fbpx //*** post tags***/

Наративът срещу холестерола е издъно дискредитиран през последните две десетилетия, дори и в Dietary Guidelines for Americans премахват досегашните си диетични лимити за приема на холестерол, заради липсата на подкрепящи доказателства (въпреки, че все още препоръчват приемането на възможно най-малки количества) (1). Повечето хора все още отбягват храни, съдържащи холестерол, като яйца и червено месо, а изключително вредните и опасни медикаменти за понижаване на холестерола са все още най-предписваните в САЩ (2).

Войната срещу холестерола започва с разпространение на твърдението, че високите му нива в кръвта формират плаки, причиняващи инфаркти. Това довежда до препоръки за намаляване на приема на холестерол с храненето, което се случва и до ден днешен.

Не само, че холестеролът не спомага за натрупването на плаки и не е причинява инфаркти, а всъщност има защитна роля срещу тях и е един от най-важните защитни вещества в тялото. 

Холестеролът не причинява сърдечни заболявания

В последният половин век се положиха много усилия за свързването на холестерола със сърдечните заболявания, но за това няма научни доказателства . Въпреки това обаче се продават огромни количества медикаменти за понижаване нивата на холестерола.

Най-влиятелното изследване, което някога е правено върху сърдечните заболявания показва, че нивата на холестерола между хората, които развиват сърдечно заболяване и тези, които не развиват, са почти едни и същи (3). В други изследвания се открива, че при хората с по-високи нива на холестерол вероятността да умрат от сърдечно заболяване е малка, както и при тези, които имат сърдечно заболяване и високи нива на холестерол(4, 5, 6, 7, 8).

Количествата холестерол, които приемаме с храната нямат особено влияние върху нивата му в кръвта, а от там и за развиването на сърдечно заболяване (9, 10). Тялото произвежда собствен холестерол, а този, който консумираме има много малък ефект върху количеството му в организма.

Всъщност, тялото използва между 1,000 и 2,000 mg холестерол на ден, а ако редуцираме приема му чрез  храната, в отговор то просто произвежда още. Така че, не само, че нивата на холестерола нямат връзка с развиването на сърдечни заболявания, но и приемането на богати  на него храни не повлияват нивата му в организма.

Но не са ли плаките, които запушват артериите и причиняват инфаркти съставени от холестерол?

Да, частично. Холестеролът е жизненоважна част от имунната система. Частта от него, която се открива в артеросклеротичните плаки представлява защитен елемент, а не причина за запушване (11). Полиненаситените мазнини и техните метаболити, от друга страна, също са откриват в плаките  и допринасят за окислението и възпалението (12, 13, 14, 15).

Нивата на холестерола, плаките и сърдечните заболявания не са повлиявани от количествата холестерол, който поемаме с храната, а от метаболизма. 

Холестерол и метаболизъм

Нивата на холестерола се повлияват от много различни променливи, но факторът с най-голям ефект е метаболизма. Тази взаимовръзка е известна от век насам и въпреки това в момента широко се игнорира (16, 17, 18).

Когато метаболизмът е бърз, произвеждаме повече холестерол. Също така употребяваме повече холестерол за производството на защитните стероидни хормони ( и за други нужди), което намалява нивата на холестерола в кръвта (18).

Обратният процес се случва, когато метаболизма е бавен. Произвеждаме по-малко холестерол и използваме по-малко за производството на защитните хормони, оставяйки по-големи количества от него в кръвта (18).

Докато по-големите количества холестерол в кръвта не са опасни сами по себе си, те са представители на бавния метаболизъм, който е проблем и е свързван с развиването на сърдечни заболявания(19, 20). В този случай тялото използва по-малки количества холестерол, което също е проблем, тъй като се лишава от благотворните му ефекти.

Защитните ефекти на холестерола

Холестеролът е един от нутриентите с много важна защитна функция, намиращи се в нашето тяло. Жизненоважен е за мозъчната функция, имунната система, храносмилането, също така е прекурсор на изключително важните стероидни хормони. В мозъка се съдържа 25% от целия холестерол в тялото, тъй като е много важен за неговото функциониране(21). Ниският холестерол е асоцииран с нарушена когнитивна функция, депресия и влошено психично здраве(22, 23).

Холестеролът също играе основна роля в имунната функция. Той е способен да предотврати инфекции и да се пребори с вредни токсини като ендотоксина (11, 24, 25).

Във връзка с защитните ефекти на холестерола, наличието на ниски нива в кръвта или употребата на медикаменти, които го понижават се свързват с повишен риск от рак и смъртност (26, 27).

Имаме нужда от холестерол и няма нужда да избягваме храни, които го съдържат (яйца, животински продукти) или които повишават продуктивността му в организма (захар, наситени мазнини). Всъщност холестерол-продуциращите и подкрепящите метаболизма ефекти на тези храни ги правят едни от най-добрите в здравословно отношение. Ако имате висок холестерол трябва да търсите проблема в бавния метаболизъм, а не в храните. Медикаментите за понижаване на холестерола не са начинът за лечение.

Share This