fbpx //*** post tags***/

ЧАСТ 2

„Тъй като прогестеронът няма нито един от страничните ефекти на другите хормони (освен промяната в менструалния цикъл ако се приема в грешното време на месеца), основната процедура включва употребата му в достатъчни количества до изчезване на симптомите, като трябва да се определи точното време от месеца с цел непрекъсваемост на менструалния цикъл. Това означава да се приема само между овулация и менструация, освен ако симптомите не са достатъчно тежки и пропускането на цикъл не е от съществено значение. При приемането на по-големи количества с цел спиране на симптомите трябва да се вземат предвид допълнителните  фактори, които обуславят първоначалната нуждата от набавянето на прогестерон.

Промяната в  съотношението на естроген/прогестерон е свързано с утежняващи състоянието симптоми, а то се обуславя от други фактори като възраст, начин на хранене, стероиди, щитовидна жлеза, както и други хормони. Относителното завишение на нивата на  естрогена предизвиква тъканна хипоксия в резултат от промени, индуцирани от естрогена в алвеолната дифузия, периферни съдови промени и загуба на междуклетъчен кислород.

Хипоксията предизвиква оток (който може да бъде наблюдаван в роговицата, която е лишена от кислород при носене на контактни лещи) и хипогликемия (т.е. понижението на АТФ действа като инсулин), тъй като глюкозата се повишава доста дори при малък дефицит на кислород. Завишените нива на млечна киселина в кръвта е един от признаците на тъканна хипоксия. Отокът, хипогликемията и лактатната ацидоза могат да се установят заради други „респираторни“ дефекти, включващи хипотиреоидизъм, при който тъканите не усвояват достатъчно кислород. При хипоксията кожата има синкав вид (например на местата около очите). Тогава ниската консумация на кислород е основният проблем. Понижената функция на щитовидната жлеза е една от причините за повече естроген, който от своя страна, комбинирайки се с занижената тироидна функция кара кожата да изглежда безкръвна.

Симптомите при жени с менструация са най-чести около периода на овулация и в пременструалната седмица, когато естроген/прогестероновото съотношение нормално е по-високо. Пубертета, в ранните 20, късните 30 години и менопаузата са възрастите, когато това съотношение е най-често нарушено. Това също са възрастите, когато при жените е най-вероятно да се появят проблеми с щитовидната жлеза.

Жените, които страдат от прогестеронов (и/или тироиден) дефицит имат тенденцията да развият и други проблеми по различно време. При повтарящи се депресии или мигрена на възраст от 22 години, съществува възможността за развиване на заболявания на гърдите на по-късен етап, често и проблеми с бременността. Жените с история на тежка симптоматика е възможно да развият здравословни проблеми около менопаузата. Нарушеният хормонален баланс по време на бременност предразполага за по-късни хормонални проблеми при детето.

Повишеният стрес (който блокира прогестероновия синтез и повишава естрогена) може да предизвика симптоми при хора, които никога преди това не са ги имали. Прекарването на лятото на места, където денят е по-дълъг, може да облекчи симптомите на хронично страдащите. Обратно, тъмните и облачни зими в Англия и северозападните американски щати например, са мощни стресори, които предизвикват занижаване на производството на прогестерон при жените, а на тестостерон при мъжете. Излагането на токсини може да има същия ефект, както и дефицитът на хранителни вещества. Много често срещана причина за завишаване нивата на естрогена е дефицит на протеини в храненето – черният дроб просто не може да детоксикира естрогена, тъй като е „недохранен“ с протеини.

Прогестеронът стимулира яйчниците и надбъбречните жлези да произвеждат още прогестерон, също така активира и щитовидната жлеза. Не е необходимо да се приема прогестерон безкрайно, освен при жените с премахнати яйчници. При по-слабите жени в пост-менструален период, 10 mg на ден трябва да е достатъчно за предотвратяване на прогестеронов дефицит.

В 10% разтвор на прогестерон във витамин Е, една капка съдържа около 3 mg прогестерон. Нормално тялото произвежда 10-20 mg на ден. Доза от 3 или 4 капки обикновено довежда кръвните му нива до нормални, но тази доза може да бъде повтаряна през деня за контрол на симптоматиката.

За обща употреба е най-икономично и ефективно да се приема разтворен прогестерон във витамин Е орално, например няколко капки на езика или в устните, или да се втрива във венците. (Това също е добре за общото здраве на венците.) Техните мембрани са много тънки и ето защо прогестеронът  може лесно и бързо да навлезе в кръвта. Когато е погълнат, витамин Е позволява да се абсорбира през стените на стомаха и червата. Той може да се усвои от храната, в хиломикроните, позволявайки му да циркулира в кръвта към всички органи преди да бъде преработен от черния дроб. Тези частици са по-малки от еритроцитите и затова преминават свободно през него.

