Темата за хормоните е често коментирана като се говори за здравето, особено в полето на алтернативната медицина.
Дисбалансът в хормоните се смята за причина за множество проблеми, включващи хипотироидизъм, дисрегулация на кръвната захар, акне, пре-менструален синдром, поли-кистоза на яйчниците, наддаване на тегло, нестабилност на настроението, депресия, и др. Като резултат, хормоните стават мишени на разнообразни интервенции.
Храните, хранителните добавки, медикаментите или хормоналните заместители се употребяват „за да се подобри хормоналното здраве“ и да се намери решение за лечението на всеки един от тези проблеми. Но, както много други рестрикционистки тенденции, тази линия на мислене може да ни отдалечи от верния подход.
По същияначин, по който сърцето не може да функционира независимо от мозъка, черния дроб или червата, хормоните не са отделна, независима част от здравето. Всъщност, те са точно обратното.
Хормоните са част от ракциите на тялото към неговата вътрешна среда. Те доставят сигнали, базирани на условията на тази среда, включително за наличностите от енергия, което ни позволява най-добре да се адаптираме към условията, пред които сме изправени. Поради това, че те отговарят на сигналите на вътрешната среда в краткосрочен и в дългосробен план, нашите хормони са директно отражение на общото състояние на здравето ни.
Хормоните и енергийният баланс
Енергията е най-фундаменталната задвижваща сила на нашето здраве. Тя позволява на всяка клетка в тялото да осъществява специфичните си процеси и е основен фактор, от който зависи цялостното функциониране на организма.
Количеството енергия, което ни се предоставя е зависимо и от околната среда, в която живеем. Количеството и вида на храната, която ядем, излагането на слънчева светлина, физическата и умствена дейност и много други фактори на средата определят количествата енергия, която телата ни произвеждат и могат да употребяват.
Спрямо количеството енергия, с което разполагаме, телата ни се променят и адаптират към средата, която ни заобикаля. Тук влизат в действие енергийно-регулиращите хормони.
Хормоните – регулатори на енергията вземат основна част от процеса на адаптация. Те работят като сигнали, които направляват телесните ни функции, въз основата на количествата от налична енергия.
Ако имаме достатъчни количества енергия, тези хормони ще осъществяват възходяща регулация на енергоемките процеси, което ще ни помогне да функционираме оптимално. Но в случаите, когато няма достатъчно енергия, хормоните ще започнат да потискат енергоемките дейности за да се консервира енергия – нещо като работа на режим на „слаба батерия“.
Тези промени ще ни позволят да оцелеем за по-дълъг период от време на ниско-енергиен режим и да процъфтяваме в периодите на високо снабдяване с енергия.
Интензивна регулация на енергийната наличност
Главните хормони, които регулират интензивно енергийната наличност са глюкагон, адреналин или епинефрин и кортизол. Тези хормони също са основни в регулацията на кръвната захар.
Това не е случайно – нашата кръвна захар е един от най-чувствителните индикатори за енергийната ни среда, тъй като е отговорна за доставянето на „гориво“ за мозъка и другите органи от тялото.
Когато наличността от енергия е оскъдна, било то поради ниска кръвна захар, потискане на енергийното производство, или повишената употреба на енергия, тези хормони се секретират (1) . Ето защо се смятат за стресови хормони, тъй като се отделят в случаите, когато тялото е под стрес поради недостатъчна наличност на енергия.
(Категоризацията на тези хормони като „хормони на стреса“ довежда до погрешната идея, че те първично се секретират в отговор на психологичен стрес, но всеки стресор може да повиши консумацията на енергия и да потенциира продукцията на тези хормони. Това включва физическите активности на спорта и упражненията, както и умствената дейност – решаването на проблеми, емоционалността и „психологичен стрес“.)
