Cholesterol - the madness continues

Наративът срещу холестерола е издъно дискредитиран през последните две десетилетия, дори и в Dietary Guidelines for Americans премахват досегашните си диетични лимити за приема на холестерол, заради липсата на подкрепящи доказателства (въпреки, че все още препоръчват приемането на възможно най-малки количества) (1). Повечето хора все още отбягват храни, съдържащи холестерол, като яйца и червено месо, а изключително вредните и опасни медикаменти за понижаване на холестерола са все още най-предписваните в САЩ (2).

Войната срещу холестерола започва с разпространение на твърдението, че високите му нива в кръвта формират плаки, причиняващи инфаркти. Това довежда до препоръки за намаляване на приема на холестерол с храненето, което се случва и до ден днешен.

Не само, че холестеролът не спомага за натрупването на плаки и не е причинява инфаркти, а всъщност има защитна роля срещу тях и е един от най-важните защитни вещества в тялото. 

Холестеролът не причинява сърдечни заболявания

В последният половин век се положиха много усилия за свързването на холестерола със сърдечните заболявания, но за това няма научни доказателства . Въпреки това обаче се продават огромни количества медикаменти за понижаване нивата на холестерола.

Най-влиятелното изследване, което някога е правено върху сърдечните заболявания показва, че нивата на холестерола между хората, които развиват сърдечно заболяване и тези, които не развиват, са почти едни и същи (3). В други изследвания се открива, че при хората с по-високи нива на холестерол вероятността да умрат от сърдечно заболяване е малка, както и при тези, които имат сърдечно заболяване и високи нива на холестерол(4, 5, 6, 7, 8).

Количествата холестерол, които приемаме с храната нямат особено влияние върху нивата му в кръвта, а от там и за развиването на сърдечно заболяване (9, 10). Тялото произвежда собствен холестерол, а този, който консумираме има много малък ефект върху количеството му в организма.

Всъщност, тялото използва между 1,000 и 2,000 mg холестерол на ден, а ако редуцираме приема му чрез  храната, в отговор то просто произвежда още. Така че, не само, че нивата на холестерола нямат връзка с развиването на сърдечни заболявания, но и приемането на богати  на него храни не повлияват нивата му в организма.

Но не са ли плаките, които запушват артериите и причиняват инфаркти съставени от холестерол?

Да, частично. Холестеролът е жизненоважна част от имунната система. Частта от него, която се открива в артеросклеротичните плаки представлява защитен елемент, а не причина за запушване (11). Полиненаситените мазнини и техните метаболити, от друга страна, също са откриват в плаките  и допринасят за окислението и възпалението (12, 13, 14, 15).

Нивата на холестерола, плаките и сърдечните заболявания не са повлиявани от количествата холестерол, който поемаме с храната, а от метаболизма. 

Холестерол и метаболизъм

Нивата на холестерола се повлияват от много различни променливи, но факторът с най-голям ефект е метаболизма. Тази взаимовръзка е известна от век насам и въпреки това в момента широко се игнорира (16, 17, 18).

Когато метаболизмът е бърз, произвеждаме повече холестерол. Също така употребяваме повече холестерол за производството на защитните стероидни хормони ( и за други нужди), което намалява нивата на холестерола в кръвта (18).

Обратният процес се случва, когато метаболизма е бавен. Произвеждаме по-малко холестерол и използваме по-малко за производството на защитните хормони, оставяйки по-големи количества от него в кръвта (18).

Докато по-големите количества холестерол в кръвта не са опасни сами по себе си, те са представители на бавния метаболизъм, който е проблем и е свързван с развиването на сърдечни заболявания(19, 20). В този случай тялото използва по-малки количества холестерол, което също е проблем, тъй като се лишава от благотворните му ефекти.

Защитните ефекти на холестерола

Холестеролът е един от нутриентите с много важна защитна функция, намиращи се в нашето тяло. Жизненоважен е за мозъчната функция, имунната система, храносмилането, също така е прекурсор на изключително важните стероидни хормони. В мозъка се съдържа 25% от целия холестерол в тялото, тъй като е много важен за неговото функциониране(21). Ниският холестерол е асоцииран с нарушена когнитивна функция, депресия и влошено психично здраве(22, 23).

Холестеролът също играе основна роля в имунната функция. Той е способен да предотврати инфекции и да се пребори с вредни токсини като ендотоксина (11, 24, 25).

Във връзка с защитните ефекти на холестерола, наличието на ниски нива в кръвта или употребата на медикаменти, които го понижават се свързват с повишен риск от рак и смъртност (26, 27).

Имаме нужда от холестерол и няма нужда да избягваме храни, които го съдържат (яйца, животински продукти) или които повишават продуктивността му в организма (захар, saturated fat). Всъщност холестерол-продуциращите и подкрепящите метаболизма ефекти на тези храни ги правят едни от най-добрите в здравословно отношение. Ако имате висок холестерол трябва да търсите проблема в бавния метаболизъм, а не в храните. Медикаментите за понижаване на холестерола не са начинът за лечение.

Яжте по 3 ябълки или круши на ден и отслабнете с няколко килограма

КЪМ СТАТИЯТА

Ограничаването на приема на цистеин и метионин може да помогне за лечението на затлъстяването, без да се налага увеличаване на физическата активност

КЪМ СТАТИЯТА

Революционен поглед върху рака: Метаболитен, а не само генетичен проблем

КЪМ СТАТИЯТА

Хидроксиапатит в оралната грижа: Преглед на ползите, механизма и сравнение с флуорида

КЪМ СТАТИЯТА

How many fresh oranges do you need to cleanse your liver of fat?

КЪМ СТАТИЯТА

Chronic stress lowers dopamine and causes mental illness

КЪМ СТАТИЯТА

Estrogen and cortisol, not androgens, suppress immunity

КЪМ СТАТИЯТА

Inhibition of aromatase (to reduce estrogen) can lead to treatment of stomach cancer.

КЪМ СТАТИЯТА