Настоящите указания за здравословно хранене на американците препоръчват да се консумира по-малко от 2,300mg натрий на ден и по-малко от 1,500mg за хора с високо кръвно налягане.(1) Световната здравна организация препоръчва да консумираме по-малко от 2,000 mg на ден(2), а според Американската сърдечна асоциация идеалният лимит е не повече от 1,500 mg натрий на ден за повечето възрастни хора.(3)

Целта на тези препоръки е редуцирането на случаите на хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Те обаче са в противоречие на множество изследвания, които показват че настоящите препоръки за прием на натрий са между 2 и 4 пъти по-ниски количества от тези, които са идеални за нашето сърдечно-съдово здраве и здравето ни по принцип.

Приемът на натрий от 4,000-6,000 mg на ден се свързва с по-нисък риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания и хоспитализация за конгестивна сърдечна недостатъчност(4), докато консумацията на 2,300mg  до 3,600 mg на ден се свързва с повишен риск от смъртност от сърдечно-съдови заболявания.(5) (6)

Натрият – (почти) перфектната изкупителна жертва

Ако оставим абсурдните напътствия настрана, натрият е изключително важен минерал, който е погрешно смятан за причиняващ хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Това твърдение се дължи най-вече на факта, че натрия има способностите да привлича вода. Когато консумираме натрий, неговото количество в кръвта се покачва, което води до повишаване на обема на кръвта, защото натрия привлича вода.

Кръвното налягане е функция на обема на кръвта в циркулация и свиването или отпускането на кръвоносните съдове. Когато кръвният обем се увеличи или кръвоносните съдове се свият, кръвното налягане се повишава, както и обратното.

Така че се предполага, че консумацията на натрий повишава кръвното налягане чрез  повишаване на обема на кръвта. От там нататък се смята, че това високо кръвно налягане води до сърдечно-съдово заболяване. По същата линия на разсъждение, натрият се смята за причина за повишаването на подуването и отока, заради способностите му да задържа вода.

Още интересна информация за солта прочети ТУК

Но, както модела „калории-вътре срещу калории-вън“ при редукцията на мазнини, тези идеи са базирани на прекомерно опростените модели за човешкия организъм, които игнорират факта, че ние се адаптираме към заобикалящата ни среда.

Когато е повишен обемът на кръвта заради увеличаване консумацията на сол, телата ни се адаптират чрез повишаване на количествата натрий, което те изхвърлят и отпускане на кръвоносните съдове. Това ни позволява да поддържаме относително стабилно кръвно налягане и също така оптимален кръвен приток, минерален баланс и продукция на енергия. По-лесно е да се обясни какво се случва, когато не консумираме достатъчно натрий.

Какво се случва, когато не консумираме достатъчно сол?

Обратно на популярните вярвания, ниският прием на сол всъщност допринася за лошо сърдечно-съдово здраве и подуването и отока.

Когато редуцираме приема на сол, количеството натрий в кръвта се понижава, което причинява незабавна редукция на обема на кръвта и кръвното налягане. Ето защо се вярва, че по-малкото приемане на сол води до понижаване на кръвното налягане.

Поддържането на адекватно кръвно налягане е много важно за транспортирането на хранителни вещества и остатъчни продукти в организма. Това значи, че когато кръвното ни налягане е остро понижено се активират системите ни за отговор в състояние на стрес. (7)В тези случаи се свиват кръвоносните съдове и се секретира стресовият хормон алдостерон, който намалява количеството на натрий, което се изхвърля от бъбреците. Това води до поддържането на по-високи нива на натрий и вода в кръвта.(8) Този процес поддържа обема на кръвта и кръвното налягане на нивата, необходими за осъществяване на транспорт на хранителни вещества и  остатъчни продукти в организма.

Но докато този балансиращ процес ни позволява поддържането на обема на кръвта и кръвното налягане в краткосрочен план, организмът плаща цена за осъществяването му. Натрият, който нормално изхвърляме от бъбреците се замества от калий и магнезий.(9Това означава, че редуцирайки консумацията на сол, ние губим по-големи количества калий и магнезий.

