fbpx

Колко често чуваме израза „Което не ни убива ни прави по-силни“?

Тази философия не е необичайна, в нея съществува известно количество истина, но в същото време може да бъде невероятно опасна.

Напоследък в алтернативната здравна сфера набира скорост еквивалентна концепция под името „Хормезис“.

Хормезисът е идеята, според която малки количества стрес или вреда кара тялото да се адаптира по начин, по който то подобрява здравословното си състояние и става по-силно.

Може да се изненадате като чуете, че много популярни лечения, хранителни добавки и диетични парадигми като кетогенните диети, фастинга, ресвератрола (3,5,4-трихидрокси-транс-стилбен – стилбеноид, вид естествен фенол и фитоалексин, който се произвежда по естествен път от няколко вида растения, когато те биват атакувани от патогени като бактерии и гъби), рибеното масло и омега-3 мазнините, както и криотерапията, са основани на идеята на хормезиса (в този контекст те могат да се посочат като метахормезис). Дори и по-класическите интервенции като калорийна рестрикция и упражнения и спорт сега също се причисляват към хормезиса. 

Често се твърди, че всички тези диети, режими и лечения подобряват митохондриалната функция, подпомагат възстановяването на клетките, промотират автофагията, стимулират митохондриалната биогенеза и други предполагаеми полезни влияния. Тези „ефекти на хормезиса“ са част от нашата адаптация към стреса, причинен от тези интервенции и се смятат за отговорни за техните полезни влияния върху здравето.

С други думи, този тип диети и интервенции причиняват стрес за организма, а предполагаемите полезни въздействия от този стрес са резултат от нашата адаптация към него.

Идеята за хормезиса звучи логично, но само на повърхността. Ако направим проучване в дълбочината на нейната същност ще разберем, че тя има сериозни дефекти и недостатъци.

Произход на Хормезиса

Преди да определим дали идеята за хормезиса се свързва с нашата физиология, първо трябва да изследваме нейния произход и как е обвързана със стреса и адаптацията.

Идеята за хормезиса започва с предположението, че малки дози от определени токсични агенти (йонизиращо лъчение, метиживак и други отровни вещества) задействат ползотворни адаптивни реакции. С други думи малката вреда от тяхното действие може да подобри естествените защити на тялото.

Тази идея всъщност е удобно оправдание за безхаберието на разните индустрии, както д-р Рей Пийт обобщава:

„Идеята, че малки количества от нещо вредно е полезно да човека е възприета от пертолната, химическа и ядрена индустрия и от агентите им на правителствено ниво около 1950г. Тя се третира като научна концепция, позната под името „Хормезис“. Когато обществото започва да се притеснява за повишената радиоактивност на околната среда последвала експлозиите на ядрените бомби, американското правителство активно потиска информацията за повишаващите се количества на йонизиращите лъчения. Те обаче стават още по-активни в промотирането на идеята, че „малки количества“ радиация са безвредни, или дори полезни.“ (1)

В допълнение към защитата на излагането на малки количества йонизираща радиация, от тогава тази идея се използва и за защита на излагането на малки дози пестициди, тежки метали като живак и арсен, токсични съставки във ваксините, химио-терапевтици, ендотоксини (познати още като липо-поли-захариди или LPS), анти-нутриенти и разнообразни поли-феноли, дори и цигарен дим, сред другите неща, чрез прокарването на идеята, че не само малки количества не са вредни, но и полезни поради адаптивния отговор на организма, които подтикват. (2, 3, 4, 5, 6, 7, 8).

Спрямо оригиналното определение за Хормезис, отговорът на тези токсични фактори е изобразена на кривата във фиг. 1:


Fig 1. Изображението е взаимствано от  това изследване

На фигурата е изобразена крива, представляваща идеята, че малки дози от тези фактори могат да създадат ползотворна реакция (maximum response). След това, при определена доза се достига NOAEL – ниво на отсъствие на нежелани ефекти, където токсичния фактор предполагаемо няма да има никакъв нетен ефект върху организма. Следващият участък от кривата описва дозите, при чието излагане ефектът ще е вреден.

Важно е да се отбележи, че средната доза тук за предполагаем хормезисен ефект (при“maximum response”) е 5 пъти по-ниска от дозата при NOAEL (където няма нетен ефект върху организма), така че говорим за екстремно малки дози токсични фактори.

Съществуват няколко проблема при това оригинално схващане. Най-важният е, че „ползите“ наблюдавани при много малките дози от токсични фактори идват на цената увреждане на други места (2, 3, 9).

