До сега повечето от нас са чували за стотиците ползи от употребата на кокосовото масло, както и за невероятната детоксикираща сила на чистата Зеолитна вода. Ние сме съвременници на ядрената катастрофа във Фукушима и знаем за причинените от нея в световен мащаб щети. 9 месеца след събитията във Фукушима, заболяванията от хипотиреоидизъм при малките деца се увеличава с 26% в Калифорния, САЩ, в сравнение с предходната година. [1].
Въпреки, че официално продължава да се отрича мащаба на последствията от ядрената катастрофа, много хора се обръщат към употребата на медицински доказаните ползотворни естествени субстанции като кокосовото масло и зеолитна вода за поддържане на здравето на щитовидната жлеза, на фона на увеличаващите се нива на радиация в околната среда.
Радиацията и щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза контролира колко бързо тялото оползотворява енергията, произвежда протеини и е отговорна за чувствителността на организма към други хормони. Жлезата произвежда есенциалните Т3 и Т4 тироидни хормони, които регулират растежа и скоростта на функциите в много телесни системи. Тези регулиращи хормони са частично изградени от йод. Когато радиоактивния изотоп йод -131 навлезе в организма, той се абсорбира от кръвта и тялото погрешно реагира на него като на нормален йод. В последствие се акумулира в щитовидната жлеза, където предизвиква мутации и унищожава клетки, бидейки канцерогенен за тъканите и на обкръжаващите органи.
След аварията във Фукушима, в изследване през ноември, 2013г на Fukushima Medical University , проведено с 200 000 деца се установява, че 59 от тях вече са развили рак на щитовидната жлеза! При такава популация, нормата на заболели би трябвало да е 1 или 2 деца. Изследователите също са тествали децата за пред-ракови кисти и възли и установили, че 56% от тях имали канцерозни бучки в щитовидните си жлези. Това са над 110 000 деца в непосредствената на аварията във Фукушима територия. [2]
Основна причина за заболяване на щитовидната жлеза е излагането на радиация, в частност на радиоактивния изотоп йод-131. Той има едва 8-дневен полу-живот (което означава, че неговата радиоактивност намалява на половина на всеки 8 дена). Твърди се, че докато стигне до западния бряг на САЩ, този радиоактивен елемент няма да представлява опасност за хората там, но резултатите говорят друго.
Очевидно най-застрашени са децата, новородените и особено екстремно чувствителните клетки на развиващите се зародиши в утробата, дори при сравнително малки радиационни дози. Добавянето на йод ще е от основна помощ за блокирането на абсорбцията на йод-131. Ако в тялото има достатъчно достъпно количество атомен йод (биологично достъпна форма от колоиден йод), то няма да има нужда или тенденция да абсорбира от радиоактивния йод-131, когато той навлезе в организма.
Заболяванията на щитовидната жлеза стават все по-често срещани, не само заради излагане на радиация при ядрена авария или военни операции, но и при медицински радио-терапевтични лечения. В доклад в US National Library of Medicine, озаглавен „ Радио-терапевтично индуцирани разстройства на щитовидната жлеза“ се казва: „ Първичният хипотиреоидизъм, най-често срещаната индуцирана от радиация дисфункция, засяга 20-30% от поциентите, в последствие на лечебна радио-терапия в областта на врата, като приблизително половината от събитията се случват в рамките на първите 5 години след терапията. Относителният риск за предизвикан от радиация рак (основно добре диференцирани тумори) е 15-53 пъти по-висок от този на не-облъчените пациенти.“ [3]
Друго шокиращо изследване върху радиационното лечение, публикувано в списание “Stem Cells”, с автори от UCLA’s Jonsson Comprehensive Cancer Centre Department of Oncology, разкрива, че: „Въпреки, че се унищожават половината от всички туморни клетки по време на лечение, радио-терапията при рак на гърдата трансформира други ракови клетки в стволови ракови клетки, които са много по-трудни за унищожаване. Радиационно-индуцираните стволови клетки имат 30 пъти по-висока способност да формират тумори, в сравнение с не-облъчените клетки при пациенти с рак на гърдата.“ [4]
Ясно е, че излагането на радиация, дори при нива, смятани за „безопасни“ от общата медицина, може да има катастрофални ефекти върху физическото здраве.
За радост съществуват начини, по които могат да се елиминират радиоактивните токсини от тялото.
Зеолит: Шампионът в премахването на радиоактивните частици
За зеолитите е отдавна доказано, че абсорбират радиоактивните частици, включително цезий-137, стронций-90 и йод-131. В Чернобил са разпръскват 500 000 тона зеолит в реакторите, за да се спре разпространението на радиоактивните частици. Зеолит се прибавя в детските бисквити за блокиране на радиационната абсорбация. Зеолит се добавя във фуража за храна на добитъка за превенция срещу навлизането на радиоактивните частици в нея. [5]
Зеолитът също може да абсорбира и премахва тежките метали като живак, олово, кадмий и арсен от тялото, баласира рН и възстановява тялото към балансирано здравно ниво.
За зеолита също е известно, че активира гена р21 в раковите клетки, предизвикващ ги да се самоунищожат. [7]
Всички тези действия на зеолитите се упражняват без да премахват никакви важни хранителни вещества или без да се предизвикват странични ефекти. Ето защо зеолитната вода се припознава като безвредна от американската агенция по храните и лекарствата.