Както други адаптивни процеси, това не е проблем при остри състояния. Но продължавайки хронично да приемаме малки количества сол, загубата на калий и магнезий може да допринесе за повишаване на кръвното налягане и за инхибиране на способностите на тялото да произвеждат енергия.

 

Натрий, подуване и продукция на енергия

Калият и магнезият се балансират с натрий в клетъчната среда. Калият и магнезият се съдържат вътре в клетките, докато натрият остава извън тях. Така водата също се задържа извън клетките (заедно с натрия), което е важно условие за да бъде клетката здрава.

Когато губим калий и магнезий заради ниския прием на натрий, в клетките намалява тяхното количество. Така, в клетката навлиза повече натрий, който пренася и вода със себе си, в резултат на което тя се раздува.(10) Повишаването на секрецията на алдостерон заради недостатъчен прием на натрий допринася за отока на клетката.(11, 1213)

Отокът е истински проблем – клетка в такова състояние не може правилно да произвежда или оползотворява енергия. (14)Това не само е катастрофално за метаболизма, който е в основата на нашето здраве. По този начин се провокират сърдечно-съдовите проблеми.

Когато клетките в кръвоносните съдове се подуят заради понижените количества от калий и магнезий, се намаляват възможностите им да се отпускат, което води до свиването им ( като отекъл мускул след тренировка).(151617) Това помага да се уравновеси намаления кръвен обем, причинен от по-малкия  прием на сол, но също така ограничава кръвния поток през цялото тяло – подтиква към развиването на сърдечно-съдови заболявания.

С други думи, когато ядем по-малко сол, кръвното ни налягане се поддържа чрез нашите стресови системи. Когато това обаче се случва за по-дълъг период от време, губим ценни количества калий и магнезий, водещо до оток на клетките, който инхибира продукцията на енергия и потенциира сърдечно-съдовите заболявания.

 

Колко сол трябва да приемаме? 

Приемането на минимални количества сол повишава стреса, редуцира метаболизма и води до сърдечно-съдови заболявания в дългосрочен план.(71819)

От друга страна, консумацията на достатъчно сол позволява оптималното производство на енергия, адекватен обем на кръвта, редуцира отока и подуването и спасява калия и магнезия. Това подобрява метаболитната, сърдечно-съдовата и всички останали функции в организма.

Така че… трябва ли да приемаме сол колкото ни се иска?

Да! Нашето чувство за вкус е създадено да диктува приема на хранителни вещества. Когато не приемаме достатъчно натрий, имаме по-силно желание да ядем солени храни, както и обратното.(20) И така, просто може да се вслушаме в това, от което нашето тяло има нужда. По този начин можем да определим количествата сол, които да консумираме!

С други думи, сол на вкус!

Ако се притеснявате за кръвното си налягане, тогава трябва да се уверите, че приемате достатъчно калий и магнезий. Редуцирането на приема на натрий може да понижи кръвното налягане, но не само от намаляване количествата на сол зависи сърдечно-съдовото здраве.

 Виж продуктите за здраве и дълголетие базирани на теориите на Др. Рей Пийт

референции:

