fbpx //*** post tags***/

Тарнскрипция и превод на подкаст с Дани Роди и Рей Пийт

Дани Роди**:** Да поговорим за добавките. За мен това е постоянна област за развитие. Не помня кога те чух последно да казваш, че предпочиташ да използваш маслени добавки кожно. Сигурно към 2011 г. Чух те, но го отхвърлих, защото не ми пасваше на начина на живот. Опитах на краката, но бяха прекалено мазни, изцапаха ми панталоните. Изобщо, не се получи. Така че едва след години, преди 6 месеца, започнах да ги слагам на краката, а не в устата и множество малки неща започнаха да си идват на мястото. Някой, не помня кой, ми изпрати твой цитат, че смяташ само някои добавки за безопасни. Но преди да навлезем в детайли, би ли направил малък обзор, защото говориш за добавки още от 70-те. Като прелиствах „Хранене за жени“, видях, че и там споменаваш подобни неща – да подхождаме внимателно към тях. И преди си казвал, че си известен с това, че спираш добавките на хората, а на мен идеята винаги ми се е струвала странна.

Рей Пийт: Да, в края на 60-те, когато дойдох в Юджийн, познавах човек, който беше основал местната безплатна клиника. А северно от града всички ниви бяха засети с треви, даващи зърно. В края на лятото запалваха нивите и всички пестициди от почвата се изпаряваха и идваха с вятъра в Юджийн. Хората с астма почти умираха по време на „димния сезон“. След като пушекът причини няколко големи катастрофи, най-накрая, след много години, поне малко го ограничиха. Но през това време алергиите бяха сериозен проблем и моят приятел от клиниката постоянно ми изпращаше хора с алергии. Открих, че всички пиеха аскорбинова киселина (витамин С), витамин А и други неща, които обикновено се вземат при алергии. Малко преди това изпробвах идеята на Полинг (?) с големи дози витамин С. Първият ми лош опит с витамин С беше в средата на 50-те, когато изведнъж поевтиня. Преди това имах добри резултати с малки таблетки от 50 мг, които веднага ми излекуваха обрива от отровен дъб. Като поевтиня, опитах таблетките от 500 мг, а на сутринта се събудих със симптоми на настинка и възпалено гърло. С годините, много пъти, съм наблюдавал, че голяма доза витамин С винаги ми предизвиква симптоми на настинка. Така че около 1968 г., когато започнах да приемам многобройни пациенти с алергия, видях, че всички пият витамин С и други добавки. Затова им предложих да ги спрат. Почти без изключение, всички се върнаха и казаха, че алергиите им за пръв път са изчезнали само седмица след спирането на всички добавки.

ДР: И подозираш, че причината е била някакъв вид ендотоксин или възпаление на червата?

РП: Да. Едно от нещата, което причинява ендотоксинът, е изтъняване на чревната лигавица и намаляване на електроните. Сулфитите и аскорбиновата киселина са много мощни редуктори. И мисля, че комбинацията и взаимодействието на ендотоксин с голямо количество химически редуктор може да предизвикат сериозно възпаление на червата и съответните рефлекси като течащ нос.

ДР: Това ли те накара да мислиш различно и да си по-внимателен с добавките си?

РП: Да, бях го забелязал и по-рано по време на зъбни рентгенови снимки. Бяха ми правили три пъти такива между 10-та и 34-та ми година. След снимките 6 месеца имах левкоплакия от вътрешната страна на бузата. Когато се появи за трети път, се замислих какво се случва със стресираните клетки. Сетих се, че витамин А сигурно е разрушен от рентгена, както се разрушава от слънчевите лъчи. Затова взех голяма доза витамин А и за една нощ той пребори левкоплакията. Понеже знаех за приликата между левкоплакията и предраковите заболявания на маточната шийка, казах на жените и те опитаха с големи дози витамини А и Е. Предраковите им заболявания изчезнаха по същия начин. Но аз продължих да приемам витамин А като редовна добавка и започнаха главоболия. Не съм сигурен дали бяха от промени в продукта или просто аз бях във фаза на по-голяма чувствителност към него, но установих, че само като го докоснех до устните си, на другата сутрин се събуждах с мигрена. Затова опитах с други индивидуални добавки. И открих, че рибофлавинът – така важният витамин В2 – ми действаше почти толкова силно като аскорбиновата киселина – получавах почти мигновена силна мигрена или симптоми на астма. Друго нещо, което ми действаше много силно, беше концентрат на рутен – каквото са продавали под това име. Той беше крайно алергенен. Говорих с алергични хора и те казаха, че аскорбиновата киселина им е била най-големият проблем. При други витамин В2, рутен и витамин А причиняваха проблеми.

