fbpx

Не само че психичното здраве е много личен проблем, но съществува и стигма, заобикаляща психичните разстройства, която често се изявява под формата на осъждане на тези, които ги имат или дори отричане на легитимността на тези заболявания.

Тези, които не са поддръжници на теорията на химическия дисбаланс често се свързват с хората, които заклеймяват психическите разстройства.

Какво наистина причинява психичните разстройства като депресията?

Основно се вярва, че това състояние е причинено от специфичен химичен дисбаланс в мозъка, който може да бъде излекуван с предписани медикаменти. Това също е познато като „Теория на химичния дисбаланс“. Отчасти тази теория доведе до драстично покачване на предписването на антидепресанти в последните няколко десетилетия до там, че над 10% от американците приемат такива медикаменти. Това доведе до разцвета на мулти-милионната фармацевтична индустрия за антидепресанти. Употребата на лекарства обаче не е решение на проблема с нарастващия брой на хората страдащи от депресия или други психични разстройства.

Съществуват много недостатъци на Теорията на химичния дисбаланс.

Първо трябва да се изясни, че тук не става въпрос за това, че химичните вещества в мозъка не влияят върху нашето ментално здраве. Всъщност е обратното – физическото и психично здраве са неразривно свързани до степен, в която взаимовръзката психика -физиология не може да  се разглежда по отделно.

Това довежда до разкриването на един от най-големите недостатъци на Теорията на химичния дисбаланс – хормоните и невротрансмитерите, които влияят върху психичното ни здраве не се повлияват от останалите процеси, случващи се в нашия организъм.

Идеята, че умът е отделна част от тялото е много често срещана. Предполага се, че нашите мисли, настроение и възгледите ни върху живота са изцяло независими от това, каквва храна приемаме, химичните вещества, на които сме изложени, слънчевата светлина, която получаваме и другите фактори на средата, в която живеем. Това обаче не е единствения проблем.

Няма ясно разделение между ума и тялото. Всички тези фактори на околната среда имат влияние върху нас на физиологично ниво, включително и влияние върху множеството аспекти на мозъчната физиология, които са свързани с нашите мисли, настроение и перспективи, чрез които възприемаме света. Това включва ефектите на „химикалите в мозъка“, като серотонин, допамин, GABA (гама-аминобутирова киселина – основен невротрансмитер в мозъка на бозайниците)и норепинефрин.

Така, проблемът не е да се определят химичните вещества в мозъка, които влияят на нашите мисли и настроение, а вярването, че те не могат да бъдат променени от средата, в която живеем и вместо това са най-вероятно генетично предопределени. По този начин се предполага, че не съществуват други начини за промяна на химичния дисбаланс, освен чрез приема на предписани медикаменти.

Заедно с това погрешно схващане е и заблудата, че комплексните психични разстройства (като депресията) могат да бъдат разглеждани като прост химичен дисбаланс (прекомерни количества или дефицит на определен невротрансмитер например), който е обектът на лечение от определения предписан антидепресант.

Тези недостатъци са широко признати в научната литература:

„Докато неврологията е бързо развиващо се поле, да се предложи, че изследователите могат обективно да идентифицират „химичен дисбаланс“ на молекулярно ниво не е съвместимо със съществуващата наука. Всъщност, няма научно установен идеален „химичен баланс“ на серотонина, да не говорим за идентифицируем патологичен дисбаланс.  Приравняването на последните постижения на неврологията в подкрепа на хипотезата за серотонина е грешка.“ (1)

Накратко, не съществува никакво строго потвърждение за серотониновата теория, има значително количество противоречиви доказателства. Съмненията относно серотониновата теория се признават от много изследователи, включително и откровени изявления от изтъкнати психиатри, някои от които ентусиазирани защитници на антидепресантите.“

 Въпреки това, Теорията за химичния дисбаланс е популярна извън научната литература. Бидейки пълна с недостатъци, тя не би била вредна за хората, ако предписаните медикаменти бяха безопасни и ефективни.

