Не много от читателите на този блог го знаят, но и до днес операциите на бебета или други болезнени процедури често се извършват без упойка. Обосновката за това ужасяващо мъчение е, че нервната система на бебетата все още не е развита, така че те не усещат болка. Трябва да си особен социопат, за да твърдиш това, когато на крещящи, гърчещи се бебета се правят операции, вкарват им се игли в гръбначната кухина, правят им се разяждащи кожни процедури и т.н. И макар че някои учени се изказват против третирането на бебетата като безмозъчна, изтръпнала материя, дори тези учени обикновено с готовност се присъединяват към теорията, че животните от по-ниско ниво със сигурност не изпитват болка. Поради тази причина вивисекцията върху живи животни се смята за напълно оправдана.
Проучването по-долу ни кара да не се съгласим с това. То показва, че толкова „примитивни“ животни като насекомите могат да усещат както остра, така и хронична болка. Нещо повече, в случай на хронична болка насекомото може дори да развие нещо подобно на посттравматично стресово разстройство, при което то става свръхнаблюдателно и свръхчувствително към околната среда и усеща опасност навсякъде и през цялото време. Подобни изследвания ме карат да мисля, че може би безчувствените лекари, които правят коментари за липсата на болка у другите, трябва да се оперират без упойка. Защото старата латинска поговорка гласи „eventus stultorum magister“ – само опитът може да научи/промени глупаците.
В по-положителен план проучването установи, че хроничната невропатична болка е резултат от загуба на „спирачките“ на болката – инхибиторни сигнали в нервната система, които действат за контрол/ограничаване на сигналите за болка, постъпващи за обработка в ЦНС. Това откритие предполага, че загубата на сигналите на GABA/глицин може да е причина за хроничната болка при хората и това съвпада доста добре с намаляването на сигналите на GABA и глицин през целия живот, което започва в началото на 30-те години. Човек на 80 години вероятно има само половината от способността да реагира на GABA/глицин и това позволява на възбуждащите сигнали да властват безконтролно. Нищо чудно, че старите хора никога не могат да се отпуснат и въпреки че са винаги уморени, не могат да спят дълбоко, а огромното мнозинство от тях съобщават, че изпитват някаква хронична болка. Може би решението е толкова просто, колкото ежедневното ядене на желатин или употребата на малко прогестерон…
https://www.cell.com/abstract/S0092-8674(03)00272-1
https://advances.sciencemag.org/content/5/7/eaaw4099
“…Scientists have known insects experience something like pain since 2003, but new research published today from Associate Professor Greg Neely and colleagues at the University of Sydney proves for the first time that insects also experience chronic pain that lasts long after an initial injury has healed. The study in the peer-reviewed journal Science Advances offers the first genetic evidence of what causes chronic pain in Drosophila (fruit flies) and there is good evidence that similar changes also drive chronic pain in humans. Ongoing research into these mechanisms could lead to the development of treatments that, for the first time, target the cause and not just the symptoms of chronic pain.”
“…In the study, Associate Professor Neely and lead author Dr Thang Khuongfrom the University’s Charles Perkins Centre, damaged a nerve in one leg of the fly. The injury was then allowed to fully heal. After the injury healed, they found the fly’s other legs had become hypersensitive. “After the animal is hurt once badly, they are hypersensitive and try to protect themselves for the rest of their lives,” said Associate Professor Neely. “That’s kind of cool and intuitive.”
“The fly is receiving ‘pain’ messages from its body that then go through sensory neurons to the ventral nerve cord, the fly’s version of our spinal cord. In this nerve cord are inhibitory neurons that act like a ‘gate’ to allow or block pain perception based on the context,” Associate Professor Neely said. “After the injury, the injured nerve dumps all its cargo in the nerve cord and kills all the brakes, forever. Then the rest of the animal doesn’t have brakes on its ‘pain’. The ‘pain’ threshold changes and now they are hypervigilant.”
“Animals need to lose the ‘pain’ brakes to survive in dangerous situations but when humans lose those brakes it makes our lives miserable. We need to get the brakes back to live a comfortable and non-painful existence.” In humans, chronic pain is presumed to develop through either peripheral sensitisation or central disinhibition, said Associate Professor Neely. “From our unbiased genomic dissection of neuropathic ‘pain’ in the fly, all our data points to central disinhibition as the critical and underlying cause for chronic neuropathic pain.” “Importantly now we know the critical step causing neuropathic ‘pain’ in flies, mice and probably humans, is the loss of the pain brakes in the central nervous system, we are focused on making new stem cell therapies or drugs that target the underlying cause and stop pain for good.”
Източник:
- Насекомите могат да усещат остра и хронична болка, дори могат да развият посттравматично стресово разстройство при насекомите
- МС е свързана с недостиг на глюкоза поради ендотоксин и мазнини, а допълнителната глюкоза може да я лекува
- Козите са „отлични слушатели“, могат да разпознават и да реагират на чувствата на своите себеподобни.
- ALS е свързана с повишено окисление на мазнините (FAO), като повишаването на глюкозата може да я лекува
- Блокирането на синтеза на цистин и по този начин на глутатион (GSH) убива раковите стволови клетки