ДР: С познанията си по биохимия ти допускаше ли, че може да са произведени по евтин начин и по този начин да представляват риск за червата? Защо мислиш, че тези добавки са дразнели червата? РП: Да, витамин С се появи пръв на пазара около 1953-54 г. Продаваше се в много малки таблетки по 50 мг. По това време се публикуваха всички удивителни резултати, може би защото беше изчистен от замърсители. Но новият, по-евтин вариант, произвеждан от глюкоза, в началото включваше оксидация на глюкоза със сярна киселина. А сярната киселина почти винаги беше замърсена с олово заради начина си на производство. След 1955 г., за няколко десетилетия, имаше серия химически иновации за още по-евтиното му производство, но очевидно всяка от тях вкарваше някакъв химически примес в минимални количества. През 90-те в „Journal of Free Radical Biology” излезе проучване за реактивния тип чиста аскорбинова киселина за лабораторна употреба. Разтворили 1 г от нея в литър силно дестилирана вода. После измерили електронно-спиновия резонанс (ESR) и електронния парамагнетичен резонанс (EPR) и видели свободни радикали. Човекът провел експеримента каза, че спонтанно, при разтварянето на витамин С в пречистена вода, съдържанието на свободни радикали е било такова, каквото биха произвели 6000 рада рентгенови лъчи. Думите му бяха „Убийствена доза. Да се чудиш как толкова свободни радикали не са убили червата й.“ Беше изследвал минималните количества тежки метали и каза, че освен желязото, имало няколко други в достатъчно количество, за да образуват свободни радикали.

ДР: Невероятно. И това е само един от проблемите с добавките – обвивките им, пълнежът. Всички те са променливи величини в алергичността на продуктите.

РП: Всяка добавка си има своя производствена история. Всеки реактив, използван за производството й, също си има производствена история. Както казваха за ХИВ инфекциите, една среща с него може да доведе до стотици възможности за инфекция. Ако погледнете помощните вещества в даден продукт с много такива, всяко си има своя история и възможност за замърсяване.

ДР: Споменавал си за няколко ключови неща като безопасни терапевтични агенти – щитовидна жлеза и прогестерон. Какъв е принципният ти процес за оценка дали нещо е безопасно? Влияе ли историята на веществото? Опитвам се да разгадая начина ти на мислене.

РП: Мисля, че моето мислене започна в тази посока от 1960 г., когато анализираха количеството стронций в радиация от атомната бомба. Събираха детски зъби от цял свят, за да измерят доколко са били облъчени от радиоактивни изотопи. Стронций 90 обаче се концентрира в костите. Костният мозък се регенерира бързо, така че облъчването с радиация се проявява в мутирали кръвни клетки. А се знае, че радиационното облъчване на костен мозък предизвиква левкемия. Търсеха връзката между детските заболявания и стронций 90. Но тъй като стронций 90 е подобен на калция, той се разпада в мляко. Правителството предупреждаваше родителите да не дават твърде много мляко на децата си заради активния стронций в него. Аз обаче започнах да изследвам как е попаднал в млякото. Той влиза дълбоко в земята с дъжда. Растенията, които имат нужда от влага и почва, за да растат, абсорбират калция и стронция. Концентрацията в почвата на калций/стронций след бомбено изпитание е относително много висока. Когато кравите пасат, те пречистват храната, която минава през тях и селективно приемат калция пред стронция. Ако погледнете съотношението им в тревата, телешкото месо и млякото, в млякото има най-малко стронций в сравнение с други хранителни вещества, особено калций. Така че всеки организъм е пречиствателна система – приема всичко добро и изхвърля възможно най-много от лошото. Може дори да избира между изотопи на калия. Радиоактивният калий слиза надолу, когато преминава през организъм от хранителната верига. Затова най-безопасно е да се намери възможно най-чистата храна от животното като кравето мляко. Млякото е многократно филтрирано спрямо външния източник. Когато се говори за „химическа чистота“, тя съществува само в ума на химика и той я смята за по-добра от нещо от нефтопреработващ завод. Но относно биологичните нутриенти, тя е безкрайно далеч от разбирането за замърсяване. Така че всяка естествена храна е крайно пречистена, а всяка химическа добавка е „мръсна“ по принцип.