Антидепресантите са едни от най-често предписваните лекарства в САЩ, най-вече SSRI- Selective serotonin reuptake inhibitors (Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина) Citalopram (Celexa),Escitalopram (Lexapro), Fluoxetine (Prozac), Paroxetine (Paxil, Pexeva),Sertraline (Zoloft), Vilazodone (Viibryd). Тези медикаменти са базирани на идеята, че депресията е причинена от липсата на серотонин – широко разпространено вярване е серотонинът да се счита за „хормон на щастието“. Засега, пълният провал на тези медикаменти е доказателство против това предположение.

Антидепресантите са безрезултатни до такава степен, че техният ефект е почти колкото този на лекарствата плацебо и не е трябвало никога да се одобряват от Агенцията по лекарствата на САЩ. /FDA/. Това е почти недвусмислено показано в изследването, което е доста изненадващо предвид широко признатата ефективност на тези лекарства и как те универсално се предписват. Неефективността на антидепресантите е събрана в следния цитат:

Антидепресантите би следвало да работят чрез фиксирането на химичния дисбаланс, по-точно на липсата на серотонин в мозъка. Всъщност, предполагаемата ефективност е първичното доказателство на Теорията на химичния дисбаланс. Но анализите на публикуваните данни и непубликуваните данни, които бяха скрити от фармацевтичните компании разкриват, че повечето (ако не и всички) от ползите им е в резултат на плацебо ефекта. Някои от антидепресантите повишават нивата на серотонин , някои го понижават, а други нямат въобще никакъв ефект върху него. Въпреки това, те всички притежават еднакво терапевтично въздействие. Има малка статистическа разлика между антидепресантите и плацебо .Нито пациентите нито докторите в клиничните проучвания не са знаели с какво лекарство провеждат експеримента. Серотониновата теория е много близко до това да бъде опровергана. Вместо да лекува депресията, популярните антидепресанти индуцират биологична уязвимост, което предпоставя хората, третирани с тях да станат още по-депресирани в бъдеще.

Тези медикаменти имат и странични ефекти. Те предизвикват сексуална дисфункция, покачване на теглото, усложнения по време на бременност, инсомния, апатия и емоционално притъпяване, повишават суицидните помисли и опити, повишават насилственото и агресивно поведение и др. (368910111213)

Също така антидепресантите повишават риска от повторно изпадане в депресия и могат да причинят тежко появяване на повторни симптоми, когато се спират от употреба. (381415)

Заради липсата на ефективност и страничните си ефекти, изследвания показват, че много малко хора, които са на антидепресанти продължават терапията с тях. Ефектите за хора на такава терапия се оказват много по-лоши, отколкото при тези, които не използват антидепресанти.

При наличието на други, по-ефективни методи за лечение на депресия, става безотговорно да се продължава продажбата на такива медикаменти:

След като други терапии са равнозначно ефективни, изборът трябва да бъде базиран на риска от вреда, а от всички достъпни лечения, употребата на атнидепресанти е възможно най-рисковото и най-вредното. Ако те трябва въобще да бъдат употребявани, то това трябва да става като крайна мярка, когато депресията е изключително тежка, или когато всички останали алтернативи са били неефективни.“

Няколко проучвания представят предписването на тези лекарства като триумф на маркетинга над науката, което се доказва дори и от наименованието „антидепресант“:

Някой ден може да погледнем назад и да се възхитим на удара на маркетинговия гений, който измисля наименованието на тези медикаменти като „антидепресанти“. Само защото името им е такова обаче, не означава че и действието им е.“

„По отношение на антидепресантите се акумулира все по-голяма маса от медицинска литература, която хвърля съмнение върху серотониновата хипотеза, като това не се отразява върху рекламите за тези медикаменти. Повечето реклами за антидепресанти продължават да твърдят, че механизмът на действие на тези лекарства коригира химичния дисбаланс…Обаче, както преди се споменава, не съществува такова нещо като научно установен правилен „баланс“ на серотонина. Това, което хората разбират като послание от тези реклами е, че антидепресантите работят чрез нормализиране на невротрансмитерите, които работят неправилно. Това е било обнадеждаващо преди 30 години, но днес не е правилно, в светлината на съвременните научни доказателства“.

