Наситените мазнини и холестеролът са важни части от здравословната диета
Наситените мазнини и холестеролът са погрешно смятани за вредни и сочени като виновници за сърдечни заболявания повече от шест десетилетия. Междувременно, изследвания в тази област показват, че истински вредните съставки са рафинираните въглехидрати, транс-мазнини и захарта, намиращи се в преработените храни.
Първото научно доказателство, свързващо мазнините със сърдечни заболявания, което същевременно оневинява наситените мазнини е публикувано през 1957 г, от покойния Фред Кумеров, биохимик и автор на „Холестеролът не е виновен: Наръчник за предотвратяването на сърдечни заболявания“. За съжаление, научните открития на Кумеров са засенчени от изследването в седем страни (2,3) на Ансел Кийс, което свързва приема на наситените мазнини със сърдечни заболявания. Останалото, както се казва, е история. От тогава се впуска в ход митът за намаляването на мазнините, което преоформя хранителната индустрия за десетилетия. Докато холестеролът и наситените мазнини се избягват, хранителната индустрия се пренасочва към употребата на захар и транс-мазнини (откриват се в маргарина, мазнини за тестени сладкиши и в частично хидрогенираните масла).
Голямата изненада
През 2004 г. разследващата журналистка Нина Тейколз е една от първите, които правят открития относно опасностите на транс-мазнините в статия на списание „Gourmet“ (4). В интервюто тя разбива вярването, че наситените мазнини и холестеролът водят до напълняване и причиняват заболявания. Също така разкрива, че новите заместители на признатите като вредни транс-мазнини – растителните масла, са най-вероятно още по-вредни. Тя задълбава в политиката и сенчестата страна на науката за храненето, разкривайки как хранителната индустрия е манипулирала научната дискусия и изградила голямата фалшива основа на препоръките за здравословно хранене, които ни дават.
Корупцията не е единственият проблем. Тейколз посочва съществуването на силна тенденция за увличане по нашите собствени идеи и вярвания, това е вярно както за обикновените хора, така и за учените. Когато истински вярваш в нещо че е истина, тенденциозно търсиш да откриеш доказателства, които да го подкрепят и игнорираш всичко, което го отрича. Така че, това се оказва проблем на човешката психология.
Учените не би трябвало да попадат в този капан. „Те са обучавани да подлагат под съмнение вярванията си и да зачеркват собствените си хипотези, но в случая с науката на храненето това не се случва. Те подбират доказателствата и напълно игнорират и активно потискат всичко, което е в противоречие с техните идеи“. Това становище също се отнася и за Ансел Кийс, който е бил чувствено обвързан с хипотезата си, че наситените мазнини причиняват заболявания.
Изобличаване на мита за нискомаслените храни
Факт е, че наситените мазнини са били важна част от храненето на здравия човек от хиляди години. Стремежът по нискомаслените храни довежда до повсеместна консумация на захар в огромни количества, което довежда до бум на инфекциите и заболяванията (5). Американската сърдечна организация започва да окуражава американците да ограничават мазнините, които приемат с храната, особено животинските мазнини, за да намалят риска от развиване на сърдечно заболяване през 1961 г., като до днес поддържа тази позиция. През 2012г., същата организация официално съветва кардиолозите по целия свят, повтаряйки препоръката си от 1960 г., да заменят кравето и кокосовото масло с маргарин и растителни масла, за протекция срещу сърдечни заболявания. Досега историческите данни сочат, че тази стратегия не работи, тъй като едновременно с превръщането на нискомаслените диети в културна норма, сърдечните заболявания бележат пик.
Американската сърдечна организация игнорира изследванията, които доказват, че диетите с нискомаслени храни и стратегиите за понижаване на холестерола причиняват повече вреди, отколкото ползи. Например:
През 2012 г. изследователите от Норвежкия университет за наука и технологии изследват здравословното състояние и начина на живот и навици на повече от 52 000 възрастни между 20 и 74 годишна възраст. Заключението е, че по-ниските нива на холестерол повишават риска от развиване на сърдечно заболяване при жените, сърдечен арест и инсулт. Общо, жените с „висок холестерол“ (по-висок от 270 mg/dl) всъщност имат 28% по-нисък риск от смърт от жените с „нисък холестерол“ (по-нисък от 183 mg/dl) (6).