ДР: Чета имейл от един човек: „Аз не ям черен дроб, но пия витамини А и Б.“ Ето едно просто погрешно заключение – храната срещу един куп хапчета.

РП: Да, и проблемът е, че приемате много ненаименувани и все още неустановени вещества от всяка жива или доскоро жива тъкан. Например гъбите. Съдържанието им е само бегло изследвано. В тях има хиляди потенциално ценни хранителни вещества, влияещи на качеството ви на живот, които просто не са установени и изследвани.

ДР: Интересно е, че повдигна въпроса, защото това беше един от мотиваторите ми да говоря с теб. Не знам защо престоят ми в Мексико го направи по-интересен, но веществата, за които ти говориш като апигенин, нарингенин, веществата в гъбите, изведнъж ми станаха по-интересни от добавките. И тъй като мога да си ги набавя толкова лесно, реших да подсиля диетата си с тях вместо с таблетки.

РП: Да, и някои от най-интересните плодове по случайност съдържат едни от най-удивителните и все още неустановени вещества. Като черимоя, например. Марк Твен казва, че това е най-вкусното нещо във вселената.

ДР: А има ли и лековити свойства?

РП: Не са изследвани, но ако ядеш черимоя известно време, разбираш, че в нея има нещо невероятно.

ДР: Добре е да го знам, в момента имам в хладилника. Както и портокаловият мармалад, който можеш да си направиш сам, а е пълен с нарингенин. Обикновено изхвърляш корите, а те са много ценни.

РП: Да, хората обикновено изхвърлят кората на портокала, но ако се приготви добре, мармаладът от портокалови кори може да е суперлекарство. Някой сигурно се притеснява, че в мармалада има повече захар, отколкото кори, но захарта е част от хранителното чудодейно лекарство.

ДР: Когато обаче има сериозно заболяване и лекарствата и добавките биха помогнали, за кои се сещаш обикновено? Имат ли доказана безопасност и по-физиологични ли са от други?

РП: Общото правило за лекарствата е, че по-старите са по-добри. Изследвани са по-дълго време. Откакто фармацевтичната индустрия превзе света, правителството, на цикли от по 20 години, говори за ново поколение лекарства. Първото обикновено е най-безопасно и ефективно. Второто, третото и четвъртото са по-странни и опасни. Просто токсичните странични ефекти още не са публикувани.

ДР: Защото буквално всяко вещество има описани странични ефекти. Има ли начин да се разберат тези данни и реалните рискове?

РП: Да, за 50 години повечето средносрочни странични ефекти ще са забелязани. Ако предизвиква рак, трябва да се използва поне 20, за предпочитане – 40 години, за да се знае дали е безопасно. Защото ракът е развиващ се процес и обикновено отнема 20 години. И в случай че поради него децата или внуците ви да се родят без глави, също е добре да се има шредвид. Но ще мине много време, преди да го разберат, при всички лекарства патентовани последните 20 години.

ДР: Защото разбрах, че финастерид (Propecia) е вероятно добър пример за това. Явно съсипва масово живота на хората.

РП: Да, и аз чувам от много хора, които имат проблем с него.

ДР: Какъв ефект очакваш от постоянното потискане на 5-алфа редуктазата?

РП: Мозъчната химия зависи от този ензим – метаболизмът на прогестерона и тестостерона в мозъка. Ако блокираш някой ензим, участващ в производството им, мозъкът ти ще работи странно.

ДР: Има един известен цитат от Агенцията по храните и лекарствата, че явно дехидротестостеронът не се използва в организма или няма никаква функция. Очевидно при създаването на това лекарство са мислели по този начин.

РП: Да, но се отразява и на системата на прогестерона. А те казват и че „прогестеронът е вещество, свързано само с бременността“. Напълно пренебрегват факта, че мозъкът изцяло зависи от него. Той се произвежда в яйчниците, надбъбречните жлези и кожата, но е основен мозъчен хормон, който обърквате, когато опитвате да спрете производството на ДХТ.

ДР: Тогава възстановяването на прегненолона, DHEA и щитовидната жлеза би ли бил добър старт за човек, който е пил това лекарство?

РП: Да, и още по-добре би било да увеличи производството си на холестерол. А това значи поддържане на червата и черния дроб в добро състояние.