  1. Ahmad, Faraz, and Holly H McPeak. “Using the 2015-2020 Dietary Guidelines for Americans to Help Improve the Diet of Older Individuals.” gov, Office of Disease Prevention and Health Promotion, 27 May 2016, www.health.gov/news/blog/2016/05/using-the-2015-2020-dietary-guidelines-for-americans-to-help-improve-the-diet-of-older-individuals/.
  2. “WHO Issues New Guidance on Dietary Salt and Potassium.” WHO, World Health Organization, 13 Jan. 2013, who.int/mediacentre/news/notes/2013/salt_potassium_20130131/en/.
  3. “Shaking the Salt Habit to Lower High Blood Pressure.” American Heart Association, 13 Nov. 2017, heart.org/HEARTORG/Conditions/HighBloodPressure/MakeChangesThatMatter/Shaking-the-Salt-Habit-to-Lower-High-Blood-Pressure_UCM_303241_Article.jsp#.WlgTuKinE2w.
  4. O’Donnell, Martin J, et al. “Urinary Sodium and Potassium Excretion and Risk of Cardiovascular Events.” JAMA, Nov. 2011, doi:10.1001/jama.2011.1729.
  5. Cohen, HW, et al. “Sodium Intake and Mortality in the NHANES II Follow-up Study.” The American Journal of Medicine, vol. 119, no. 3, Mar. 2006, pp. e7–e14., doi:10.1016/j.amjmed.2005.10.042.
  6. Stolarz-Skrzypek, K., et al. “Fatal And Nonfatal Outcomes, Incidence Of Hypertension, And Blood Pressure Changes In Relation To Urinary Sodium Excretion.” JAMA, vol. 305, no. 17, May 2011, pp. 1777–1785., doi:10.1001/jama.2011.574.
  7. Graudal, Niels A., et al. “Effects of Sodium Restriction on Blood Pressure, Renin, Aldosterone, Catecholamines, Cholesterols, and Triglyceride: A Meta-Analysis.” JAMA, vol. 279, no. 17, 6 May 1998, pp. 1383–1391., doi:10.1001/jama.279.17.1383.
  8. Arai, Keiko, and Chrousos, George P. “Aldosterone Deficiency and Resistance.” Updated 11 May 2016. In Endotext: De Groot LJ, Chrousos G, Dungan K, et al., editors. South Dartmouth (MA): MDText.com, Inc. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK279079/.
  9. Horton, Richard, and Edward G. Biglieri. “Effect of Aldosterone on the Metabolism of Magnesium.” The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, vol. 22, no. 12, Dec. 1962, pp. 1187–1192., doi:10.1210/jcem-22-12-1187.
  10. Bilbrey, G. L., et al. “Skeletal muscle resting membrane potential in potassium deficiency.” The Journal of clinical investigation, 52, no. 12, 1973, pp. 3011–18. doi:10.1172/JCI107499.
  11. Peat, Ray. Water: Swelling, Tension, Pain, Fatigue, Aging. Retrieved from raypeat.com/articles/articles/water.shtml.
  12. Dyckner, T., and P. O. Wester. “Effect of magnesium on blood pressure.” BMJ, 286, no. 6381, 1983, pp. 1847–49. doi:10.1136/bmj.286.6381.1847.
  13. Haddy, F. J. “Potassium effects on contraction in arterial smooth muscle mediated by Na+, K+-ATPase.” Federation proceedings, 42, no. 2, 1983, pp. 239–45.
  14. Leaf, A. “Cell Swelling: A Factor in Ischemic Tissue Injury.” Circulation, 48, no. 3, 1973, pp. 455–58. doi:10.1161/01.CIR.48.3.455.
  15. Mihailidou, Anastasia S., and John W. Funder. “Nongenomic effects of mineralocorticoid receptor activation in the cardiovascular system.” Steroids, 70, 5-7, 2005, pp. 347–51. doi:10.1016/j.steroids.2005.02.004.
  16. Krishna, G G. “Effect of Potassium Intake on Blood Pressure.” Journal of the American Society of Nephrology, vol. 1, no. 1, July 1990, pp. 43–52.
  17. Oberleithner, H., et al. “Endothelial cell swelling by aldosterone.” The Journal of membrane biology, 196, no. 3, 2003, pp. 163–72. doi:10.1007/s00239-003-0635-6.
  18. Peat, Ray. Salt, Energy, Metabolic Rate, and Longevity. Retrieved from raypeat.com/articles/articles/salt.shtml.
  19. Coelho, Michella, et al. “High- or Low-Salt Diet from Weaning to Adulthood: Effect on Body Weight, Food Intake and Energy Balance in Rats.” Nutrition, Metabolism and Cardiovascular Diseases, vol. 16, no. 2, Mar. 2006, pp. 148–155., doi:10.1016/j.numecd.2005.09.001.
  20. Lindemann, Bernd. “Sodium Taste.” Current Opinion in Nephrology and Hypertension, vol. 6, no. 5, Sept. 1997, pp. 425–429., doi:10.1097/00041552-199709000-00003.

Вашият коментар