ефект върху хипофизата очевидно допринася за нейното защитно действие срещу остеопороза, хипертония, хирзутизъм (прекомерно окосмяване) и др. Някои жени продължават да използват прогестерон без прекъсване след настъпването на менопаузата, заради неговите защитни антистресови ефекти. По-слабите хора намират, че две или три капки на ден е достатъчно, но тези количества могат да бъдат повтаряряни отново за облекчение на симптомите. Адекватните количества протеини в диетата и доброто състояние на щитовидната жлеза подпомагат тялото да произвежда собствен прогестерон, дори и ако яйчниците са премахнати, надбъбречните жлези и мозъка продължават да го произвеждат.
Източник: https://www.functionalps.com/blog/2012/07/05/menstrual-cycle/