За повърхностно лечение на изгоряла от слънцето кожа, акне, бръчки и др. олиото може да бъде нанесено директно върху засегнатите участъци.“

„Наблюдавал съм действието на прогестерон трансдермално, апликиран върху кожата на 400 жени, страдащи от пълен обхват от пери-менструални симптоми, включващи мигрена, акне, депресия, масталгия (болки в гърдите), оток (задържане на вода и подуване) и летаргия. Почти всички жени, приложили лосиона, са успели сами да открият подходящата дозировка за контролиране на симптомите. При жените, които твърдели, че няма ефект се оказва, че са го прилагали в съвсем минимални количества – само на малък участък на китката.

Анестезията (упояването) от прекомерна доза е единственият негативен ефект, който е описан в литературата. Експериментирайки с големи дози прогестерон върху себе си за мигрена, открих че има временен антагонизъм към тестостерона, а симптома се изрази в нужда от социализиране. Синтетичните прогестини обаче, притежават вредни странични ефекти, включително предразполага развиването на тумор на гърдата. За съжаление, много лекари не знаят за различията между натуралния прогестерон и синтетичните прогестини.“

„Името на естрогена предполага неговата роля на възбудител/подбудител. Името на прогестерона, свързан с бременността, е сравнимо с успокояване и задоволство. Тези му качества се изявяват във всеки аспект на физиологията, а специалните случаи на женския еструс и бременност могат да бъдат правилно разбрани само в по-широк контекст, в който например, прогестеронът е хормон на мозъка на двата пола и при всички възрасти, а естрогенът е есенциален мъжки хормон, свързан с функцията на сперматозоида и мъжкото либидо.“

„Прогестеронът има възможността да активира потиснатата секреторна функция на увеличената щитовидната жлеза. Прогестеронът, който се дава като хранителна добавка редуцира завишеното производство на кортизол.

Тъй като прогестеронът подтиква секрецията на щитовидната жлеза и подпомага черния дроб да регулира глюкозата и да преобразува Т3 и Т4, жените които са с нисък прогестерон обикновено имат хипотиреоидни симптоми (заради недостатъчния Т3), включително и висок кортизол, който от своя страна промотира синтеза на естроген (по няколко начина, но никога чрез прогестерон). Кортизолът е съставен от прогестерон, но приемането на повече прогестерон значително понижава синтеза на кортизол, действайки върху мозъка, хипофизата и надбъбречните жлези. Прогестеронът, чрез много механизми, в това число неговия антагонизъм към кортизола, понижава количеството на естроген в клетките (деградира естроген-свързващите протеини, инхибира ензимите, които освобождават естрогена от сулфатите и глюконоридите, както и активизира ензимите, детоксикиращи естрогена). Приемането на малки количества Т3 обикновено стопира симптомите като болки в гърдите и раздразнителност за по-малко от един час.“

„Прогестеронът защитава срещу хипогликемия. Децата на майките с диабет често съзряват преждевременно. При признаци на завишен естроген или неочаквана токсикоза оптималното количество е 10 до 15 грама по време на бременността, с нарастваща дозировка.“

„Прогестеронът може да бъде полезен при болки, въпреки че най-вероятно тогава трябва да се приема в големи количества. По-добре е да се приема тироид (вкл. Т3) за разрешаване на основния проблем, тъй като така се регулира балансът между естрогена и прогестерона и в същото време позволява на клетките да балансират минералите и да задържи необходимия за спиране на болките магнезий. Повишаването на приема на всички основни минерали, калций, натрий, калий и магнезий, обикновено помага в краткосрочен план, но този баланс е нестабилен, ако щитовидната жлеза е хипо-функционална. Мляко, портокалов сок, кафе, солени храни – поддържат функциите на щитовидната жлеза. Аспиринът също ги подпомага, като балансира минералите, както и предотвратява завишаване на синтеза на естроген.“

„Открито е, че прогестеронът инхибира експресията на ензима синтаза на азотния оксид, а естрогена стимулира експресията му. По време на овулация, когато естрогенът е висок, жените издишат 50% повече азотен оксид (“NO”) от мъжете, а в другите периоди на завишен естроген и тироидни хормони, както и на занижен естроген, жените издишат много по-малко NO от мъжете. Азотният оксид е свободен радикал, които се декомпозира на токсични съставки, включващи свободния радикал пероксинитрил, който уврежда клетките, кръвоносните съдове, мозъка и сърцето. Въглеродният диоксид инхибира производството на пероксинитрил.)“