ДР: Може ли да поговорим за недостига на хранителни вещества? Кои са най-често срещаните? Кои си изпитвал ти самият или си описвал най-много? Кой е най-добрият начин да се възстановят? Предполагам с прости храни.

РП: Да, аз имах интересен опит. 50 мг витамин С ми излекуваха обрива от отровен дъб. Мислех, че ще трябва да се откажа да работя в гората, но през уикенда изпих две дози по 50 мг витамин С, обривът изчезна и повече не се е появявал. Горе-долу по същото време се чувствах унил. Взех една таблетка витамин В1, може би 20 мг, и след минути вече имах ясен и радостен възглед за света. Когато работех в гората, винаги около средата на лятото получавах акне. Хората все говореха колко полезно било слънцето за кожата, но по някаква причина, когато се печах, получавах пъпки. Една вечер, мисля, че беше зимата в Мексико, си лежах на леглото с ярка лампа над главата. Заспах и съм лежал сигурно 8 часа по гръб с ярката лампа светеща върху клепачите ми. Събудих се с пъпки и това подикна биохимичното ми мислене. Осъзнах, че ретината ми използва много витамин А само за процеса на образуване на визуалния пигмент, а окото е основният регулатор на репродуктивните хормони. Когато птиците са изложени на постоянна светлина, например, са постоянно в чифтосващ период. През зимата, под лампите, стават фертилни и започват да гнездят, защото светлината е сигнал, че не е пролет. Активира надбъбречните жлези и гонадите, за да произвеждат много стероиди. А производството на стероиди е сериозен консуматор на витамин А. Като получих това прозрение, взех голяма доза витамин А и пъпките веднага спаднаха. В този период се заинтересовах от лечебните ефекти. Четох Адел Дейвис. Един приятел от Мексико Сити се отби и каза, че племенничката му е влязла в болница с неконтролируема диария. Идваше 2-3 дни подред и накрая сподели, че смятали, че няма да доживее до следващия ден. Тогава прие една идея от Адел Дейвис. Дадох му 1-2 таблетки витамин В6, 10 мг. Той ги занесе в болницата, дал ги на момиченцето а след около час диарията й спряла и веднага се възстановило. Около година-две след това имах съсед с голям нос на алкохолик. Консумираше в огромни количества джин и текила, купуваше си цели каси. Носът му беше червен и уголемен. Освен това имаше страхотен проблем с речника. Беше любител-писател на къси разкази и му трябваше много време да намери подходящата дума. Знаеше какво иска да каже, но не намираше думите. Имаше странния навик, когато се замисли, да си слага ръката на челото и носа си. Така се замислих, че кръвообращението към носа му има проблем и се отразява на паметта. Може би и кръвообращението в мозъка му беше засегнато. Отново му цитирах Адел Дейвис и му описах как витамин В2 е важен за оксидацията, как кръвообращението пренася кислорода. А когато имаш дефицит на В2, е необходим допълнителен кислород, който да компенсира неефективното му използване. Все му повтарях идеята да пробва с витамин В2. Той не можеше да я запомни и аз му пишех бележки, а той пак ги забравяше. Мисля, че най-накрая вързахме бележката за пръста му и така тя стигна до лекаря му. Той му бил инжекция с витамини. След ден-два го видях и той говореше гладко като всеки друг, намираше думите без колебание. Носът му беше в нормалния розов цвят. Биеха му седмични инжекции, но на един празник забравил да отиде. Като го видях, пак търсеше думите, а носът му беше зачервен и лъщящ. Има ли дефицит на витамин В2, може дълго след това да има нужда от попълването му.

ДР: Значи дефицитите – всяко ненормално поведение – могат да са безкрайни?

РП: мой приятел имаше дете на 4 г., което всеки следобед имаше гневно избухване и реагираше опасно, правеше наистина много яростни сцени. Нощем се будело с крясъци и силно кървене от носа. Направих връзка между кървенето и приятеля ми с червения нос. Изпекохме сладки с мляко на прах, яйца и захар и добавихме стрит на прах 10 мг витамин В2 за цялата доза от може би 6 или 8 курабийки. Той ги изял следобед, а вечерта спал, без да се буди и да му тече кръв от носа. Доколкото знам, през следващите години вече не е получавал тези гневни избухвания.

ДР: Какво мислиш за нуждите на тялото ни? Явно няма необходимост всеки ден от всичко. Например господинът с червения нос е имал нужда от големи дози витамин В2, а детето – само една, и то малка. Има ли начин човек да разбере от какво има нужда?

