Телата ни работят с енергия – това позволява на всяка част от всяка клетка да функционира. Като такъв енергийният баланс или взаимодействието между енергийното предлагане и търсенето на енергия служи като обединяващ принцип в основата на нашето здраве. Ако нашите клетки имат необходимата енергия, за да функционират оптимално, тогава ние можем не само да оцелеем, но и да процъфтим.
Но преди да говорим как да се уверим, че телата ни имат достатъчно енергия, първо трябва да разберем какво всъщност означава това, поне в съвсем основен смисъл. Така че, нека го разгледаме подробно!
Какво е енергия, как се произвежда и за какво точно се използва?
Енергията не е просто сила, която позволява да се съществува и работи . В човешкото тяло често се измерва с помощта на АТФ и се произвежда в митохондриите на клетката чрез процес, наречен дишане (всички заедно, тези процеси се считат за нашия метаболизъм).
По време на дишането нашите митохондрии използват компоненти от нашата храна, като въглехидрати, мазнини, протеини, витамини и минерали, заедно с кислорода и няколко други съединения, за да произвеждат енергия. След това тази енергия се използва в цялото тяло за всичко.
(Не забравяйте, че диабетът и инсулиновата резистентност са преди всичко условия на инхибирано производство на енергия, при което митохондриите не могат ефективно да произвеждат енергия.)
Сега нека да намалим мащаба: как нещата, които правим, влияят на този процес?
Храните, които ядем, осигуряват по-голямата част от компонентите, които използваме за производството на енергия, така че кои храни ядем и колко храна ядем, имат огромен ефект върху енергийното ни снабдяване. В зависимост от съставките им, определени храни могат да ни позволят да произвеждаме повече енергия или дори да възпрепятстват производството на енергия.
От другата страна на уравнението всичко, което правим, изисква енергия: мислене, движение, храносмилане, дори дишане. И така, нещата, които избираме да правим като упражнения или умствена работа, имат ОГРОМЕН ефект върху енергийното ни търсене.
Ето една проста аналогия, която може да ви помогне да визуализирате тази концепция:
Представете си, че тялото е къща, с огън, който го отоплява през зимата. Хранителните компоненти, които използваме за производството на енергия, биха били дърва за огрев, докато енергийните ни нужди биха повлияли колко студено е навън. В идеалния случай бихме имали много дърва за огрев, които бихме могли да изгорим, за да поддържаме къщата си хубава и топла, а навън не би било твърде студено. Но ако навън става твърде студено или нямаме достатъчно дърва за огрев, не можем да поддържаме къщата топла. И това е основно това, което се случва в нашето тяло!
Ако нашите енергийни нужди са твърде големи или енергийното ни снабдяване е твърде малко, ние започваме да имаме проблеми. Енергията трябва да идва отнякъде и обикновено идва от разграждането на собствените тъкани на тялото ни чрез процес, наречен физиологичен стрес.
Физиологичният стрес (не психологически стрес) е авариен процес на производство на енергия, при който използваме резервните си запаси от енергия (мазнини, мускули и други тъкани), за да компенсираме липсата на налична енергия.
Ако продължаваме да използваме аналогията на къщата, би било като да използваме части от къщата, може би мебелите или стените, за огъня, за да можем да останем на топло. Разбира се, това може да доведе до много щети.
Плюс това, когато това се случи, телата ни се опитват да пестят енергия, като намаляват производството и използването на енергия. Той е като „режим на ниска батерия“ за нашите тела, което води до още по-малко налична енергия.
С други думи, без достатъчно енергия телата ни се влошават и не могат да функционират правилно. Това води до различни симптоми, наблюдавани при диабет и инсулинова резистентност, включително симптоми като умора и евентуално сериозни усложнения като невропатия (увреждане на нервите), загуба на зрението и бъбречни заболявания.
Добре, така че какво се случва, ако се случи обратното? Ако увеличим енергийното си предлагане и намалим потреблението си на енергия, какво прави нашето тяло с цялата тази допълнителна енергия?
Възстановете се!
Това може да не звучи вълнуващо, но това е най-добрата част. Виждате ли, влошаването и липсата на функция от твърде малко енергия може да доведе до почти всеки симптом или хронично състояние, което бихме могли да изпитаме. Но с допълнителна енергия телата ни могат да обърнат този процес.
Така че всеки от симптомите или състоянията, с които може да се сблъскаме, освен инсулинова резистентност и диабет, ще се подобри, ако телата ни имат допълнителна енергия.
Добре страхотно, така, че ако просто лежим в леглото по цял ден и ядем нон стоп, ще произвеждаме тонове енергия и ще използваме много малко, което води до перфектно здраве!
Е, не точно. Както споменах по-рано, кои храни ядем оказват дълбоко влияние върху производството на енергия. И някои неща, които правим, като например да се движим или мислим, могат да имат полезни ефекти, които са по-ценни от потреблението им на енергия.
И така, макар количеството на приеманата храна и количеството енергия, което изразходваме са важни, те не са всичко. Изборът разумно кои храни ядем и как изразходваме енергията си също са жизненоважни, ако искаме да подобрим диабета, инсулиновата резистентност и здравето си.