„Когато на животно се даде естроген, той почти веднага предизвиква повишена пропускливост на капилярите, които изпускат повече вода от кръвния поток, като в същото време под влияние на естрогена клетките започват да поемат повече вода. Ефектът от тези процеси са подобни на състояние на дефицит на кислород. При нормалния репродуктивен цикъл, приливът на естроген трае само няколко часа, като с повишаването на нивата на прогестерон нормалният пермеабилитет бързо се възстановява.“

„Тялото ни контролира ефектите на естрогена чрез намаляване на възбудимостта и повишаване на ефикасното енергийно производсто.“

„Жизнеспособността на естрогена зависи от това как организмът като цяло може да ограничи дестабилизиращите му действия. Вредното влияние на естрогена са налице само ако телесните системи не могат да му се противопоставят.“

„Жените и бозайниците в животинския свят, които имат дефицит на прогестерон, или които имат повишен естроген, притежават по-висок от средния риск за развиване на рак. Експерименти с животни показват, че прилагането на прогестерон може да предотврати рак. Клетките в най-податливите за развиване на рак тъкани се размножават в съотношение към нивото на прогестерон и естроген. Когато естрогеновата доминантност продължава без прекъсване за дълъг период от време, започват да се появяват прогресивни деформации в тъканите на матката, гърдите, хипофизата, белия и черния дроб, бъбреците, мозъка и др. органи, които водят до фибрози и рак.

В резултат на ранните проучвания при хора и животни, прогестеронът се употребява от много терапевти за лекуване на видовете рак, за които е ясно, че са причинени от естроген, особено рака на гърдите, матката и бъбреците. До началото на 50те години обаче, фармацевтичната индустрия създава мит, че техните патентовани, синтетични аналози са по-ефикасни от самия прогестерон, като в резуртат започват да се употребяват медроксипрогестерон и други подобни синтетики за лечение на различните видове рак при жените, напр. рак на гърдата.

За съжаление, тези синтетични съставки упражняват разнообразни ефекти, различни от тези на прогестерона – естрогенни, андрогенни, глюкокортикоидни и/или анти-прогестерононови, освен това притежават специфични, идиосинкретични странични ефекти (отрицателна реакция на организма срещу различни стимули). Обосновката за тяхната употреба е, че те са „като прогестерона, само че по-добри“. Неудобната и неприятна истина е, че като група лекарства, те са канцерогенни, освен че са токсични по много други различни начини. Съществуват хиляди заключения от изследвания, които показват ефектите от действието на синтетичния прогестин.“

„Всеки тип клетка или орган е обект на увреждане, а в някои случаи уврежданията на кумулативни. В здравия черен дроб, който съдържа гликоген, токсините могат да бъдат деактивирани чрез комбинация с глюкуронова киселина, произведена от складираната глюкоза. При увреждане, например в резултат от алкохолизъм в комбинация с прием на полиненаситени мазнини, детоксикиращата способност на черния дроб е намалена. Дори и в ранна фаза, без наличие на голямо количество фиброзна тъкан, поради намалената функция за детоксикация, в тялото започва да се натрупва естроген. Полезните действия на естрогена в здравия организъм се упражняват за кратко време, след което синтезът спира, а с отделянето му последва спад на действието му в тялото. Когато обаче функцията на черният дроб е нарушена или подтисната, действието на естрогена продължава, причинявайки по-нататъчно увреждане на органа, заедно с появата на системни енергийни промени и стрес.