РП: Някой беше правил експерименти с плъхове и изследвали роговицата, която се снабдява с кислород сама, без кръвоносни съдове. Използвали роговицата, за да изследват дефицита на витамин В2. Митохондриите били колабирали, били структурно променени и вече не можели да поемат витамин В2, когато го подавали в нормалната концентрация. Мисля, че този витамин може да има уникален дефицит и да уврежда митохондриите наследствено. Може да се генерират нови митохондрии, но се искат подкрепа и добри условия може би в продължение на няколко седмици.

ДР: Значи хранителните ни нужди зависят от родителите и прародителите ни?

РП: Да, например ако майка ви има понижена ниска щитовидна жлеза, висок естроген и ниска глюкоза по време на гестационния период, създава матрица във вашите ендокринни жлези и нерви и значително повишава нуждите ви. Колкото по-рано се работи върху тях, толкова по-добре. Ако им въздействате активно в ранния период на живота, е по-добре, но във всяка възраст, ако вложите достатъчно усилия, може да преодолеете тази предразположеност.

ДР: Ти си казвал, че хранещите се с месо всеки ден приемат ¼ до ½ зърна щитовидна жлеза с храната си. Мисля, че наричаш щитовидната жлеза добавка, но за много хора тя е лекарство. Имаш ли предвид яденето на черен дроб и стриди, макар че Агенцията по храните прави това почти невъзможно, защото продажбата на дроб е незаконна?

РП: Като гледах как се хранят хората в провинцията в Мексико и други страни, видях, че диетата им е много комплексна откъм хранителни вещества и включва хормони. Те винаги ядат пилешките шийки и главите на рибите, винаги запазват жлезите на всички животни за храна – прасета, овце, крави и т.н. На по-малките животни ги използват в наденици. Цялото животно се готви задушено. В кръвта например има много хормони и тя винаги е била съставка в основната традиционна диета.

ДР: Не помня къде го беше казал, може би във връзка с прогестерона и щитовидната жлеза, когато даваш консултации, но караш хората да четат книги, преди да започнат да приемат нещо. Това ли е добрият подход или е начин да ги накараш да учат? Защото понякога сякаш има голямо объркване относно щитовидната жлеза.

РП: Когато не познаваш добре клиентите, е най-добре да им дадеш информация, с която да поемат отговорност сами за себе си. Имало е случаи, когато видя човек в отчаяно състояние, склонен към самоубийство, например, да му дам нещо с бързо действие като щитовидна жлеза, дози прогестерон. Когато видиш, че нещо е в процес, че човекът е отчаян и знаеш, че може да се подобри за час, поемаш нещата в свои ръце. Но ако само консултираш, е по-добре да накараш хората да разберат кое е важно, за да могат сами да следят промяната, която настъпва.

ДР: Искам да спомена книгата ти „От ПМС до менопауза“, която е във формат въпроси и отговори. Когато аз се запознавах с твоя труд, с нея ми беше най-лесно да разбера какво имаш предвид. Между другото, мислил ли си скоро да пуснеш книгите си някъде?

РП: Да, имам ги в електронен формат, но са толкова големи, че не мога да ги изпращам по имейл. В момента мислим как да ги направим лесно достъпни електронно.

ДР: Страхотно. Всеки ден получавам имейли, в които ме питат как да ги намерят в електронен вид. Друг въпрос: нуждите при хипотиреоидизъм в сравнение с нормалните. Споменавал си, че витамин А е като нож с две остриета. Има ли друг витамин, който е по-добре в по-малки количества при хипотиреоидизъм? Магнезият например нужен ли е?

РП: Да, щитовидната жлеза изисква клетките да задържат магнезия. Ако сте с хипофункция, и най-малкият стрес кара магнезият да се освобождава и губи през урината. Затова ежедневното приемане на магнезий е съществено за предотвратяването на крампи, депресия и всички възпаления произтичащи от дефицита му. Но повиши ли се функцията на щитовидната жлеза, може и до две седмици да карате без необходимата доза магнезий. С повечето нутриенти е така – можете до две седмици да не ги вземате, ако приемате достатъчно енергия.

ДР: Интересно, значи не е необходимо да се пие от всичко всеки ден, нещата варират. Добре е да го знаем Има и въпрос относно изследване на витамин А и че здравите хора имат по-голяма нужда от него. Ти мислиш ли така?

