Отне само четири години, за да могат ксеноандрогените да се превърнат от страничен експериментален продукт в университетите до най-модерната мощна група субстанции, достъпни на пазара. 2008 група от японски учени дават модифицират токоферол на плъхове и са наблюдавали резултатите. Главната цел на експеримента е да докаже, че някои промени в молекулата на токоферола са безопасни и могат да бъдат използвани за подобряване на качествата на храната. Резултатите са шокиращи: повишен ИГФ-1, значително понижен глюкортикоиден катаболизъм, АР стимулация.
Следват още изследвания и първите съобщения от атлети, използващи модифициран токоферол пристигат през 2010. Какво се крие зад резултатите от това изследване? Отговорът е прост-„строителни блокчета” или „суров материал” от ксеноандрогени са общи ядивни вещеста. Новият продукт технически е храна, т.е. част от групата на токоферолите.
Модификаиите нямат имена, само номера. Съществуват 254 от тях, всяко с леко различна структурна промяна и ефекти.
Името ксеноандрогени е донякъде подвеждащо-по начало то е използвано за описанието на химически вещества, изменящи хормоналният баланс при животните. Но модифицираните токофероли са трудни за класифициране: те не са извлечени от растения, но не са и хормони, като анаболните стероиди. Те са по същество създадени да имитират познати стероиди в някои от техтните ефекти.
Откакто атлетите в Европа започват да използват ксеноандрогени, те попадат в полезрението на допинг-агенцията. Сигурно е, че с всяка нова група повишаващи постиженията препарати, носи дилемата дали да бъде забранена или не. Модифицирането на безобидна субстанция може да стане истински Параграф 22.
Последните данни от германски медии сочат, че най-вероятно ксеноандрогените ще бъдат забранени, тъй като дават значително предимство на атлетите, спрямо тези, които не ги употребяват. Този начин на разсъждение обаче повдига доста въпроси спрямо фитохормони и прекусорите на стероидни хормони, до този момент разрешени.
Съществува и въпросът за засичането на препаратите. Да се тества за всички модификации не е реалистично. Да се изследват атлети за токоферол изобщо, би значело да се дисквалифицира всеки атлет, използващ обикновен витамин Е. При все това, се предлага нов тест за измерване на ИГФ-1 и другите растежни фактори. Това ще изисква тестването на атлети за кръв и урина в период от няколко месеца и дори година. Високите нива на растежните фактори и намалените нива на кортизол са единствените измерими знаци от употребата на ксеноандрогени досега.
Това не е първият път, когато антидопинговита комисия иска да забрани безобидна и трудна за откриване субстанция. Само няколко години по-рано изглеждаше, че е открит най-сетне съвършенният препарат за мускулен растеж, наречен инхибитор на миостатин. Оказа се обаче, че той работи само при опитните плъхове и е неизползваем при хората. Въпреки това, антидопинговата асоцияция започва да търси методи за откриване на неестествени промени в човешкото тяло за дълъг период от време.
Източник: Muscle Sport Magazine
