Сега вече е известно, че естествените източници на наситените мазнини са не само „не-лоши“, но всъщност полезни, особено за мозъка.

В списание, посветено на заболяването на Алцхаймер е публикувано изследване, озаглавено „Кокосовото масло отслабва ефектите на Амилоид – β на кортикалните неврони ин-витро.“ (Амилоид – β – аминокиселини, основно обвързани с заболяването Алцхаймер, бидейки главен компонент на амилоидните плаки, открити в мозъците на болните пациенти).  [i]

Изследването предоставя свежи експериментални данни в подкрепа на кокосовото масло, а именно че то може да облекчи или намали когнитивния дефицит, асоцииран със стареенето, или свързан с невродегенеративните заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.

Медицински изследователи от  Memorial University of Newfoundland, St. John’s, NL, Канада, предприемат пилотно изследване за проучване на ефектите на добавеното кокосово масло директно върху кортикалните неврони, третирани с Амилоид – β пептид ин-витро.

(Ин-витро методите се провеждат с части от организъм, изолирани от тяхната естествена биологична среда – напр. молекули, клетки или микроорганизми, изучавани в изкуствена културна среда).

Амилоид – β пептидът е главния компонент на специфичните наслагвания, открити в мозъците на пациенти с Алцхаймер, за които се вярва, че допринасят за заболяването.

Изследователите отбелязват, че в последното клинично изпитване се установява значително подобрение при пациентите с Алцхаймер след 45 и 90 дена лечение със средно-верижни триглицериди от кокосово масло. Те посочват, че това изследване довело до пласирането на FDA-одобрена „медицинска храна“ Каприлиден с търговското наименование „Аксона“, но въпреки това обществото е по-заинтересовано от самото кокосово масло като потенциален терапевтик, поради неговата по-голяма достъпност и по-ниската му цена.

Изследователите решили да тестват хипотезата, че кокосовото масло е ползотворно при невро-дегенеративните състояния, използвайки клетъчен модел. Живи неврони от плъхове са били изложени на разнообразни комбинации от Амилоид – β пептид и кокосово масло. В резултат на това се установява, че пептидът редуцира оцеляването на невроните, а кокосовото масло защитава тази Амилоид – β – индуцирана редукция във времето за живот на невроните. Отбелязва се, че третираните с кокосово масло  Амилоид – β култивирани неврони изглеждат „по-здрави“, като всъщност ги спасява от митохондриално увреждане, причинено от тяхната токсичност. Осъществяват наблюдения как кокосовото масло предотвратява Амилоид – β – индуцираните промени в митохондриалния размер и форма. Тези открития имат изключително важно значение, тъй като митохондриалната функция често е компрометирана в мозъчната тъкан на пациентите с Алцхаймер.

Според изследователите, „ Обосновката за употребата на кокосовото масло като потенциален терапевтик за болни от Алцхаймер е свързано със възможността му да бъде метаболизирано до кетонови тела, които да осигурят алтернативен енергиен източник за невроните, като по този начин компенсира за митохондриалната дисфункция.“ Учените предполагат, че кетоновите тела, формирани като страничен продукт от обмяната на кокосовото масло могат да компенсират Амилоид – β – индуцираната митохондриална дисфункция и от там енергийния метаболизъм. Като се има предвид, че средно-верижните триглицериди, намиращи се в кокосовото масло, като напр. каприловата киселина, преминават през кръвно-мозъчната бариера и че имат анти-конвулсивни и кетогенни ефекти, може да се предполага, че кокосовото масло притежава невро-протективни качества. [ii]

В заключение, „Резултатите от това пилотно изследване осигуряват база за по-нататъчно изучаване на ефектите на кокосовото масло, или на неговите съдържими съставки, върху живота на невроните с фокус върху механизмите, по които тези процеси се случват.“ Очевидно, един от начините, по които кокосовото масло може да „спасява“ мозъчната тъкан при пациенти с Алцхаймер е чрез влиянието му върху метаболитната дестабилизация в мозъка. Тези процеси са свързани със състояние, наречено Диабет тип 3. Докато мозъкът старее, той става все повече резистентен към инсулин и ето защо е неспособен да оползотворява ефикасно глюкозата, необходима за посрещане на значителните му енергийни нужди. За щастие, природата е осигурила алтернативен източник на „гориво“ за мозъка, който е независим от усвояването на глюкозата и инсулин-сигналната система, а именно кетоновите тела. Кокосовото масло осигурява субстрат за незабавната продукция на кетонови тела, осигуряващи значителни количества за производство на енергия в рамките на минути от последвалото захранване. Това метаболитно подновяване на функцията може да обясни защо се наблюдава удивително възстановяване в когнитивната функция и памет.

Вашият коментар