Освен понижаване на детоксикиращите способности на черния дроб, стресът, хипогликемията, недохранването, хипотиреоидизмът, и стареенето могат да предизвикат непрекъснат синтез на естроген. Със стареенето, естрогенът се синтезира в цялото тяло – в телесните мазнини, мускулите, костите, мозъка, черния дроб, гърдите, матката и т.н. Полиненаситените мазнини са основен фактор в индукцията и задействането на ензима ароматаза, който синтезира естроген. Повишеният синтез на естроген с ароматазата и заниженото му отделяне от черния дроб и бъбреците са само два от процесите, които са свързани с естрогена по време на стареенето. Клетъчният стрес – химичен, механичен, хипоксичен, хипогликемичен [Clere, et al., 2012; Aguirre, et al., 2007, Zaman, et al., 2006, Saxon, et al., 2007; Tamir, et al., 2002; Briski, et al., 2010] увеличава естрогеновите рецептори (които активират CRH – кортикотропин-освобождаващ хормон и стресовата реакция). Наличието на естрогенови рецептори означава, че естрогенът ще бъде свързан вътре в клетките, където той ги модифицира. Преди естрогенът да достигне до черния дроб и да бъде деактивиран, той първо трябва да се изпусне от клетките. Обикновено, цикличната продукция на прогестерона включва тази функция, чрез унищожаване на естроген-свързващите протеини. Също така, прогестеронът инхибира ароматазата, която синтезира естроген и променя дейностите на други ензими – сулфатази и дехидрогенати, в цялостен процес за елиминиране на естрогена. По време на менопауза, когато яйчниците не произвеждат цикличен прогестерон, всички процеси на елиминиране на естрогена не се осъществяват. В отсъствието на прогестерон, кортизолът става по-активен, повишава се също и ароматазната активност – процеси, които стават хронични и прогресивни. Понижаването на нивата на прогестерона води и до много други промени, включващи повишаване на преобразуването на полиненаситени мастни киселини в простагландини и образуване на азотен оксид.

„В репродуктивна възраст, цикличното производство на големи количества прогестерон забавя стареенето им и удължава продължителността на живота. Раждането на деца също има остатъчен анти-естрогенен ефект и е асоцииран с по-дълга продължителност на живота.“

„Естрогенът блокира отпускането на хормони от щитовидната жлеза, а прогестерона поддържа функцията й. Повишаването на естрогена и дефицитът на прогестерон причинява увеличаване на щитовидната жлеза, свързано с хипотиреоидизма. Естрогенът има способността да активизира надбъбречните жлези да произвеждат кортизол, който от своя страна причинява вреди на мозъка и костите. Прогестеронът стимулира надбъбречните жлези и яйчниците да произвежда още повече прогестерон, и тъй като той предпазва от катаболните ефекти на кортизола, действието му е противоположно на това на естрогена. Прогестеронът има противовъзпалително и защитно действие, подобно на кортизола, но без страничните му вредни ефекти. При хипотиреоидизма нивата на естроген и кортизол са големи, а на прогестерон – ниски.

Съществуват доказателства, че желаните количества прогестерон са 50 до 100 пъти повече от тези на естрогена. Прогестеронът има възможността веднага да активизира щитовидната жлеза и яйчниците, така че не е необходимо да бъде употребяван месец след месец. Ако бъде използван постоянно, може да отложи менопаузата с години.

Холестеролът се преобразува в прегненолон и прогестерон от яйчниците, надбъбречните жлези, мозъка, ако разбира се има достатъчно тироидни хормони и витамин А, както и ако няма странични фактори като прекомерни количества каротен или ненаситени мастни киселини. Дефицитът на прогестерон е индикатор, че нещо не е наред и употребяването му като хранителна добавка без да се знае причината за проблема не е добър подход. Нормалното време за допълнителен прием на прогестерон е по време на втората половина на цикъла, двете седмици от овулацията до менструацията. Ако се използва за лечение на епилепсия, рак, емфизем, мигрена или артрит, или друго сериозно заболяване и менструалният цикъл не е от приоритет, тогава може да се приема по всяко време.“

„Повечето жени имат проблемни кървящи венци, нос, менструация и нейните вариации, спонтанни синини (особено по бедрата). Понякога потичането на кръв от носа е свързано със стреса, но обяснението за това е, че високото кръвно налягане просто пръска слабите кръвоносни съдове. Кървящите венци са понякога свързани със стреса, но високото кръвно налягане отново играе важна роля за появата на проблема. Относително безвредните аномалии на кървенето всъщност може да са физиологично свързани с много сериозни здравословни проблеми като кървене по време на бременност, отлепване на плацентата, еклампсия.“

„Жените с хронични менструални проблеми в резултат на дефицит на прогестерон често продължават да кървят всеки месец, дори и да са бременни. Те имат тенденция за развиване на токсемия, както и висок риск от усложнения при бременността и преждевременно раждане.

Още през 1933 г. се препоръчва употребата на витамин Е за предотвратяване на запушвания на кръвоносните съдове, свързани със бременността, които често водят до спонтанен аборт. По-късно става ясно, че витамин Е може да предотврати и инфаркт, родилни дефекти, усложнения при диабет, флебит, неврологични проблеми“.

Към Част 1 – За менструалният цикъл

Share This