Тази противоречива концепция се използва за обяснение на ползите от упражненията, периодичния фастинг, кетогенните диети и излагането на студ. Също така се използва в защита на излагането на ниски количества на радиация и токсични химически вещества.
Хормезис всъщност се свежда до въпроса „Дали стресът те прави по-силен?“.
За да отговорим на този въпрос, първо трябва да се вземе предвид факта, че енергията е основният движещ елемент на нашето здраве. Колкото повече енергия притежаваме, толкова по-добре функционираме. Ние се адаптираме към енергийното си състояние, базирано на този принцип.
Когато енергийните ни наличности са по-ниски, ние се адаптираме чрез складиране на хранителни вещества и чрез използването на по-малко енергия (т.е. редукция в метаболизма). Това повишава способностите ни на оцеляване, но намалява функционалността на по-високи нива.
Когато имаме големи наличности от енергия, ние се адаптираме чрез производството и употребата на по-големи количества енергия, което подобрява функционалността на по-високо ниво (т.е. повишаване в метаболизма). И така, ако приемем, че стресът е просто консумация на енергия, как можем да се адаптираме към него?
Чрез редукция в метаболизма! А това е в противоречие с оптимизирането на цялостната ни функционалност. С други думи, адаптациите в резултат на стреса НЕ подобряват нашето здраве. Това означава, че всички ползи, които могат да се предложат от стресори (като напр. упражненията), ще бъдат резултат от други ефекти, различни от стреса, който те причиняват.
На основата на тези принципи концепцията на Хормезиса не може да издържи. Но това не означава, че можем или трябва да избягваме изцяло стреса. Заобикалящата ни среда индуцира стрес и това не е проблем за нас, докато притежаваме достатъчно енергия и докато излагаме себе си на стресори, които предлагат повече ползи за нас за възможно най-малките количества стрес.
За да можем наистина да разберем проблемите, свързани с Хормезиса, трябва да говорим за стреса и адаптацията по-детайлно, както и за ролите на разновидностите на реактивния кислород, автофагията (естествен катаболитен процес на разграждане на клетки и протеини в тялото), както и за други фактори на адаптацията.
