fbpx

Този съвет чуваме под различни форми: „Прави повече кардио упражнения, за да отслабнеш“, „Приемай с 500 калории по-малко всеки ден и ще загубиш половин килограм от мазнините по тялото за една седмица“ и други подобни като „Пий повече вода, за да се чувстваш сит“ и „Приемай храни, съдържащи малко калории като зеленчуци и салати“…

Тези изрази са толкова общоприети, че са се имплантирали като истина: ако искаме да редуцираме мазнините, просто трябва да ядем по-малко и да тренираме повече, толкова е просто!

Ако беше толкова просто наистина, защо толкова много хора са с наднормено тегло и затлъстяване? Защо хората се измъчват, повечето през целия си живот да намаляват мазнините и да са слаби?

След многобройните опити, със сигурност може да се каже, че тази истина не е истина въобще. Може би, тя е върнала обратно цялата здравна и фитнес индустрия с век назад. Още по-важното, играе негативна роля в разбирането за здравословен начин на живот на цели поколения.

Идеята да се храним по-малко и да тренираме повече с цел да намалим мазнините по тялото седи в основата на концепцията на калорийния баланс, или баланса между калории вътре-калории вън. Това е прост проблем с прост отговор: приемаме по-малко калории и изразходваме повече.

До къде ни довежда това? Постоянно лишение, постоянно насилване да тренираме, постоянно не постигаме желаните резултати, за които хвърляме толкова усилия. Още по-лошо: оставаме в постоянно състояние на ненаситност, изтощение  и разрушено здраве.

Простото логическо уравнение: Ако приемаме по-малко калории и изразходваме повече, би трябвало да отслабнем. Защо не се получава? Това уравнение игнорира всичко, което ни отличава от калкулиращи калории машини. Не съществуваме във вакуум. Живеем в разнообразна, постоянно променяща се среда. Това, което отличава живите организми е възможността за адаптация към средата. Ако човешкото тяло усеща, че навън е прекалено топло, повишава скоростта си на потене и кръвоснабдяването на кожата, за да не прегрее. А какво се случва, когато тялото усеща, че няма достатъчно енергия, силата която захранва всяка една негова клетка? Опитва се да консервира колкото се може повече енергия.

Как това е свързано с по-малкото хранене и повечето тренировки?

В резултат на по-малкото хранене намаляват хранителните вещества ( както и калориите), от които тялото може да създава енергия. Повечето тренировки ни карат да изразходваме съответно повече енергия. С други думи, сме в състояние на понижена доставка на енергия, но и на повишена енергийна нужда.

За да можем да се адаптираме към този енергиен дисбаланс, първо тялото се опитва да консервира колкото се може повече енергия, чрез редуциране на нейната употреба и повишаване на нейната продукция (1234567). В същото време, енергийният дисбаланс ни кара да се чувстваме гладни и уморени, подтиква ни да се храним и да почиваме, за възстановяване на баланса между енергийна нужда и енергийно захранване. Намираме се в състояние на ниско – енергиен статус.

Ако продължим да се храним по-малко и да тренираме повече, тялото изпада в стрес  (8). Не психически стрес, а във физиологичен.

Когато сме в състояние на физиологичен стрес, тялото започва да изразходва енергийните си запаси за спешни нужди (мазнини, мускули, други тъкани) и започва още повече да намалява скоростта на метаболизма, или енергийното производство. Ако това продължи хронично, е възможно да редуцираме телесните мазнини (заедно с мускулите и другите тъкани), тъй като тялото ги използва като енергиен източник за екстремни ситуации. Но загубата на телесни мазнини се случва на много висока цена.

Цената на енергийния дисбаланс

Хроничният енергиен дисбаланс, или състоянието на недостатъчна енергия , довежда до постоянно бавен метаболизъм с намалено оползотворяване на енергия. Нуждите от енергия са занижени и тялото съхранява колкото се може повече от нея (1234567, 9).

Тази комбинация оставя малки количества достъпна за оползотворяване енергия. В това състояние всяка една клетка на тялото не може да функционира правилно. Мозъкът не работи бързо, мисълта не е ясна, кожата и косата не са здрави, имунната система не функционира оптимално. Този енергиен дисбаланс води до разруха на всички телесни системи и до много хронични отклонения в здравословното състояние, които са чест проблем на съвременното общество.

Друг основен проблем е повишената вероятност за наддаване на още телесни мазнини. Мазнините служат като резервен енергиен запас в тялото. Когато е в енергиен дисбаланс, вместо да набавя енергията си от храна, то се опитва да съхрани хранителните вещества под формата на мазнини, за да може да се справи с евентуален бъдещ стрес (10, 11). С други думи, ако започнем да гладуваме и не правим физически упражнения има по-голям шанс да напълнеем.

И така, възможно ли е да намалим телесните мазнини, ако се храним по-малко и тренираме повече? Да, разбира се.

Но истинският въпрос е: Можем ли да отслабнем без да чувстваме постоянен глад и умора, тренирайки постоянно и компрометирайки здравето си?

Краткият отговор е ДА.

Нека поставим нещата по този начин: Ако приемаме по-малко калории и тренираме повече води до енергиен дисбаланс, тогава приемането на повече калории и по-малко физически упражнения би трябвало да водят до енергиен баланс, който трябва да подтикне загубата на мазнини. И това е така!

Разбира се, не е толкова просто. Други фактори също имат влияние върху енергийните ни нужди и снабдяване, като например какви и кои храни приемаме, психологичен стрес, сън, както и други фактори на заобикалящата ни среда. Доколкото не се прави прекомерно, физическата активност има много ползотворни влияния, включващи подобряване на енергийното производство.

Единият от компонентите на диетата, който влияе върху нуждите ни от енергия и снабдяването ни с нея е количеството въглехидрати, мазнини и протеини, които приемаме.

Share This