Хормезисните дози от диоксин (TCDD) например, е известно да намаляват честотата на заболяване от рак в хипофизата, матката, панкреаса, млечните жлези и надбъбречните жлези. Но същите дози повишават честотата на заболяване от рак на черния дроб, белия дроб, езика и носните раковини (9). Хормезисните дози от кадмий намаляват в минимални количества (статистически незначими) честотата на тумор на тестисите, но повишават честотата на тумор на простатата(9).

Вместо да се отнася само за предполагаеми полезни адаптации, резултат от вредата на тези малки дози токсични агенти, сега концепцията се прилага за всеки фактор, който показва двуфазен (или трифазен) отговор на дозиране, вместо линеарен.  

Това включва всяка стимулация, която изразява нормална крива на отговор на дозирането (както при фигура 1), или крива под формата на парабола като тази:


Fig 2. Изображението е взаимствано от  това изследване

По отношение на хормезиса, кривата от фиг.1 характеризира идеята, че ниски дози от една субстанция са полезни, а по-високи дози са вредни. Кривата от фиг.2 характеризира идеята, че умерени количества от субстанция са полезни, а прекалено малко или прекомерно много са вредни.

Сливането на тези обикновено независими феномени (адаптивния отговор на токсини и дву- или трифазния на отговор на дозирането) довежда до второ определение на хормезиса, което вече не е ограничено до излагане на много малки нива на токсини, а вместо това може да бъде приложено с реално всички фактори на околната среда.

Това е защото фактори, които следват тези криви на реакция са много често срещани, включително всичко – от упражнения до излагане на слънчева светлина, до витамини и минерали. И съгласно оригиналното определение на хормезиса, изследователите отнасят ефектите от факторите, следвайки кривите на отговор на дозирането към отбранителните адаптации в отговор на стрес.

По този начин те предполагат, че ползите от упражненията, кетогенните диети, калорийното ограничаване, излагането на слънчева светлина, горещина или студ, дори и от есенциални нутриенти като вода, витамини и минерали, са в резултат от стреса, или „хормезисните ефекти“, които те може би притежават (4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13).

Привържениците на идеята за хормезиса предполагат, че стресът причинен от тези фактори кара тялото да се адаптира по начин, по който да го предпази при бъдещи стресови ситуации. Предполага се, че този процес е полезен за организма и се изразява в: производството на атниоксиданти, възстановяване на увредени молекули на ДНК, автофагия (рециклиране на клетъчните компоненти), удължаване продължителността на живота, подобрена митохондриална функция, повишена резистентност към стрес, изцяло подобрение на здравословното състояние.

Съществува дори и трета дефиниция на хормезиса, където изцяло се игнорира компонента на стреса, а хормезисните фактори се определят единствено на основата на не-линеарни криви на реакция на дозата(13).

На кратко обобщението на идеята за хормезиса е следното: малки количества стрес са полезни за здравето, тъй като подобряват защитните механизми на тялото в реално всички условия на околната среда.

За да можем да докажем недостатъците на тази концепция, първо трябва да се изследва взаимовръзката между стреса и адаптацията.

Стрес и адаптация.

Всеки един стимул има уникален, специфичен ефект върху нашата физиология. Например упражненията причиняват напрежение върху мускулно-фасциалната ни система, излагането на слънчева светлина  потиква производството на витамин D от холестерол…Стимулите също споделят генерализиран ефект. Той се случва на био-енергетично ниво. Всички стимули повишават употребата на енергия до някакво ниво и това се нарича ефект на стресора. Освен това, стимулите могат освен да повишат, така и да понижат производството на енергия.

Отговорът на организма на стимулите се случва чрез процеса на адаптация. Телата ни постоянно се адаптират, отговаряйки на всеки един стимул, за да могат да се приспособят към средата, в която живеят. Този процес на адаптация зависи от специфичните и енергийни ефекти на стимула, както и от нашата вътрешна среда.

Адаптацията ни е уникална за всеки един стимул. Ако сме изложени на слънчева светлина, кожата ни потъмнява чрез повишаване на производството на меланин и така не изгаряме много бързо. Ако правим физически упражнения, мускулите увеличават масата си и нервно-мускулните връзки се подсилват, което им позволява да произвеждат повече сила. Ако сме в среда с много висока температура, обемът на кръвта се повишава, за да можем да се потим повече с цел да се охлаждаме.

Нашата адаптация към био-енергийните ефекти на стимулите, от друга страна, е директно свързана с нашия собствен енергиен баланс, т.е. баланса между разхода и прихода на енергия в нашите тела.

Енергията задвижващата сила за здравето и е необходима за абсолютно всички процеси. Когато сме в състояние на енергиен дефицит, тялото реагира  с генерализиран отговор, наречен стресови отговор, или просто „стрес“, което първично се характеризира със секрецията на стресови хормони.  Те регулират производството на енергия, която да компенсира енергийния дефицит и в резултат на това да продължи да функционира.

