fbpx

„Живей бързо и умри млад“, „Пламъкът,  който гори два пъти по-силно, изгаря два пъти по-бързо“, „Не подпалвай свещта и от двата края“.

Тези фрази олицетворяват идеята, че нашите ресурси са ограничени и колкото по-бързо ги употребяваме, толкова по-скоро те и ние ще „си заминем“.

За известно време, подобна идея царуваше в биологията и медицината, която се опитваше да убеждава, че ако се редуцира количеството на енергията, която произвеждаме и използваме, ще живеем по-дълго. Един пример:

„Идеята, че стареенето е свързано с разход на енергия има дълга история, която може да бъде проследена до късните 1800г и индустриалната революция. Машините, които са много натоварени да работят, се износват по-бързо. В такъв смисъл се заражда идеята, че животните и хората могат да имат същата съдба: колкото повече енергия те изразходват, толкова по-скоро ще умрат.“ (1)

Теорията за темпа на живота е родена от тази механична гледна точка върху биологията. Тя твърди, че колкото по-голям е разходът на енергия на един организъм, толкова по-къс е животът му. По-късно се разширява до предположението, че стареенето, здравето и продължителността на живота са неразривно свързани с разхода на енергия.

Тази теория основно се поддържа от наблюденията върху животните с по-бавен метаболизъм, в съотношение към телесната им маса, които имат по-голяма продължителност на живота, т.е. разбирането, че ниско калорийните диети увеличават продължителността на живота чрез потискане на метаболитните процеси и тяхната скорост. Всъщност се оказва, че не е толкова просто.

Стареенето и метаболизмът

Концепцията, че животните с по-бърз метаболизъм живеят по-кратко, не е вярна. Малките животни, като мишките например, обикновено имат висока метаболитна скорост ( съотнесено с техния размер) и по-малка продължителност на живота, докато по-големите животни, като слоновете, типично имат по-бавен метаболизъм (релевантно на техния размер) и по-дълъг живот.

Скоростта на метаболизма е свързана с продължителността на живота. Счита се, че тя е основната причина, от която зависи темпа на стареенето и съществуват други фактори, които могат да обяснят това откритие (12) .

Най-забележителният от тях е състава на клетъчната и митохондриалната мамбрани (34) . Тези мембрани играят важна роля в производството и употребата на енергия. Мастните киселини, от които са изградени варират по отношение на тяхната наситеност. Колкото по-наситени са те, толкова са по-стабилни структурно. Колкото са по-ненаситени, толкова са по-слаби и податливи на увреждане и притежават по-голяма пропускливост на протони и йони (345) .

Когато се случи така, че мастните киселини в мембраните се увредят, оксидативният стрес на клетките се повишава и се нанасят щети върху всички части на клетъчната структура – протеини, мастни киселини, ДНК
(3) . Този процес намалява продукцията на енергия и увеличава нужните количества от нея, необходими за поправка на структурата, т. е. тя се изразходва неефективно.

Повишения пермеабилитет на протони и йони редуцира производството на достъпна за употреба енергия и повишава производството на топлина, което в последствие понижава ефикасността на енергийната продукция (5) . Повишената пропускливост на мембраните също повишава активността на  натриево-калиевите аденозин-трифосфатазни помпи, което повишава енергийните нужди (5) .

Взети заедно, оксидативния стрес, загубата на енергия, ефикасността на енергийното производство, получени в резултат на разликите на наситеността на мастните киселини в клетъчните мембрани се смятат за основните фактори, определящи скоростта на метаболизма при различните видове животни, както и за различията при темповете на стареене и продължителността на живота им (34) .

С други думи, организмите, чиито клетъчни мембрани са изградени от повече наситени мастни киселини са по-енергийно ефективни и от там при тях стареенето е по-бавно.

Което е още по-забележително, сред видовете, на които мембранната сатурация е типично постоянна, тези с най-бърз метаболизъм отнесен към телесното им тегло, всъщност живеят най-продължително (123) . Този факт подкрепя точно обратното заключение на теорията за продължителността на живота: ефективното производство и употреба на енергия забавя стареенето и удължава продължителността на живота.

Стареенето и ограничаването на калории

В много проучвания и експерименти с диети, ограничаващи калорийния прием се твърди, че понижения прием на храна редуцира метаболитната скорост, като така повишава продължителността на живота. Но дали това е така?

По настоящем съществуват сигурни доказателства, че фактори, различни от понижаването на скоростта на метаболизма са отговорни за живото-удължаващите ефекти на този тип диети.

Първо, изследванията на диетите с ограничаване на приема на калории често се изпълняват чрез разделянето на обектите на експеримента на две групи – група с ограничен прием на калории и контролна група, която приема колкото и каквато храна пожелае. Това представлява проблем, тъй като субектите от контролната група бързо натрупват излишно тегло, като така стават преждевременно податливи на заболявания и смърт, а това ги прави неподходящи за контролна група.

Всъщност, предполагаемите удължаващи живота ефекти от диетите с калорийни рестрикции са директно свързани с натрупването на тегло при участниците в контролната група (6) . С други думи, колкото по-малко тегло наддават те, толкова по-малко живото-удължаващи ефекти се наблюдават при групата на калорийно ограничение. Това е така, защото въпросните благотворни ефекти, които се наблюдават при групата с ограничение на калорийния прием се дължат единствено на факта, че контролната група търпи негативни, „живото – скасяващи“ ефекти.

Второ, в самата си същност, калорийното ограничаване намалява консумацията на аминокиселини като метионин, цистеин и триптофан, които водят до повишаване на оксидативния стрес и намаляване на дълголетието. Така че благотворните живото удължаващи ефекти на този тип диети се дължи основно на редукцията на приема на тези аминокиселини с храненето (78910) . С други думи, ако съумеем да ограничим приема им, без да ограничаваме приема на калории, би имало същите ползотворни действия.

Накрая, при хранителен режим с ограничение на калории също се ограничава и приема на поли-ненаситени мастни киселини(PUFA), които са вредни и нестабилни мазнини, пряко свързани с промените в пропускливостта и структурната устойчивост на клетъчната мембрана, както и действат негативно върху енергийния баланс. Така че редукцията на приема им е друг фактор, който може да се причисли към благотворните ефекти на калорийното ограничаване. (за негативните ефекти на PUFA, прочете ТУК)

Всички тези фактори са потвърдени от други изследвания, които показват че понижаването на скоростта на метаболизма не е причината за удължаването на продължителността на живота с редуциране на приема на калории (1112) . За това е отговорен процесът на поддържане на устойчивата клетъчна мембрана, съдържаща наситени мастни киселини – ключът към устойчивия, ефективен енергиен баланс (3131415) .

Колкото повече енергия, толкова по-добре

Вече знаем, че по-бързият метаболизъм не е причина за по-малката продължителност на живота, а точно обратното. Енергията е задвижващата сила на нашето здраве и на всички телесни функции. От тази био-енергетична гледна точка върху здравето става ясно, че производството на адекватно количество енергия е факторът, който ни позволява да се регенерираме, в противен случай, когато производството на енергия се потисне, здравето се влошава и телата дегенерират – започват заболявания и стареене.

Share This