Очевидно е, че Теорията за химичния дисбаланс е дискредитирана, но вредните ефекти от нея се простират далеч отвъд провала на антидепресантните медикаменти.

„Страничните ефекти“ на Теорията на химичния дисбаланс

Съществува друг проблем, свързан с тази теория освен този, че е изключително неправилна и води до предписването на лечение, което няма ефект.

Идеята, че нашите мисли, настроение, щастието ни се определят от химични дисбаланси, над които нямаме никакъв контрол подхранва безпомощност. Това отнема силата ни да подобрим нашето ментално здраве и ни подтиква да разчитаме единствено на неефективни медикаменти.

Тези последствия са показани в изследвания, в които на пациентите им е казано, че техните психични разстройства са в резултат на химичен дисбаланс:

Групата, на която беше казано, че имат нормални нива на серотонин намират лекарствата по-надеждни от психотерапията и очакват да бъдат по-ефективни от нея. Също така те са по-песимистични относно прогнозите им и имат по-ниско възприятие в техните способности за регулация на негативните фази на настроението, и въпреки това не усещат намаляване на само-обвинението си“.

Този вид безпомощност само влошава състояния като депресията, чрез внушаване на чувството ще нищо не може да се направи да се подобрят нашите мисли, настроение и възприятия. Но това не може да бъде по-далеч от истината!

Как можем да се справим с депресията?

Преди да започнем с това какво може да се направи, за да се облекчи депресивното състояние и другите психични разстройства, трябва да се подчертае, че тук не се предполага, че тези състояния нямат физиологична основа, или че трябва да обвиняваме себе си за тях, или че те са просто „поведенчески-базирани“.

Ние не сме безпомощни и не трябва да изпитваме безнадеждност в тези ситуации. Напълно логично е да се създаде разграничение между средата, която ни заобикаля и нашето психично здраве, тъй като те не са директно взаимно-зависими. Съществуват начини, по които можем директно да повлияем биологичните основи, които отговарят за нашите мисли, настроение и възприятия.

Нека първо се има предвид, че депресията, както и другите психични разстройства са, в тяхната същност, резултат от хроничен стрес. Тук под хроничен стрес разбираме не психологически, а физиологичен стрес.

Физиологичният стрес е продукт от липсата на енергия, т.е. когато нашите енергийни нужди са по-големи отколкото енергийните ни доставки. Доказано е, че този стрес, или липса на енергия директно повлиява нашите чувства за благосъстояние и подтиква физиологичен отговор, който определяме като „депресия“, както и други психични разстройства. Този енергиен дефицит се повлиява от всички аспекти на околната среда. Това включва физиологичен стрес, социалното взаимодействие и връзки, отдиха, самотата – всички те директно влияят върху нашето здраве и благосъстояние. (19202122232425262728).

Когато обаче психичните разстройства се свеждат само до химичен дисбаланс, тези фактори на заобикалящата ни среда се игнорират. Имайки предвид, че те директно влияят върху психичното ни здраве, игнорирането им е голяма грешка.

Други фактори като физическите упражнения и храненето също играят важна роля. Те са важни за нашето здраве, но се подценява ефекта им върху мислите, настроението и чувството ни на благополучие.

Имайки предвид, че физиологичните аспекти на здравето директно се влияят от енергийния баланс, е изключително важно да се обърне внимание на факторите, от които зависи производството и използването на енергия, ако искаме да подобрим състоянието си по време на депресия или друго психично разстройство.

Как можем да достигнем до енергиен баланс и подобрим състоянието си по време на депресия или друго психично разстройство?