fbpx

ЧАСТ 2

Хипотиреоидизмът се диагностицираше чрез оценяването на симптомите и употребата на базови диагностични тестове, всичките от които се фокусират върху метаболизма. Хипотиреоидизмът и липсата на енергия вървят ръка за ръка. Докторите обръщат внимание на симптомите като постоянната умора, измерват метаболитната скорост на пациента, температурата, пулса и рефлексите. Ако тези измервания предполагат хипотиреоидизъм, на пациентите се дават малки дози от животински тироидни хормони докато симптомите им не се подобрят, както често се случва. По това време се знаеше, че заболяването е доста често срещано, засягащо 40% от населението.

В последствие се установява, че щитовидната жлеза произвежда няколко хормона, като главните са Т3 и Т4.

  • Тз е активен и е с кратък живот – той подтиква клетките да повиши скоростта на метаболизма, или енергийната продукция, а после бързо се разпада.
  • Т4 е неактивен и с дълъг живот. Сам по себе си няма голям ефект. В определен момент той се превръща в Т3 – активния тироиден хормон.

Количеството на произведените Т3 и Т4, както и конвертирането на Т4 в Т3, са ключовите аспекти на метаболитната функция. И двата аспекта са основно повлиявани от енергийния статус на организма.

Ако тялото притежава големи  запаси от енергия и не изисква усвояването на големи количества от нея, то няма нужда да консервира енергия. Така, то работи на пълна скорост, нещо като „режим на висока производителност“. Щитовидната жлеза произвежда много тироидни хормони и преобразуването на Т4 в Т3 работи ефективно, което поддържа високо-скоростен метаболизъм.

В другата ситуация обаче, когато имаме малки количества доставки на енергия и в същото време имаме нужди от големи количества – т.е. тялото е в недостиг, то е в състояние  „режим на ниско енергиен статус“ и започва да консервира енергия. Това блокира отпускането на тироидни хормони и преустановява преобразуването на Т4 в Т3. Резултатът е забавяне на метаболизма.

Взаимовръзките между щитовидната жлеза, нейните хормони и енергийния баланс са неделима част от разбирането ни за хипотиреоидизма. Откриването обаче на TSH – хормонът, произвеждан от хипофизата, напълно го променя, и то в негативен аспект.

Тироид – стимулиращият хормон (TSH) се произвежда от хипофизната жлеза. Неговата функция е да стимулира щитовидната жлеза да произвежда повече Т3 и Т4. Той го прави чрез  негативен механизъм на обратната връзка: когато Т3 и Т4 са с високи нива в организма се произвежда по-малко TSH, а когато са в по-ниски нива се произвежда повече TSH.

И така, в случаите на ниски нива на Т3 и Т4, както е при ниско-енергиен режим, ТSH е в по-високи количества. При режим на високо-енергиен статус важи обратното.

Нивата на TSH изглежда са добър индикатор за определяне на хипотиреоидизъм, базирано на посочените по-горе процеси. Тъй като лесно може да се измери с кръвен тест, това става стандартен диагностичен метод за установяване на заболяването. Междувременно другите симптоми и диагностични тестове остават позабравени.

Въпреки това, TSH не е  достатъчно директна мярка за измерване на функцията на щитовидната жлеза и метаболитния статус. Например, инфекциите, кофеинът и хроничният стрес също могат да понижат нивата на TSH, дори когато тироидните хормони са ниски. С други думи, TSH може да бъде в „нормални граници“ и в същото време да сте в хипотиреоидно състояние.

В резултат на това се отбелязват две опасни тенденции:

  1. Много хора с хипотиреоидизъм остават не диагностицирани, тъй като техните нива на TSH са в „нормални граници“.
  2. Хормоно – заместителната терапия, която съдържа само Т4 (като Synthroid или левотироксин) заместват медикаменти, които съдържат и Т4 и Т3.

Как тази обвързаност с нивата на TSH довежда до промяна в медикаментозното лечение?

Тироидният хормон Т4 понижава нивата на TSH (негативен механизъм на обратната връзка). Така че, приемайки хормоно-заместителни медикаменти, които съдържат само Т4 причияват понижаване на нивата на TSH, което може да изглежда, сякаш състоянието на хипотиреоидизма се подобрява. Но, както знаем, Т4 е неактивният тироиден хормон.

Въпреки, че щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони, Т4 може и да не се преобразува ефикасно в Т3, метаболизмът да не повиши скоростта си, а въпреки това да се счита, че Т4 медикаментът работи! Не само, че той не работи, тези лекарства често понижават скоростта на метаболизма дори повече, тъй като редуцират производството на Т3.

Т4 понижава нивата на TSН, което редуцира количествата на Т3 и Т4, които произвежда щитовидната жлеза. В допълнение, имайки по-висок Т4 в сравнение с Т3, действа като сигнал за ниска енергия, което на свой ред потиска преобразуването на Т4 в Т3, за да може тялото да започне да я консервира.

Хашимото: причини и възможни лечения!

Прочети съвеите на Haidut за решение на проблема!

И така, ако Т4 сам по себе си може още повече да понижи скоростта на метаболизма и да задълбочи симптомите, тогава защо един медикамент, съдържащ Т4 и Т3 не би бил перфектното лекарство за хипотиреоидизъм?

Отговорът е и да, и не. Т4 и Т3 е много по-добра комбинация, отколкото само Т4. Т3 стимулира метаболизма, което повишава производството на енергия. На свой ред това позволява Т4 да се конвертира ефективно в Т3, което още повече подобрява метаболизма и енергийните доставки.

Тук проблемът е: необходимо е много повече от тироидни хормони за процеса на производството на енергия. Повишаването на енергийните доставки в организма е само една част от подобряване на енергийния баланс и състоянието на хипотиреоидизъм.

Енергийният дисбаланс има два компонента: относително високи енергийни нужди и относително ниски енергийни доставки. Енергийните нужди представляват всички процеси, за които тялото изисква енергия – храносмилане, тичане, мислене… Енергийните доставки се набавят от храната, която приемаме  и витамините, минералите и други съставки.

Разбирането как да повишим енергийните доставки и да понижим енергийните нужди е от главно значение за подобряване, или дори излекуване на хипотиреоидизма.

Share This