ЧАСТ 1:
Страшно сте изморени, а е едва 3 часа следобед. Не можете да си държите очите отворени. Заради безкрайната умора просто не се чувствате на себе си. Амбицията, която някога сте притежавали отсъства и като че ли е заменена от рязка промяна към лошо настроение. Всичко ви се струва скучно. Взаимоотношенията ви с колегите, приятелите и семейството са напрегнати. Лекарят ви поставя диагноза тиреоидит на Хашимото и ви казват, че не можете да направите нищо друго освен да приемате хормоно-заместителни медикаменти. Ефектите, които усещате са „част от заболяването“ и би трябвало състоянието ви да се подобри с приема на лекарството.
За съжаление обаче, хормоно-заместителната терапия не подобрява особено състоянието ви, дори и никак. И така, вие пробвате различни хранителни режими или хранителни добавки, дори посещавате и друг лекар. Всички те се опитват да ви помогнат, вие правите абсолютно всичко правилно, но все още не се чувствате както преди.
Защо тези методи бързо се провалят?
Повечето терапии за лечение на хипотиреоидизъм са изградени на погрешното разбиране защо щитовидната жлеза е с намалена активност. Преди да стигнем до истинската причина за това, нека хвърлим поглед върху конвенционалните и алтернативните гледни точки за причините за развиване на тиреоидит на Хашимото.
Конвенционална гледна точка.
Тук причината е автоимунитетът. Това е невъзможността на един организъм да разпознае своите собствени съставни части (чак до субмолекулни равнища) като свои, което предизвиква имунна реакция срещу неговите собствени клетки и тъкани. В случая с Хашимото, имунната система атакува щитовидната жлеза за разлика от други тъкани, което се смята за генетична предразположеност.
От тази гледна точка автоимунната атака никога не би престанала, тъй като имунната система ще продължава да произвежда антитела срещу собствените си тъкани, които тя намира за врагове на организма. Така че всичко, което може да се направи е да се опитаме да заместим функцията на щитовидната жлеза с медикамент, заместващ хормоните.
Алтернативна гледна точка.
Тук причината също е автоимунитетът, но се предполага, че той произлиза от проблем с червата, или по-точно от състояние, наречено синдром на пропускливите черва. Той се случва при наличието на някои чревни дразнители (напр. глутен), при стрес, или други фактори, които отслабват чревната бариера, позволявайки на миниатюрни хранителни частици да бъдат пропуснати в кръвта. Предполага се, че този процес води до производството на антитела, които да се борят срещу пропуснатите частици, които на свой ред са погрешно преценени като част от собствената тъкан, причинявайки автоимунно състояние.
От тази гледна точка, автоимунната атака престава, когато червата престанат да бъдат „пропускливи“. Терапиите в тези случаи са съсредоточени около възвръщането на нормалното им състояние чрез лекуване на синдрома, като в същото време се приемат и заместители на тироидни хормони.
И в конвенционалната, и в алтернативната гледна точка, имунната система обърква собствените тъкани, или по-точно щитовидната жлеза, приемайки я за бактерия, вирус или хранителна частица.
Но дали е толкова лесно да бъде объркана имунната система?
Ами ако вместо инцидентно да атакува щитовидната жлеза, имунната система се опитва да предпази организма чрез изчистване на жлезистата тъкан, която вече е била увредена?
В такъв случай и двете гледни точки грешат относно развиването на тиреоидит на Хашимото!
Прочети съвеите на Haidut за решение на проблема!
Имунната ни система не обърква подобните протеини в тъканите ни, както и не атакува собствените ни, здрави клетки. Вместо това тя ни предпазва. Възможно е да произвежда антитела срещу увредените тъкани, тъй като ако те не бъдат „изчистени“, биха били вредни оставайки в организма.
Тук идва редът на по-важния въпрос: Ако имунната система не атакува щитовидната жлеза, тогава защо тя се уврежда?
Отговорът е: липса на енергия.
Енергията захранва цялото тяло – позволява на всяка една клетка да функционира. Производството на енергия в организма, наречено метаболизъм, допринася за енергийните доставки, докато енергията, използвана от всички функции на тялото представлява енергийната ни нужда. Балансът между енергията, която произвеждаме и енергията, която употребяваме е ядрото на нашето здраве.
Ако енергийните ни изисквания са прекалено високи спрямо нашите енергийни доставки, тялото не притежава достатъчното количество, за да функционира оптимално. Вместо това, то трябва да консервира енергия чрез редуциране на енергийната продукция (метаболизъм) и употребата й.
Този процес не е задължително вреден. Всъщност, той е защитен механизъм в извънредни ситуации, тъй като ни позволява да оцелеем по-дълго без достатъчно количества енергия. Когато е постоянно обаче, започва да става проблем.
Хроничното състояние на ниско енергиен режим води до разпад на тъканите, тъй като телата ни просто нямат достатъчно енергия да ги поддържа здрави. Кои тъкани се увреждат може да зависи от разнообразие от фактори, но при случая с тиреоидит на Хашимото, щитовидната жлеза е мишената.
Тази жлеза е енергийният регулатор на тялото и тя не може да функционира правилно, когато е увредена. Хроничният недостиг на енергия заедно с редуцирана функция на щитовидната жлеза са катастрофални за метаболизма.
Това са факторите, отговорни за симптомите – честа промяна в настроението, когнитивни нарушения, умора, лош сън, липса на либидо, лошо здраве на ноктите, кожата и косата. Това са симптоми, които се появяват в резултат от липсата на енергия. Човешкото тяло се нуждае от нея за да може да преработва храна, да мисли ясно, да запазва топлината си, да спи добре, да заздравява нараняванията си, да се размножава, да диша, както и за всяка една друга функция, за която можем да се досетим.
Разбирането, че липсата на енергия, причиняваща разпада на тъканите и водеща до все по-голям енергиен дефицит, е в основата на развиването на тиреоидита на Хашимото е първата стъпка в посока подобряването на това състояние. Прилаганите терапии не вземат предвид този основен цикъл от фактори и вместо това се фокусират върху липсата на тироидни хормони или „имунните атаки“. Така типичните терапии включват предписването на тироиден хормон Т4.