В отговор на малките наличности от енергия, тези хормони повишават наличността от гориво, чрез повишаване на нивата на кръвната захар и повишаване продукцията на свободни мастни киселини, докато също стимулира енергийното производство, за да може тялото да се справи с дефицита (1, 2, 3, 4, 5) . В резултат на това се чувстваме гладни и започваме да изпитваме нужди от прием на въглехидрати, които да можем да преобразуваме в енергия (1, 6, 7, 8) .
Въпреки това докато адаптивният процес подтиква повишаването на енергийна продукция в краткосрочен план, за да се справи с непосредствените енергийни дефицити, този процес има обратен ефект в дългосрочен план.
Енергийна регулация в дългосрочен план
Ако съществува постоянен недостиг на енергия, нашите тела се адаптират чрез потискане на енергоемките функционални процеси, за да може тялото ни да консервира енергия и да повиши способностите си за оцеляване.
Този процес частично се осъществява чрез директното влияние на стресовите хормони, които биха се секретирали в отговор на постоянния енергиен дефицит. През времето, тези хормони имат директен потискащ ефект върху множество важни процеси, включващи метаболитната, имунната, репродуктивната, когнитивната и храносмилателната функция (8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17) .
Това често се постига чрез повлияване от хормоните на по-високо ниво, които регулират функциите на тялото с течение на времето. Едни от най-важните в този процес са тироидните и репродуктивните хормони (които имат влияние върху повече от просто репродукция).
Тези хормони имат влияние върху на практика всички телесни процеси, включващи метаболитната функция
(18, 19, 20), имунната (21, 22, 23) , репродуктивната, когнитивната (24) , храносмилателната функция (25, 26, 27) , по принцип върху всеки аспект от нашето здраве (28) .
Когато недостигът на енергия е постоянен през времето, продукцията на тези хормони е понижена, което потиска процесите на изброетине функции. Редукцията на тироидните хормони води до повишаването на стресовите хормони по време на дефицит на наличности от енергия. В такива обстоятелства се нарушава преобразуването на Т4 в Т3 (9, 29, 30, 31, 32, 33) и също се намалява производството на репродуктивни хормони (14, 34) .
Докато това изглежда вредно за организма, трябва да се има предвид, че тези адаптивни механизми ни позволяват да оцеляваме в суб-оптимална среда. Ние сме екстремно енергийно-изискващи организми и потискането на функции от високо ниво са адекватни за консервирането на енергия и повишаване на шансовете ни за оцеляване.
Това със сигурност не е идеално за нашето здраве и ето защо повешаването на наличностите от енергия е ключът за подобряване на здравословното ни състояние. При наличието на големи запаси от енергия за по-дълъг период от време се намалява секретирането на стресови хормони, което от своя страна сигнализира за високи запаси от енергия. Това довежда до подтикване производство на тироидни и репродуктивни хормони и позволява на важните функции да се изпълняват безпрепятсвано.
Не убивайте посредника
Хормоните са неделима част от адаптивния процес на тялото, но не са съществената причина за всяка дисфункция. По-скоро те са представители на състоянието на нашата вътрешна среда и на това как телата ни реагират на нейните условия.
Така че е по-правилно да се смятат за симптом на основната функция, също като високата кръвна захар или повишеното кръвно налягане. Например хормоналният дисбаланс не е причина за появата на пре-менструален синдром, дисрегулация на кръвната захар, или други отклонения, по същия начин както високата кръвна захар не е причина за нечия инсулинова резистенстност.
Често неточният фокус върху хормоните като причина за определен проблем може да бъде проблемен, тъй като вниманието се пренасочва върху симптома, а не към съществената причина. Погледът ни трябва да е насочен към енергийния статус на организма, който е същинската причина за хормоналните промени. Това разбира се не означава, че хормоните нямат значение и не са спомагащи индикатори за нашето здраве. Това означава, че ако искаме да третираме всеки един поблем ефективно, трябва да направим това на енергийно ниво, като обърнем внимание на факторите, от които завият производството и употребата на енергия.
Подобряването на енергийния баланс не е лесна задача, тъй като този процес може да бъде подкрепен или потиснат от разлечни фактори.