(Важно е да се отбележи, че този стрес не е същият като „психологическия стрес“, който е емоционалния отговор на индивида. Въпреки това, емоционалният отговор също може да е причинен от стрес или да е причина за стрес.)

И така, повишеният разход на енергия, или потискането на енергийното производство в отговор на всеки стимул може да причини енергиен дефицит, който води до стрес. С течение на времето, в отговор на този дефицит, тялото се адаптира чрез редукция на енергията, която то употребява и произвежда, за да може да консервира „гориво“ и да оцелее. Това ни прави по-подготвени за справяне с бъдещи стресови ситуации, но на цената на забавяне на функции от високо ниво. Адаптацията е задвижвана от повишение в нивата на стресовите хормони през времето.

Ако вместо това имаме излишък от енергия, се адаптираме чрез повишаване на количеството енергия, което употребяваме, което подобрява функционирането на мозъка, храносмилателната система, имунната система и други важни функции. Тялото също ще благоприятства производството на енергия, вместо нейната консервация, което позволява по-нататъчното подобряване на тези функции и повишаване на общия запас от енергия, от който можем да се възползваме по време на по-малки стресови стимули и от там нататък да  редуцират неблагоприятните адаптации.

Заради тези механизми тялото винаги ще е способно да се адаптира към стреса по начин, по който ще поощрява консервирането на гориво и енергия и в последствие ограничава функциите от високо ниво. Трябва да се има предвид, че количеството енергия, с което разполагаме и  което ни е необходимо да се справим със стресорите ще определи обхвата на тези адаптации.

Когато анализираме ефектът на стимула, трябва да измерим вредните и полезни специфични влияния и да ги съпоставим към стрес – промотиращите или стрес-потискащите био-енергийните ефекти. Също така трябва да вземем предвид, че те могат да бъдат кумулативни. За да е възможно да се определи тоталния стрес върху организма, трябва да вземем предвид био-енергийните приноси от всички фактори на средата на живот.

Хормезис и адаптация

Според хормезиса специфичните ефекти на определени токсични агенти (като йонизираща радиация, метил-живак и т.н.) предизвикват полезен адаптивен отговор на организма. С други думи, щетите, които те нанасят подобряват защитите на тялото. И така, хормезисът се трансформира в идеята, че промотиращите стрес ефекти на всички фактори (напр.  фастинга, спортуването, витамините, водата) водят до полезни за здравето адаптивни реакции.

В основата на двете дефиниции е идеята, че адаптивните защитни реакции, причинени от стрес или увреждане, подобряват нашето здраве и ни позволяват да функционираме оптимално. На повърхността това може да звучи логично, но всъщност е редукционистична неправилна характеристика на адаптацията.

Част от тази погрешна характеристика се дължи на липсата на разбиране на процесите на био-енергетиката и предположението, че излишъкът от енергия е вреден. Това е често срещана погрешна интерпретация. Например като причина за затлъстяването се посочва „прекомерното захранване“ или „излишък от енергия“, докато това състояние се характеризира с липса на енергия, както и всяко друго хронично заболяване.

Както стана ясно, излишъкът от енергия всъщност ни позволява да се адаптираме по-добре към околната среда по начин, по който се подобрява нашата обща функция за разлика от  случаите, в които сме изложени на стресираща, изискваща големи количества енергия околна среда.

Това означава, че вместо да разширяваме нашите запаси от енергия и да имаме една високо-функционална система, ние използваме нашата енергия да се справяме със стресорите от околната среда и да консервираме „гориво“, за да сме готови  да се борим стресовите ситуации в бъдеще.

Както казва д-р Рей Пийт:“ ако средата, в която живее организма е богата на ресурси, той ще развие капацитет с тенденция да увеличи на максимум възможностите си да взаимодейства конструктивно.“ Обаче, „ отбранителните реакции, които просто осигуряват оцеляването често деградират функционирането на индивида.“ (1).

И така, целия адаптивен модел заложен в основата на хормезиса е погрешен – адаптацията към стреса повишава нашата способност да се справяме с него, но това се получава на цената на деградацията на нашия общ функционален капацитет.

В тази статия сме поставили основата на втората част от тази поредица, където ще разгледаме изследванията, подкрепящи хормезиса и ще идентифицираме основните му недостатъци. Ще разгледаме и множеството неправилни приложения, получени в резултат на недостатаците на това изследване, включително кетогенни диети, периодично гладуване, ограничаване на калориите и други. И накрая, ще проучим защо стресът е по своята същност вреден, но защо може да не искаме да избягваме всичко, което причинява стрес.