РП: Да, защото холестеролът им постоянно се превръща в прогестерон и тестостерон и в този процес се използва много витамин А. Ако имаш хипофункция, според Агенцията по храните, имаш много ниска нужда от витамин А.

ДР: Можеш ли ориентировъчно да кажеш колко витамин А би бил нужен за здрав човек с висока функция на щитовидната жлеза?

РП: Когато бях между 20 и 30 г., имах нужда от около 50 000 единици на ден. Изследователят стоматолог Еманюел Джураскин (?) на една своя конференция пуснал въпросник и помолил участниците да изброят симптомите си и всички добавки, които използват. Публикувал графика, показваща обратната връзка на витамин А – от нулеви добавки до 100 000 единици на ден – и броят на симптомите. Бяха от много до нула при хората с висок метаболизъм, които приемат до 100 000 единици на ден.

ДР: Има ли някакъв сигурен признак за това? Защото при витамин Д е лесно да се установи нивото и да се приемат добавки. При витамините А и К нещата са по-неясни. Колко са дневните нужди и дали потискат щитовидната жлеза или не? Има ли нужда от витамин К2 или човек трябва да експериментира?

РП: Мисля, че трябва да се експериментира. Защото ако някой например има високо кръвно налягане, особено ако разликата между систоличното и диастоличното е 70 и повече, бих казал, че има нужда от големи дози витамин К. Той е необходим, за да не остава калцият в артериите. А когато има дефицит на витамин К и прекомерен калций, артериите се втвърдяват и кръвообращението става много трудно. Ако налягането се вдига рязко при свиване и после пада драстично при отпускане, то е защото в системата няма еластичност. Виждал съм хора, които за една-две седмици си коригират нивата на кръвното и разликата е около 100. Всичко изчезва само от по-голяма доза витамин К – 40-50 мг.

ДР: Като говорим за витамините А, Д и К2, от всичко прочетено личи, че действат силно терапевтично, когато са в правилните дози. А в началото на разговора споменахме, че е по-добре да се нанасят локално. Можеш ли да споделиш своя опит и този на други хора?

РП: Налага се да се използва понякога десетократната дневна доза, ако например се къпеш всеки ден. Със сигурност през кожата имаш нужда от десет пъти по-голямо количество, защото на витамин Д му трябва известно време да се абсорбира. Колкото по-бързо се регенерира кожата ви, толкова повече витамин Д се губи с мъртвите клетки. Така че ако имате сериозна мускулна слабост или скелетно-мускулни симптоми, те изчезват, когато вдигнете нивото на серумния витамин Д от 5-10 мг до 30-50. Настъпва голяма промяна в мозъчната дейност, мускулната функция, болките изчезват и т.н.

ДР: Значи ако искаш да приемаш по 5000 IU на ден, кожно трябва да са 50 000?

РП: Да, но след известно време е добре да се пусне изследване. Някои хора с чувствителна или много тънка кожа може да абсорбират 30-40% от това, което нанасят.

ДР: А при витамините А и К2 е по-неясно, защото там изследванията не са толкова надеждни?

РП: Мисля, че витамин А може да се измери, но е много скъпо и обикновено не си струва, защото ако ядете яйца и черен дроб от време на време, това ви е достатъчно.

ДР: Използваш ли комбинация от „мастните“ витамини всеки ден или само веднъж-два пъти седмично?

РП: Да, през зимата се старая да е всеки ден. През лятото храната обикновено е по-свежа и тогава не ги приемам ежедневно.

ДР: Какво мислиш за пробиотичните щамове Bacillus licheniformis и Bacillus subtilis, които се съдържат в продукта „Биоспорин“ от Европа?

РП: Те са безопасни антибиотици, които действат на много хора с чревна дисбиоза и бактериален свръхрастеж. Но според мен първо трябва да се спрат храните, стимулиращи лошите бактерии – полиненаситените мазнини и трудносмилаемите нишестени храни с много фибри като зърнени, бобови, семена. Както и да се дезинфекцират червата с храни като гъби и сурови моркови – те са природни антибиотици. Но когато имаш сериозен проблем с чревни бактерии, щамовете субтилис и лихениформис биха помогнали. Мисля, че този месец в списание “Life Extension” има хубава статия за бактериален вирус, който убива много бактерии.

ДР: Полезни ли са като заместител на антибиотиците като пеницилин, миноциклин и макролидите, или е по-добре да се изчерпят другите възможности, преди да се проучват те?