През 2013г.,в British Medical Journal изтъкнатият кардиолог от Лондон Асеем Малхотра твърди, че трябва да се игнорира съвета за редуциране на приема на наситени мазнини, тъй като всъщност така се увеличава рискът от затлъстяване и сърдечни заболявания (7).
В мета-анализ, публикуван в Анали по Вътрешна медицина през 2014 г., се използват данни от около 80 изследвания на повече от половин милион хора, които показват, че тези, които консумират по-големи количества наситени мазнини не развиват сърдечни заболявания, за разлика от тези, които консумират по-малко. Също така данните не показват намалено развиване на сърдечни заболявания при консумиращите ненаситени мазнини, включително зехтин и царевично олио (8,9).
В следващата графика, в изследване публикувано през 2012 г. в British Journal of Nutrition, също се показва как хората, които се хранят с най-малко наситени мазнини имат най-висок риск от сърдечни заболявания, докато тези, които ги приемат имат най-малък риск – напълно противоположно на конвенционалното мислене и твърденията на Американската сърдечна организация.
Източник: British Journal of Nutrition, 2012 Sep;108(5):939-42
Човешкото тяло се нуждае от наситени мазнини и холестерол
Холестеролът не само е полезен за тялото, но е и от жизненоважно значение за правилното му функциониране. Например, холестеролът е необходим за изграждането на клетъчната мембрана и подпомага регулирането на протеиновите пътища, необходими за клетъчната сигнализация. Недостатъчните количества холестерол влияе негативно върху здравето на мозъка, нивата на хормоните, риска от развиване на сърдечно заболяване и др.
За правилното си функциониране тялото има нужда и от наситени мазнини. Един от начините да си обясним тази необходимост е да посочим за пример храната, която нашите прародители са консумирали. Много експерти вярват, че сме еволюирали, хранейки се с разнообразни животински продукти в голяма част нашето съществуване на Земята. Предположението, че наситените мазнини изведнъж стават вредни за нас няма никакъв смисъл, поне от еволюционна перспектива.
Намаляването на приема на наситени мазнини до екстремно ниски количества също е безсмислено действие, имайки предвид ползите им върху здравето и биологичните функции, които включват, но не са ограничени до:
| Осигуряване на градивни елементи за клетъчните мембрани, хормони и подобни на хормони субстанции | Подпомага минералната абсорбция, например на калция | Действат като носители на мастно-разтворимите витамини A,D,E и K |
| Преобразува каротина във витамин А | Подпомага намаляването на нивата на холестерола (палмитинова и стеаринова киселина) | Противовирусна дейност (каприлова киселина) |
| Оптимално гориво за мозъка | Осигурява засищане | Модулиране на генетичната регулация и помощ за предотвратяване на ракови заболявания (маслена киселина) |
Като елиминираме наситените мазнини и богатите на холестерол храни, ние елиминираме много от най-наситените на хранителни вещества храни от диетата – яйцата и черния дроб са просто малка част от примерите – и това също има своето въздействие върху здравето и развитието. Витамини като A, D, E и K се разтварят в мазнини, което означава, че имаме нужда от мазнината, която се съдържа естествено в храните от животински произход, за да бъдат абсорбирани витамините.
Освен това, мазнините са много засищащи, ето защо е много по-малко вероятно да преядем, бидейки на диета с високо съдържание на мазнини.
Проблемът с растителните масла
Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) премахва частично хидрогенираните масла – първичния източник на транс-мазнини – от списъка „основно категоризирани като безопасни“ съставки. Растителните масла (рапично, фъстъчено, царевично, соево), които ги заместват обаче най-вероятно са още по-вредни.
Когато са нагрети, растителните масла деградират в много токсични окислителни продукти – открити са повече от 100 такива в едно единствено парче пържено в растителна мазнина пилешко месо.
Още от 1940 г. експерименти, провеждани върху животни, хранени с растителни масла, показват развиването на цироза и увеличен черен дроб. При хранене с загрято растително масло се наблюдава преждевременна смърт.
Цикличните алдехиди са сред най-токсичните от тези вторични продукти. Изследвания върху животни показват, че дори ниски нива на излагане предизвикват сериозни възпаления, които се свързват с развиването на сърдечни заболявания и Алцхаймер. Алдехидите също предизвикват токсичен шок при животните чрез увреждане на гастроинтестиналния тракт.