Кокосовото масло: Съвременен герой в грижата за здравето.
Живеем в свят, в който вредните за метаболизма поли- ненаситени масла, като соевото и растителното масло, са употребявани ежедневно. Те могат да бъдат открити в почти всеки продукт.
Д-р Рей Пийт е физиолог, който от 1968г изследва прогестерона и подобни хормони. Той твърди, че се наблюдава внезапно повишение в употребата на поли – ненаситени мазнини в храненето след Втората Световна Война, което довежда до много промени при хормоните в човешкото тяло.
„Най-добре познатите ефекти на поли – ненаситените масла са свързани с тяхното вмешателство във функцията на щитовидната жлеза. Тези масла блокират секрецията на хормони, тяхното движение в циркулационната система и реакцията на тъканите към тях. Когато тироидните хормони са в дефицит, тялото е основно изложено на повишени нива на естроген. Тироидните хормони са от основно значение за производството на „защитни хормони“ – прогестерон и прегненолон, а те са в понижени количества, когато има вмешателство във функцията на щитовидната жлеза. Тироидните хормони са необходими при усвояването и елиминирането на холестерола и когато съществува смущение във функцията на жлезата, неговите нива се повишават.“
Причината, поради която поли-ненаситените масла са толкова вредни е, че те са съставени от дълги вериги мастни киселини – триглицериди (LCT). Те подтикват повишаването на телесните мазнини и се употребяват като добавка в храната на селскостопанските животни за угояване. Дълго-верижните мастни киселини влошават функцията на щитовидната жлеза, тъй като се окисляват бързо и гранясват. Когато те са налице окислени и гранясали, пречат на преобразуването на хормоните Т4 и Т3 в черния дроб. Ако това преобразуване не случи, тялото не произвежда ензими, които спомагат за преобразуването на мазнината в енергия – симптом на хипотиреоидизъм.
Кокосовото масло е наситена мазнина. Съдържа средно-верижни масти киселини (триглицериди MCT) и подтиква загубата на тегло и повишава скоростта на метаболизма.
Д-р Рей Пийт казва: „Когато маслата се натрупват в тъканите, те са с много по-висока температура и са по-директно изложени на кислород, който подтиква тяхното по-бързо окисление. Окислителните процеси мога да увредят ензимите и други части от клетките, особено тяхната способност да произвеждат енергия. Ензимите, които разграждат протеините са потиснати от поли-ненаситените мастни киселини, а те са необходими не само при храносмилането, но и за производството на тироидните хормони, премахването на запушвания в съдовете, имунитета и основната адаптивност на клетките.
Рискът от образуването на запушвания на съдовете, възпаление, имунен дефицит, шок, стареене, затлъстяване и рак се повишава. Тироидните хормони и прогестерона се понижават.
След като ненаситените масла блокират протеиновото разграждане в стомаха, ние не усвояваме достатъчно количества хранителни вещества, дори и ако се „храним добре“. Съществуват множество промени в хормоните, причинени от поли-ненаситените мастни киселини.
Кокосовото масло е уникално с неговите възможности да предотвратява натрупването на телесно тегло и лекува затлъстяването. То се метаболизира бързо и функционира като антиоксидант.“
Кокосовото масло е невероятно стабилно като съединение и ето защо то не натоварва организма с оксидативен стрес. То няма нужда да се разгражда от ензими както дълго-верижните мастни киселини, съдържащи се в другите растителни масла.
Чери Калбом, клиничен нутриционист и автор от Вашингтон твърди: „Черният дроб се уврежда от окислени и гранясали масла, които предизвикват щети върху клетъчната мембрана на клетките му. Черният дроб е мястото, където се извършва преобразуването на Т3 и Т4. Елиминирането на дълго-верижните мастни киселини от диетата и замяната им с средно-верижни, съдържащи се в кокосовото масло, с времето ще се подпомогне изграждането на клетъчните мембрани и ще повиши ензимната продукция и преобразуването на Т3 и Т4 хормони.“ [6]
Кожата – нашата външна бариера. Друг начин тялото да се облагодетелства от лековитите качества на кокосовото масло и зеолит е чрез транс-дермална абсорбция. Човешката кожа е като плътна тъкан, привидно непроницаема, но пореста от микроскопски поглед. Съществуват хиляди пори на всеки квадратен сантиметър кожа, абсорбиращи всичко, което се приложи върху нея директно в кръвния поток и лимфната система. Кожата може да бъде използвана за байпас на храносмилателната система и да пренася активни съставки в тялото.
Като най-големия орган в човешкото тяло, кожата има силен потенциал за пренасяне на полезните вещества от кокосовото масло и зеолита директно там, където то има най-голяма нужда.
Трябва да се фокусираме върху това да абсорбираме правилните субстанции през устата и кожата. Чрез употребяването на зеолит премахваме радиоактивните частици, тежките метали и други токсини от телата си, а готвенето с и прилагането върху кожата на кокосово масло подпомага функцията на щитовидната жлеза, поддържане на нейното оптимално здраве и предпазване от вредните ефекти на радиацията в околната среда.