РП: Виждал съм как само морковената салата ежедневно действа по-добре и от пеницилин за намаляване на хормоналния дисбаланс например. Ако имате много високи кортизол и естроген и много ниски тестостерон и прогестерон, понякога добавяйки който и да е антибиотик би помогнало, но същото би направила и ежедневната салата от сурови моркови.

ДР: А ако аспиринът се приема всеки ден, смяташ ли, че трябва да се разтваря във вода? И били казал нещо за връзката между аспирин и витамин К2?

РП: Ако няма остра нужда, тогава един от известните ефекти на аспирина – добре познат досега – е елиминирането на тромбоцитите. Той може да доведе до неконтролируемо кървене при прекалено голяма доза, защото пречи на протеините, образувани от черния дроб под влиянието на витамин К. Това се случва по-рядко, но ако сте пили антибиотици и имате дефицит на бактериите образуващи витамин К в червата, тогава сте податливи на това аспиринът да елиминира този съсирващ протеин, зависещ от витамин К. За да се застраховате, е добре да имате източници на витамин К в диетата си – зряло сирене, добре сварени зеленолистни зеленчуци.

ДР: Това протеините S и С ли са?

РП: Да, те се образуват под влиянието на витамин К в черния дроб и са противосъсирващи фактори. Понякога на хората с проблеми в съсирването им се казва да избягват витамин К, но ако не сте изследвали протеините S и С, това е най-лошият съвет. Защото витамин К е нужен за нормалното извършване на симулирано съсирване. Така че може да сте склонни към инфаркт при краен дефицит на витамин К.

ДР: Говори се, че има епидемия от дефицит на витамин Д. Мислиш ли, че и при витамин К е същото?

РП: Да, мисля, че е почти толкова широко както при витамин Д. Причината за дефицита на витамин Д е в северното полукълбо, където работим на закрито и получаваме може би 2-3 седмици хубава слънчева светлина, когато сме на почивка. А традиционно в мюсюлманските и католическите страни жените са излизали много покрити. Ако си с по-тъмна кожа, се иска много повече слънчева светлина за производството на витамин Д. Така че работата на закрито, многото дрехи и тъмната кожа ни правят по-податливи на дефицит на витамин Д. Използването на слънцезащитни кремове влошават още повече положението. Хората отиват на почивка, а блокират формирането на витамина, дори когато са на слънце.

ДР: Включването на гъби в менюто променя ли като цяло диетичните ти препоръки? И може ли морковите да се заменят с гъби, ако се ядат всеки ден?

РП: Да, правил съм го. Морковите ми омръзнаха, след като съм ял по един на ден в продължение на 20 години. Бамбуковите кълнове са друга алтернатива, а и с тях има по-интересни рецепти, отколкото с моркови.

ДР: Рисковано ли е да се заменят яйцата с гъби?

РП: Гъбите имат наистина широкоспектърна хранителна стойност, но трябва да изяждаш страшно много. Понякога абсурдно голямо количество. Веднъж на две седмици си правим гъбена супа, която повече прилича на каша. Но в такива дни трябва да изяждаме поне по 240 грама. В другите дни – по-малко. Тази вечер например имаме черен дроб с гъби, по 120 грама от двете.

ДР: Да, още съм шокиран колко страхотни са гъбите и ти благодаря, че ме насочи към тях. И един последен въпрос. Ако можеш да вземеш само едно вещество със себе си на самотен остров, кое би било то? Включително нещо от храната ти.

РП: Мисля, че или прегненолон, или прогестерон. В случай че например паднеш от скала или изгориш от слънцето, или те ухапе странно животно… Каквото и да стане, е по-добре да имаш много прогестерон и прегненолон. Те са като универсален антидот. Ако попаднете в катастрофа и можете да се движите, изстискайте си прогестерон в устата.

ДР: Страхотно. Върху какво работиш в момента?

РП: Тъкмо завърших ноемврийския си бюлетина за автоимунните болести. Мисля следващият да е за глюкозата като анти-ейдж храна. ДР: Определено ще привлечеш вниманието. Би ли споделил как хората могат да си закупят бюлетина ти?

РП: Да, имейлът е raypeatnewsletter@gmail.com.

ДР: И излиза веднъж на два месеца вече повече от две години. Благодаря ти много за този разговор. Както винаги, беше огромно удоволствие.

(https://www.notion.so/b7389c0b98a4405baec1584a459aca30)


Share This